Обичате ли себе си? 7 признака, че сте твърде строги към себе си

Нашата психика се нуждае от емоционална връзка с другите хора по същия начин, както се нуждае организмът ни от вода и храна. Но ние обикновено се стесняваме да признаем това, защото ни се струва, че ако на нас ни е нужна любов, то ние сме егоистични и несамодостатъчни. Още по-голям става проблемът, ако това касае отношението към самите себе си. А всъщност всичко е точно обратното. Както пише Ерик Фром , егоистите ненавиждат себе си и постоянно се опитват да запълнят този дефицит от любов и това ги прави зависими. Любовта към себе си е рецепта за алтруизъм и самостоятелност. Но как да я измерим ? Явно е, че мерни единици за това няма, но психолозите и изследователите предлагат да се обърне внимание на увереността и знанието на своите положителни страни, способността да сте си добър приятел и смело да показвате себе си на околния свят в истинска светлина.

И така вие недостатъчно обичате себе си, ако …

1. Вие сте зациклени на чуждите недостатъци

Постоянното недоволство от другите може би е проекция на вашите собствени чувства. Механизмът за това е следния: за всички нас са характерни емоции или черти на характера, които не харесваме в себе си. Да препишем такива емоции или черти на другия (даже без да забележим това) е един елементарен начин да се защитим от дискомфорта. Така че ако не ви се струва, че обкръжаващите ви хора притежават всякакви недостатъци, а са просто хора, които понякога са приятни, а понякога – не много, това е добър знак. Но ако е точно обратното, тоест ви се струва, че приятелите ви са доста егоистични и говорят само за себе си, колегите – прекалено досадни, а партньорът ви игнорира вашите проблеми, е много възможно това да е израз на такива чувства във вас, като незащитеност, непълноценност и чувство на неудобство от своето несъвършенство.

2. Вие цените своите постижения, но не и вътрешните си качества

Пробвайте да изброите десет успеха в работата си, които вие най-много цените. А след това – тези свои черти на характера, които най-много харесвате в себе си. Много е възможно да си спомните за успехите на работа много по-лесно. Не напразно в западната култура това се нарича „култура на достигането“. Но това означава, че вашата любов към себе си не е безусловна. В момента, в който претърпите неуспех или направите пауза към достигането на жадуваните върхове, вашата самооценка моментално се понижава.

3. Вие общувате с хора, които ви причиняват болка

Защо вас ви тегли към такива хора? Изследователите на романтичните отношения Пол Пиетромонако и Катрин Карнели смятат, че такива връзки са притегателни, защото затвърждават вашето дълбоко убеждение, че с вас нещо не е наред и да ви обичат е почти невъзможно. В резултат на това, по наша преценка ние получаваме именно толкова любов, колкото заслужаваме. И обратно, истинските, позитивните и качествени отношения обикновено са характерни за хора, които са добри към себе си.

4. Вие често лъжете, за да не поставяте отношенията си под заплаха

Този навик обикновено се състои от много малки дреболии. Например, да казвате, че всичко е наред, когато ви е мъчно. Или да не възразявате, когато е очевидно, че другият човек греши. Причината е в това, че се страхувате да не бъдете отхвърлен, тъй като изказването на непопулярно мнение или показването на себе си в истинска светлина според вас крие опасността да бъдете отблъснат. За да не се стремите постоянно да отговаряте на чуждите очаквания, трябва да имате достатъчно доверие, както на другите, така и на себе си.

5. Вие постоянно прокрастинирате (склонен сте към постоянно “отлагане за после” на неприятните мисли, дела, задачи)

Протакането обикновено прикрива страха от неуспеха. Според вас да се греши е много лошо и предпочитате въобще нищо да не правите. Но защо този страх е толкова силен, че парализира даже тези неща, които са ви интересни и са във вашите сили? Обикновено това се обяснява с невъзможността да се смирите с вашето несъвършенство. Нашата любов към себе си е неустойчива и даже малкият неуспех я поставя под заплаха. Колкото е по-висока емоционалната цена за грешката, толкова по-дълбоко потъваме в самосаботаж.

6. Не ви е лесно да приемате комплименти

Ако похвалата ви дразни слуха и ви кара да се замислите за скритата мотивация на събеседника, това не е проява на скромност, а знак за „синдрома на самозванеца“. Това много често поражда желание да отговорите с комплимент или да кажете нещо от рода „На мен просто ми провървя“ или „Да, можеше да се направи и по-добре“. Такива реакции сякаш анулират позитивното изказване на другия човек, а по този начин и дискомфорта, който е свързан с нашите съмнения в собствената си самооценка.

7. Вие се карате на себе си за всеки пропуск

Обикновено един от типичните въпроси на психотерапевтите е „Какъв е гласа, който звучи в главата ви?“ . Тонът на този глас и думите, който най-често той използва, пряко отразяват нашето отношение към самите себе си: прекалено изискващо и критично или доброжелателно и мотивиращо. Защо това е важно? Това е така, тъй като разговорът със самия себе си често работи като самосбъдващо се пророчество. Мисълта от рода „Аз нищо не мога да направя правилно“ стимулира тревога и ни кара наистина да правим грешки. Ако забелязвате такива мисли в себе си, пробвайте да им се противопоставяте с реалистични и състрадателни твърдения, например „Всички хора грешат, когато са уморени и това е нормално“.