Учени се приближиха много близо до намирането на причината за аутизма

Съгласно данните на Световната здравна организация (СЗО), от разстройства от аутистичния спектър (РАС) до 8-годишна възраст, страда едно от всеки 160 деца на планетата. В научна статия, публикувана наскоро в изданието Annals of Neurology, учени от Медицинския център Beth Israel Deaconess за пръв път описват клетъчни промени в главния мозък на болните от аутизъм, които могат да подскажат причините за възникването на заболяването . Тяхното откритие може да промени подхода при диагностиката на РАС.

Проблемът се състои в това, че специалистите засега нямат обективни биологични „ориентири” за поставяне на такава диагноза. При аутизма не се проявяват някакви характерни изменения в кръвта или на снимки от магнитно-резонансна томография. По тази причина болестта се диагностицира само на базата на някои характерни прояви в поведението. Към тях могат да се отнесат проблемите на болните във взаимодействието с обкръжаващите ги хора, повтарящите се действия, пристъпите на агресия и ограничените интереси при такива деца.

„Намерените отклонения са първата важна крачка в разбирането на причините, а възможно и лечението на аутизма. Като правило, потенциалните мишени за терапия на заболяванията, свързани с мозъка се явяват някои характерни изменения. При болестта на Алцхаймер това са сенилните плаки, при болестта на Паркинсон – телцата на Леви. А за лечението на аутизма досега нямаше никакви многообещаващи точки, към които да насочим нашите усилия” – обяснява ръководителя на изследването Матю Андерсън (Mattew Anderson).

По професия той е лекар-невролог. Заедно със своите колеги от лабораторията, Андерсън от години се занимава с изучаване на аутизма. Този път, изследвайки образци след настъпила смърт от мозъка на хора, страдащи приживе от аутизъм, изследователите открили неочаквана особеност.

Специалистите обърнали внимание, че в изследваните срезове на мозъка, кръвоносните съдове са обвити с подобие на „маншети”. При детайлно разглеждане се оказало, че тези необичайни натрупвания са образувани от имунни клетки-лимфоцити.

Андерсон също отбелязва, че около поразените кръвоносни съдове се струпват и структури , напомнящи балончета. Микроскопското изследване показало, че тези образования съдържат специализирани мозъчни клетки – астроцити.

Изследователите особено подчертават, че колкото по-плътни и добре изразени са били отлаганията на лимфоцити около кръвоносните съдове, толкова повече балончета с остатъци от астроцити са намирани в пробите на тъканите.

На специалистите е добре известен факта, че появата на лимфоцити около кръвоносни микросъдове е достоверен признак за появата на хронично възпаление на главния мозък. Например подобна реакция възниква в отговор на вирусна инфекция. В такъв случай какво е особеното в откритието на американските учени?

Работата е там, че откритите от екипа на Андерсън клетъчни „маншети” значително се различават от тези, които се образуват при възпаление. Както отбелязва Андерсън , слоят лимфоцити, покриваш кръвоносните съдове е бил необичайно тънък и доста по-отчетлив.

За да изяснят дали тяхното откритие действително е свързано с аутизма, екипът на лабораторията сравнил 25 образеца от мозък на хора, приживе страдащи от РАС с 30 проби на здрав главен мозък.

Внимателният анализ на взетите образци показал, че необичайните отлагания на лимфоцити присъстват в две трети от образците на хора с диагностициран аутизъм. В контролния материал (при здрав главен мозък) такива натрупвания не са наблюдавани.

Последващите по-детайлни анализи показали, че „маншетите” се състоят от тясно специализирани лимфоцити, така наречените Т-убийци. Тази разновидност на имунните клетки открива и обезврежда повредени, инфектирани или ракови клетки. Но понякога Т-убийците започват да атакуват и здрави клетки на организма.

Тъй като никакви други признаци за инфекциозно или вирусно поразяване на мозъка не било открито, натрупванията около кръвоносните съдове изследователите обясняват с два възможни сценария.

В единия случай, Т-убийците по „служебно предназначение” са реагирали на вирусна атака, унищожавайки вирусите и са останали на „бойното поле”. В другия сценарий, те просто са нападнали здрави клетки. В този случай, откритите от учените клетъчни натрупвания са признак за автоимунно поразяване на главния мозък.

„Нашето изследване засега не доказва причинно-следствената връзка между намерените клетъчни особености и развитието на аутизъм. Но то ни подсказва, че аутизмът може да има автоимунна природа” – добавя Матю Андерсън.

За следващите си изследвания изследователите от лабораторията на Андерсън са планирали създаването на генномодифицирани животински модели. Те ще помогнат на учените по-добре да изучат клетъчните „муфи” и да разберат причината за тяхното възникване.

Екипът възнамерява също да търси обективни признаци (биомаркери) за аутизъм в урината, кръвта и тъканите на организма. Такива биомаркери биха могли да станат надежден метод за диагностика на РАС , добавят авторите на изследването.