fbpx

Самосбъдващ се оптимизъм: могат ли по-високите очаквания да повлияят за успеха?

В наши дни постоянно чуваме колко много е полезно позитивното мислене. Все по-голям брой приложения и платформи на социални медии твърдят, че ни правят по-щастливи и по-оптимистични. Отчасти това е повлияно от изследванията в последните десетилетия , показващи, че позитивното мислене е полезно за физическото и психическото здраве. Стимулирането на позитивността и оптимизма звучи похвално, но въпросът е – не е ли прекалено опростено? А какво може да се каже за възможните странични ефекти?

Ако хората винаги си представят своето светло бъдеще, там където всички цели са постигнати, няма ли те да пребивават в състояние на самоуспокоение и да чакат хубавите неща да се случат сами? Ами ако не успеят да постигнат целите си? Няма ли да бъдат те много разочаровани от такива положителни очаквания? Как да се получи максимална полза от оптимизма по отношение на целите при минимизиране на страничните ефекти? Именно на тези въпроси са се опитали да отговорят психолози от Тексаския А&М университет (Texas A&M University).

Конкретният проект е стъпил на основата на изследванията, провеждани в последните десетилетия, които показват, че очакванията са важни и че хората като цяло често са прекалени оптимисти. Бъдещите очаквания определят решенията. Това важи както за малките такива, например да вземете чадър със себе си или не, имайки предвид вероятността от дъжд, така и за по-сериозните, например, избора на кариера въз основа на вероятността за успех и удовлетворение. Вашите очаквания за бъдещето влияят на това дали ще се стремите към целта си, колко усилия ще вложите и кога ще се откажете. Очакванията влияят и на емоциите. Хората се чувстват добре, когато им се струва, че бъдещето съвпада с техните желания, и зле, когато бъдещето изглежда мрачно или когато неуспехът внезапно унищожава надеждата.

Въпреки че очакванията за бъдещето силно влияят на решенията, те често са погрешни. Още по-интересно е, че грешката в тях се крие в това, че са прекалено оптимистични. Хората обикновено очакват добрите неща да се случат, а лоши не, и тези оптимистични убеждения са по-позитивни, отколкото може да ни гарантира реалността.

Хората изпитват нереалистичен оптимизъм за много неща, от резултатите от изпитите до победата на любимия си спортен отбор. Искате да се случи нещо хубаво и това желание ви кара да вярвате, че е по-вероятно то да се случи. Оптимизмът за предстоящите събития е изненадващо устойчив. Повечето хора остават оптимисти, дори осъзнавайки, че за това липсва рационална основа и даже пред лицето на отрицателната обратна връзка или предишните неуспехи.

Това не означава, че всеки винаги е оптимист за всичко (изключение от тази обща тенденция са хората с диагноза депресия, чиито очаквания са по-негативни и реалистични). По-точно би било да се каже, че средната тенденция на всички хора и ситуации е да се вярва, че хубавите неща могат да се случат.

Стабилността на тези оптимистично погрешни очаквания подсказва, че това е характеристика на човешкия ум, която ни дава известно еволюционно предимство. В своя статия от 2009 г. психологът Райън Маккей и философът Даниел Денет са приложили еволюционната рамка на теорията за управление на грешките (която преди това е била разработена от еволюционните психолози Дейвид Бас и Марти Хейзълтън), за да предскажат потенциалните ползи.

Техният аргумент бил, че систематичните погрешни вярвания продължават да съществуват само ако носят някаква обща полза, която надвишава цената. Какви са потенциалните ползи от оптимизма? Първо, оптимистичните очаквания са мотивиращи. Ако не очаквате да успеете да постигнете целите си, няма да опитвате. При липса на оптимизъм това изглежда безнадеждно. Напротив, очакването за успех ви мотивира да положите определени усилия. Студентите, които очакват добра оценка на изпит, са по-склонни да положат повече усилия в обучението си.

И естествено, колкото повече учат, толкова по-голяма е вероятността да получат добра оценка, създавайки „самоизпълняващо се пророчество“. Важно е да се отбележи, че това е възможно само в ситуации, в които усилията могат да доведат до успех. За съжаление оптимистичното очакване за победата на любимия ви спортен отбор не му помага по никакъв начин да спечели.

Втората потенциална полза от оптимизма е свързана със стреса. Положителните очаквания могат да намалят нивата на стрес и тревожност. Например студентите, които очакват добра оценка на изпит, се чувстват по-уверени и по-малко стресирани. Това намалява потенциалната физическа вреда от стреса и като бонус студентите се фокусират върху обучението си, вместо да се тревожат. Оптимизмът обаче има и потенциален страничен ефект. Очаквайки положителни резултати, рискувате да получите шок и разочарование, когато се случи нещо негативно, за което не сте готови.

Именно затова психолозите от Тексаския А&M университет решили да тестват потенциалните ползи и вреди от оптимизма. За да направят това, те са провели няколко изследвания, в които помолили участниците да споделят своите очаквания за две важни събития в живота им в бъдеще. За студентите това бил първият им изпит в университета, а за студентите по медицина – решението им относно избора на специалност след завършване на обучението им. Психолозите провели наблюдения над участниците, за да видят колко усилия влагат те в постигането на целта, дали са успели или не и как са се чувствали след успеха или неуспеха.

В първото изследване повече от 1000 студенти от два различни университета оценили усилията си в обучението и съобщили колко очакват да получат на първия си изпит. Като цяло, две седмици преди изпита, техните очаквания били високи: болшинството (63%) очаквали оценка „A“ (максимална) и само 2% смятали, че тя ще бъде под „B“. Анкетирали ги и в деня преди изпита и два дни след обявяването на оценките. Средно студентите били прекалено оптимистични: 68% от тях са имали по-ниска от очакваната оценка. Но оптимизмът бил полезен. Студентите, които очаквали по-високи оценки две седмици преди изпита, положили повече усилия, а в деня преди изпита отбелязали, че са прекарали повече часове в подготовка и са по-доволни от качеството на работата си. Оптимистичните очаквания довели до по-високи оценки поради по-стриктната подготовка.

С други думи, оптимизмът предполагал усилия, които след това предвиждали успех. Освен това студентите, които очаквали по-високи оценки две седмици преди изпита, се чувствали по-щастливи в деня преди изпита. Психолозите не получили данни за странични ефекти от завишените очаквания. Високият начален оптимизъм предсказвал по-голямо удовлетворение от оценката и усилията от обучението, и по-високо удовлетворение една седмица след обявяването на оценката от теста.

За второто изследване били поканени студенти по медицина, които участвали в така наречения Match Day. След завършване на медицинското си образование студентите кандидатстват за програми за специализации в цялата страна, което определя бъдещата им кариера – включително конкретна специалност и място на работа. След това протича взаимна оценка на кандидатите и програмите, и централната служба разпределя студентите по програми. Този процес изисква студентите да покажат определено ниво на планиране и стратегия – например да решат за колко програми да кандидатстват и какви приоритети да дадат на тези програми. В Match Day всички кандидати се уведомяват за назначението си и трябва да отидат там, където са насочени. Тези студенти, които не получат разпределение от системата, трябва да търсят свободни позиции и да се опитат да получат мястото.

В проведеното изследване кандидатите като цяло се справили добре, почти всички получили разпределение и около половината били насочени там, където поискали. Студентите обаче били като средно прекалено оптимистични: 30% очаквали да получат разпределение според желаната от тях програма, но в крайна сметка не го получили. Но оптимизмът отново дал резултат. Студентите, които очаквали да влязат в програмата, която искали, били по-удовлетворени от решението си и с по-голяма вероятност попадали именно там, където искали.

Това не се дължало на факта, че оптимистичните студенти били по-конкурентни (по отношение на резултатите от изпитите или опита), а по-скоро защото техните положителни очаквания променили процеса на вземане на решения, което довело до по-голям успех. Не се знае какво точно са направили те по различен начин, но като се имат предвид резултатите от първото изследване, изглежда, че са положили повече усилия в процеса на подготовка. Студентите, които очаквали да влязат в приоритетната за тях програма, също изпитвали емоционален подем преди Match Day: били по-щастливи и по-малко изнервени. В същото време неизпълнените очаквания не довели до негативни последици. Тези студенти били относително недоволни от това, че не са получили желаната програма, но нивото на неудовлетвореност било приблизително същото, независимо от това дали са очаквали този отрицателен резултат или не.

Като цяло, получените резултати подкрепят идеята, че прекаленият оптимизъм хората са го придобили в процеса на еволюция, тъй като ползите от оптимизма надвишават потенциалните вреди, като например по-силното разочарование.

И така, как да развивате полезен оптимизъм? Важно послание от това и други изследвания в тази насока е , че не е достатъчно просто да очакваме добри неща. Оптимизмът е полезен, когато се изразява в действия за постигане на целите. Можете да очаквате хубавото, но трябва да сте готови да положите усилия, за да се случи то. Тази комбинация от оптимизъм и действие помага за изграждането на мотивация за постигане на целите, както и на постоянството и устойчивостта, необходими при възникване на проблеми или препятствия.

Също така е много важно да се отбележи, че положителните очаквания не са същите като фантазиите. Изследователска програма на психолога Габриеле Етинген и нейните колеги показва, че визуализирането на успеха е безполезно. Фантазиите могат да доведат до прекомерна самоувереност и самодоволство, което води до лошо представяне и намалена мотивация. Но вярата във възможността за успех е точно това, което помага за постигане на успеха, стига да има възможност да се повлияе на резултатите. Когато нищо не може да се направи за бъдещо събитие, оптимизмът няма да повлияе на резултата. Въпреки това, дори и в тези сценарии, положителните очаквания намаляват нивата на стрес.

Психолозите отбелязват , въпреки че оптимистичните участници не се чувствали особено зле няколко седмици, след като очакванията им не се сбъднали, но това не означавало, че не са били разочаровани непосредствено след провала. Учените смятат, че това може да бъде доста разочароващо, но предлагат доста прост начин за справяне с този страничен ефект.

Изследвания на психолога Джеймс Шепърд и негови колеги показват, че първоначалното разочарование може да бъде смекчено чрез „подготовка за най-лошото“ точно преди да разберете дали сте успели или не. Ако сте успял, ще бъдете приятно изненадани, а ако не, ще избегнете разочарованието. Но това работи само непосредствено преди и след събитието – няма доказателства, че песимистичните очаквания са полезни извън този много кратък период от време.

Както всеки друг начин на мислене, оптимистичните очаквания по отношение на предстоящите цели и задачи е навик, който може да бъде целенасочено развиван. Добрата новина е, че ако комбинирате оптимистични очаквания с допълнителни усилия, можете да постигнете доста по-големи успехи и удовлетворение.

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x