Виновна е еволюцията: защо възрастните хора се нуждаят от физическа активност moo

Учени от САЩ са установили защо човек трябва да е физически активен в напреднала възраст. Според тях човек е еволюционно програмиран да бъде физически активен дори в тази възраст. До последните няколко века активността, съхранявана в напреднала възраст, не позволявала натрупване на излишни мастни запаси, насърчавала обновяването на тъканите и клетките, както и производството на антиоксиданти и противовъзпалителни вещества. Днес възрастните хора често водят заседнал начин на живот, на който тялото реагира с влошаване на самочувствието и увеличаване на риска от много заболявания. Учените са представили своята нова теория в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Ползите от физическата активност са неоспорими и са известни от дълго време, но днес хората все повече водят заседнал начин на живот, а в напреднала възраст физическата активност напълно изчезва. Намаляването на активността с възрастта води до сериозни последици за здравето. Биолози от Харвардския университет са си задали въпроса – ако намаляването на активността е неизбежно, защо еволюционно не сме защитени от последствията, които то носи?

„Механизмите, чрез които физическата активност забавя стареенето и намалява заболеваемостта и смъртността, са добре документирани“, отбелязват авторите. „Това, което ни липсва обаче, е окончателно, еволюционно обяснение защо физическата активност през целия живот, особено в средна и напреднала възраст, спомага за укрепване на здравето. Тъй като нарастващата епидемия от липса на физическа активност в световен мащаб ускорява разпространението на незаразните заболявания сред застаряващото население, интегрирането на еволюционна и биомедицинска перспектива може да спомогне за ново разбиране за това как и защо физическата активност спомага за поддържане на здравето и удължаване на живота.“

Физическата активност е свързана с понижаване на кръвното налягане, намаляване на възпалителните процеси в организма. Въпреки това, не е ясно защо нейната липса, особено в напреднала възраст, толкова силно се отразява върху здравето.

Като отправна точка в изследването учените са взели предвид далечните роднини на хората, човекоподобните маймуни. Учените отбелязват, че приматите, които обикновено живеят в дивата природа само 35 – 40 години и рядко преминават възрастта на менопаузата, са значително по-малко активни от повечето хора на съответната възраст.

„В западното общество е широко застъпена идеята, че с напредването на възрастта е добре да забавим темпото, да правим по-малко неща и да се „отдадем на заслужен отдих“ “, отбелязва водещият автор, еволюционният биолог от Харвард Даниел Е. Либерман. „ Ние твърдим точно обратното : с напредването на възрастта става още по-важно да останем физически активни.”

Анализът на еволюционните промени при човека е помогнал на изследователите да намерят обяснение на проблема. По стандартите на еволюцията човек е започнал да намалява физическата си активност в напреднала възраст съвсем наскоро, обясняват учените, и тялото просто не е имало време да се адаптира към това.

„Противно на широко разпространеното схващане, че доскоро продължителността на човешкия живот е била достатъчно кратка, ловците-събирачи, които са успявали да оцелеят в ранна детска възраст и детството, след това са живеели средно 70 години, тоест около 20 години по-дълго от възрастта, на която е възможно размножаване. Откритите вкаменелости показват, че толкова дълъг живот е бил норма за хората още преди 40 хиляди години “, твърдят авторите на работата.

Възрастните хора в социалните групи не само са предавали важни знания и умения на поколения след себе си, но и физически са можели да набавят храна за своите деца и внуци.

„Докато броят на стъпките, които правят на ден възрастните американци, намалява наполовина на възраст между 40 и 70 години, ежедневната пешеходна дистанция за съвременните ловци-събирачи като например при племето хадза не намалява значително с възрастта“, отбелязват учените.

По-рано са съществували предположения, че в праисторически времена хората не са живеели дълго и са водили заседнал начин на живот, но днес те отдавна са опровергани както от археологическите находки, така и от наблюдения на съвременните племена от ловци-събирачи. Очевидно отделянето на ресурси от организма за физическа активност е помагало за предотвратяване на някои здравословни проблеми.

В условията , при които енергийните нужди са се удовлетворявали или надвишавали необходимото ниво, физическата активност означавала, че потенциално вредната излишна енергия не се е съхранявала във вид на запаси от мазнини. Днес има достатъчно изследвания, демонстриращи вредата от излишното отлагане на мазнини, особено върху вътрешните органи.

Освен това, авторите на работата предполагат, че редовната физическа активност води не само до изгаряне на калориите, но и причинява физиологичен стрес в отговор на уврежданията на организма на молекулярно, клетъчно и тъканно ниво. Това обаче е необходим стрес, тъй като енергийните ресурси се насочват за възстановяване и поддържане на тъканите и клетките, разрушени по време на физическата активност, и в резултат на това ги укрепват. Така реакцията на тялото към тези увреждания води до факта, че ставаме по-силни, по-издръжливи и пъргави.

Това включва възстановяване на скъсани мускулни влакна и увредени хрущяли, заздравяване на микрофрактури и освобождаване на антиоксиданти и противовъзпалителни вещества, свързани с упражненията, подобрява се кръвообращението. Без физическа активност тези реакции се активират доста по-рядко. Така процесите на възстановяване на клетките и репарацията на ДНК намалява риска от развитие на различни заболявания, включително сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, остеопороза, диабет тип 2, болестта на Алцхаймер и рак.

Препоръчителната продължителност на физическата активност отдавна е определена въз основа на различни изследвания: от половин час умерени упражнения всеки ден до един час интензивна активност на седмица. Това дава възможност да се компенсира заседналият начин на живот на съвременния човек, а липсата на тази компенсация  увеличава риска от заболявания.

„Основният извод се състои в това, че тъй като сме се еволюирали, така че да бъдем активни през целия си живот, организмите ни се нуждаят от физическа активност, за да остаряваме „правилно“ “, резюмира Дейвид Либерман.

„В миналото ежедневната физическа активност е била необходима, за да оцелеем“, добавя той. „Днес ние имаме избор да правим нещо или не, но трябва да го направим в полза на физическите упражнения, тоест доброволно да се занимаваме с физическа активност в името на здравето.“

Освен това авторите на изследването отбелязват още, че докато физическата работа на хората постепенно започва да се извършва от машините, ние трябва да заменим неизбежната преди и понякога твърде тежка физическа активност с доброволна и приятна такава за нас.