Напред към миналото: как изкуственият интелект проправя пътя към неофеодализъм
Сред цялата истерия, технологични руини и похабено мастило, най-мощното въздействие на изкуствения интелект все още не може да бъде осъзнато напълно. Сега, когато навлизаме в четвъртата индустриална революция, мнозина смятат, че ИИ представлява сериозна имагинерна заплаха за бъдещето на човечеството. Зад тази интензивна реторика обаче се крие по-сериозна промяна – ускоряването на феодализацията на Запада, с власт, концентрирана в ръцете на няколко големи технологични компании, на които изглежда им е съдено да доминират в тази област. Това ще е съпроводено с намаляване на заетостта на „белите якички“, тоест хората заети с интелектуален труд, въвеждането на универсален базов доход и появата на „ненужни“ хора. И може би тези, които ще могат да устоят на тази неофеодална структура ще бъдат представителите на класата на „сините якички“, тоест квалифицираните „занаятчии“, които са свързани с квалифицирана практическа работа.
Проблемите на ИИ започват отгоре. За разлика от Интернет, който беше създаден от много независими компании (включително Google и Microsoft), ИИ изглежда се контролира от настоящите технологични гиганти, които инвестират сериозно в нови фирми разработчици в тази област. Например ARM, британският производител на чипове, чието IPO разтърси Wall Street през септември, привлича огромни суми пари от големи технологични компании, включително Nvidia, Intel, AMD и Apple. Най-големият инвеститор в Open AI е Microsoft, а DeepMind беше придобит от Google през 2014 г.
Този модел на сътрудничество между гиганти и новопоявили се компании предполага, че следващата технологична революция вероятно ще доведе до промени в съществуващата социална йерархия. Това застрашава перспективите на по-долу стоящите класи. Ръководителите на големите технологични и венчърни компании обещават, че ИИ ще ускори „въздигането на човечеството“, въпреки потенциалната възможност за унищожаване на стотици милиони работни места по света. Според доклад на McKinsey Global Institute до 2030 г. само в Америка най-малко 12 милиона души ще бъдат принудени да си търсят нова работа. С други думи, ИИ има потенциала да трансформира съществуващата класова структура в нещо подобно на феодализма, превръщайки събранието на римските граждани в сборище от крепостни селяни.
Но това ли е целият сюжет? Традиционно хората досега сами се справяха с част от аналитичните си задачи. Те използваха, създадените за тази цел инструменти като електронни таблици и въпросници, които да им помагат в тези процеси. Но задачите за оптимизиране на бизнеса до голяма степен бяха в ръцете на специализирани анализатори, които прекарваха дните си в събиране на данни за дейността на компаниите и пазарите. В последните десетилетия на бурно технологичното развитие тези „знакови анализатори“ имаха все повече работа . За последните четиридесет години броят на хората, заети в професии, които изискват средно или по-високо ниво на образование, специално обучение и опит, почти се е удвоил. Подобни задачи обаче вече попадат под ножа на изкуствения интелект и основният аргумент за това е, че машините могат да се научат да търсят закономерности и отклонения много по-добре от хората.
Кай-Фу Лий, бивш топ мениджър в Google и Microsoft, който сега управлява един от най-успешните фондове за рисков капитал в областта на изкуствения интелект, предлага в своята бестселър книга „Суперсилите в изкуствения интелект“ (“AI Superpowers”) двумерен поглед върху бъдещето на трудовия пазар. Неговата ключова теза е, че основните фактори, определящи степента на въздействие на ИИ, ще бъдат социалният и дискреционният (свързан със специални пълномощия) характер на работата. Ако, например, той е много шаблонен и изисква малко независими решения, а хората изпълняват задачите си с минимално социално взаимодействие, то тогава ИИ най-вероятно ще замени изпълнителите на такива дейности . Тоест казано още по-опростено, това не застрашава главния изпълнителен директор на дадена застрахователната компания, но застрашава всеки от неговите анализатори.
И тук често се пренебрегва един нюанс. Според Министерството на труда на САЩ изкуственият интелект и автоматизацията могат да засегнат повече от 90 милиона американски неквалифицирани работници, като складовите работници са сред най-губещите. Но това, което наистина ще промени класовите отношения обаче, е въздействието на ИИ върху по-квалифицираните работни места. Неговите представители през последните две поколения са изгряваща класа със среден годишен прираст от 2,2% (от 2001 г. насам), което е значително по-високо от това на общата заетост (0,4%). Но докато компютърната революция бе благодат за програмисти и търговци, то сега ИИ започва да решава проблемите им вместо тях, често с по-голяма скорост и точност.
„Това е краят на интелектуалната работа за „белите якички“, казва Рони Абовиц, един от пионерите на виртуалната реалност и изкуствения интелект.
В такъв свят не е трудно да си представим съвършено нов вид класов конфликт, който ще надхвърля традиционния между нископлатените работници и по-добре образованите собственици, описан още от Маркс. Повече от 82% от милениалите (поколението Y) вече се страхуват, че ИИ ще намали доходите им и страховете им можв би са напълно основателни.
„Възможно именно сега да преминаваме през пика на необходимостта от интелектуални работници“, сподели наскоро Атиф Рафик, бивш ИТ директор на McDonald’s и Volvo. „И в бъдеще ще имаме нужда от по-малко хора, за да правим абсолютно същото.“
Сякаш за да потвърдят тезата му, технологичните компании като Meta и Lyft вече обявиха значителни съкращения на „белите си якички“ , а IBM постави на пауза наемането на нов персонал, за да прецени колко служители на средно ниво изкуственият интелект може да замени.
Не е трудно да се разбере какво означава това в по-широк смисъл: една някога растяща класа, често увлечена от идеите на олигархията, сега е изправена пред същата маргинализация, пред която по-малко образованите работници са се сблъсквали поколения наред. И има не малко основания да се каже, че това в крайна сметка може да разцепи настоящия политически съюз между прогресивно мислещите професионалисти и елита, подсилен с ИИ. Може би най-очевидният пример за това бе стачката на сценаристите и актьорите в Холивуд– представители на прослойка, традиционно свързвана с олигархията.
Всъщност ръководителите на технологичните компании вече планират появата на огромна непродуктивна класа, която благодарение на изкуствения интелект и роботиката до голяма степен ще стане излишна. След проучване сред 147 основатели на дигитални компании, технологичният журналист Грегъри Ференщайн прави следното заключение, че „все по-голям дял от икономическото богатство ще се създава от сравнително малка група от много талантливи или отличаващи се хора“, докато много от останалите ще разчитат на временна заетост и доходи, и помощ от правителството. Това можем да забележим и във факта, че редица водещи технологични олигарси – Марк Зукърбърг, Илон Мъск, Травис Каланик (бившият ръководител на Uber) и ИИ гуруто Сам Алтман (главен изпълнителен директор на Open AI) подкрепят идеята за универсален базов доход .
Мнозина, разбира се, може да се запитат, какво лошо има в това? Вече приблизително половината от всички американци подкрепят тази идея за основен доход от около 2000 долара на месец, ако роботите заемат работата им. Тя се радва на още по-голяма подкрепа в много европейски страни, особено сред младите хора. На Изток популярният японски философ марксист Кохей Сайто вижда преразпределението като начин за постигане на екологичните цели за „забавяне на растежа“ и „чистата нула“, без регулиране на масите.
И все пак тези интелектуалци, ако ни ръководи историята, страдат от известна наивност. На всеки етап от капитализма управляващата класа обещаваше просперитет и подкрепа. И на всеки етап ако се е опитвала да прави това, то е било само с намерението да укрепи позицията си.
Сегашната ситуация е малко по-различна, защото има една класа работници, която е в състояние да устои на неофеодалната структура, а именно „сините якички“, тоест хората ангажирани с квалифицирана практическа работа. В края на краищата, дори инфраструктурата за ИИ изисква ръчни умения и в резултат на това технически разбиращите служители все още имат възможността да я деактивират напълно. Същата тази класа квалифицирани занаятчии е била в челните редици на възхода на демократичния капитализъм. Два века по-късно те може би са най-голямата ни надежда срещу следващата несправедлива коренно различна трансформация.
