Постоянно променящи се: Защо някои хора се променят толкова лесно, а други не?
Мислейки си за бъдещето, в нашия живот се появяват моменти, когато възниква желание да променим себе си за по-добро или пък наблюдаваме такива промени в обкръжаващите ни хора. Но наистина ли всеки може да се промени и до каква степен това зависи от личностните характеристики на човек?
Случвало ли ви се да започнете да забелязвате, че някой важен за вас човек, например най-добрият ви приятел, се превръща в съвсем различен човек? В същото време вие може да имате точно обратния проблем: каквото и да правите и колкото да се опитвате, не можете да се откажете от старите си навици и да се преборите за промени към по-добро. Как могат тези две реалности да съществуват едновременно: някои хора могат силно да променят себе си, докато други не могат да променят нищо?
Обикновено, когато си мислите колко дълбоко хората могат да се променят себе си, това, което най-често имате предвид, е личността – типичните мисли, чувства и поведение на човека в хода на ежедневието му. В посочения по-горе пример личността на най-добрия ви приятел изглежда се е променила силно, докато вашият характер изглежда напълно непроменен. Този рязък контраст намира своето отражение и в дългогодишните спорове сред психолозите. Дълго време те вярваха, че личността остава непроменена през целия живот. Но след това се доказа обратното: личността е относително стабилна, но далеч не е неподвижна.
По правило повечето промени в личността се случват в млада и зряла възраст, докато средната възраст е периодът на най-голяма стабилност. Промените в личността могат да се дължат на естествения процес на стареене или на външни фактори като важни житейски събития и ежедневни взаимодействия с другите.
Въпреки че има осреднени тенденции за всеки един от личностните фактори от така наречената Голяма петорка ( доброжелателност, невротизъм, екстравертност, добросъвестност и откритост към нов опит ) например, доброжелателността обикновено се увеличава с възрастта, а невротизма намалява, то на индивидуално ниво има разлики колко лесно хората могат да се променят. Например, въпреки че средно при повечето хора се наблюдава увеличение на доброжелателността , то при някои тя може да остане непроменена, докато при други, напротив, може да намалее. Тази смесена картина на общи тенденции и индивидуална променливост е вярна за всички личностни черти от Голямата петорка.
Друг начин за оценка на личността е да се види дали хората са склонни да се променят като цяло с течение на времето, тоест да се оцени техният личен профил в комплекс от всички пет личностни фактора. Тоест ако има индивидуални различия в това колко стабилни са отделните черти, то в такъв случай има ли индивидуални различия в това колко стабилни са цялостните профили на личността?
В скорошно свое изследване психолозите Аманда Дж. Райт и Джошуа Джаксън от Вашингтонския университет в Сейнт Луис са установили, че някои хора просто са по-стабилни в личностните си профили от други. Те изказват предположение, че качеството на стабилност може само по себе си да бъде отделна личностна характеристика, което означава, че вие можете да сте относително стабилни в отговорите си по всички черти от Голямата петорка, демонстрирайки повишено ниво на стабилност на личността, докато вашият най-добър приятел може да променя оценките си значително по-често, като по този начин демонстрира общо ниво на нестабилност.
Те са стигнали до това заключение, изследвайки резултатите от повече от 20 000 повторни теста на личността и са установили колко силно корелират (т.е. остават същите) резултатите от тестовете на всеки човек във времето. Двамата психолози са констатирали, че хората се различават по първоначалното ниво на стабилност на профила: за едни показателят на корелация на профила е бил 0,30 (което показва ниско ниво на стабилност, при което протичат големи промени между двете времеви точки), докато при други показателят за корелация на профила е бил 0,80 (показващи високо ниво на стабилност, тоест се наблюдават по-малко промени между двете времеви точки). Аманда Дж. Райт и Джошуа Джаксън са установили, че повече от десетилетие хората са съхранявали стабилността на профила си: т.е. при хората със стабилни личностни характеристики се наблюдавала тенденция те да остават стабилни, а хората с нестабилни личностни характеристики често да променят стойностите на характеристиките на профила си. От това двамата учени правят извода, че качеството да си стабилен в личностните си характеристики е черта на характера сама по себе си! На теория това би могло да обясни историята на непостоянната личност на вашия приятел за разлика от вашата собствена очевидна устойчивост.
Защо някои хора са по-стабилни в качествата си от други? Предишни изследвания показват три процеса, които са в основата на стабилността на личността.
Първо, има възрастови константи, като генетични или биологични фактори и/или ранен житейски опит, които могат да определят и поддържат нивото на стабилност на дадено лице.
Второ, факторите на околната среда като дългосрочна кариера, партньор и място на пребиваване могат да повишат стабилността на личността, като в по-голяма степен я правят „ такава, каквато е“ и фиксират тези качества за дълъг период от време.
И накрая, стохастични, или с други думи, случайни фактори, като неочаквани промени в живота или неща, които карат човек да се отклони от типичното статукво на живота си, което може да намали нивото на стабилност.
Както е показало изследването на Аманда Дж. Райт и Джошуа Джаксън, хората обикновено поддържат нивото си на стабилност с течение на времето. Може да се предположи, че това се дължи на константите на развитието, които се наблюдават при повечето хора през живота им и определят личното ниво на стабилност. В редките случаи, когато стабилността на личността се променя, това най-вероятно отразява влиянието на околната среда (което обикновено повишава стабилността) или стохастичните фактори (които я намаляват). По този начин степента на стабилност е продукт от собствената ни предразположеност (качествата, които притежаваме), околната среда и житейския опит, който сме натрупали до този момент. Вероятно и трите процеса съществуват в живота на всеки един от нас едновременно. Но конкретната им комбинация и влиянието им върху човека водят до неговото уникално ниво на личностна стабилност и промените и във времето.
Качеството на стабилност на личността влияе върху живота на всеки един от нас и на начина, по който мислим за себе си. Ако сте склонни да бъдете постоянни, това може да означава, че сте по-малко способни да промените себе си. Въпреки че това не изключва възможността за промяна, вашата личност е устойчива на външни влияния. Вероятно сте преминали през определени етапи на израстване, като например напускане на училище, започване на кариера, намиране на партньор в живота и други събития, които както показват изследванията, често могат да променят човек, но явно не са променили вас. Положителната страна на това е, че хората около вас по всяка вероятност са свикнали да очакват определен тип поведение и разчитат на факта, че вашият характер им е добре познат. От друга страна това може също така да означава, че ще ви е трудно при опитите да се промените или преоткриете себе си, защото типичните ви модели на мислене, чувства и поведение са фиксирани и трудно се подават на промяна.
Обратната зависимост също е вярна. Ако имате относително ниска стабилност на личността, тогава вашите приятели и роднини може да са малко обезсърчени от непостоянството ви. Това също така може да повлияе на вашето усещане за „цялостност“ на собствената ви личност. Но в същото време е обнадеждаващо, че сте в състояние да се променяте, включително към по-добро.
Стабилността на личността влияе върху начина, по който си общуваме с околните и взаимодействаме с тях. Със сигурност доста добре можете да опишете различните аспекти на личността на хората, които познавате. Например, дали вашият приятел/ка идва по-рано на уговорената среща или често закъснява, често ли се наблюдават при него/нея промени в настроението, или има спокоен, стабилен темперамент, обича ли да е център на вниманието или да наблюдава отстрани. Някои от тези характеристики вие можете да смятате за фундаментални и основни качества, тоест това, което определя същността на човек. Тази способност да описвате близките си хора може да ви е полезна, например, ако приятелят/ка ви често закъснява, вие няма да обръщате внимание на това, тъй като това е обичайно и очаквано. В своето изследване Аманда Дж. Райт и Джошуа Джаксън правят извод, че по същия начин може да възприемем аналогичен подход към стабилността на личността на нашия приятел/ка, тоест да я отчитаме в нашите взаимоотношения.
Ако някога сте били разочаровани от общуването с човек, който видимо непрекъснато променя личността си, придобива нови навици почти толкова бързо, колкото ги изоставя, или се държи непредвидимо, така че никога да не знаете какво да очаквате от него в следващия момент, то по всяка вероятност сте констатирали недостатъците на тази непоследователност. И обратното, може би изпитвате раздразнение, когато си имате работа с човек, който изглежда потискащо еднакъв. Например, възможно е той да не иска или не може да променя устойчивото си във времето поведение, въпреки че е заявявал, че ще работи върху навик или качество, което е причинявало проблеми в миналото, но това често да остава без резултат. Или пък установявате, че той не е щастлив, когато други хора започнат да се променят, защото това противоречи на собствения му начин на живот.
В първия пример човекът може да бъде описан като „ненадежден“ или „непоследователен“, докато във втория той може да бъде определен като „инертен“ или „упорит“. Въпреки това, въз основа на резултатите от изследването на двамата психолози, те препоръчват, вместо да приписваме на хората качества, които имат отрицателна конотация, във връзките ни с обкръжаващите ни хора стабилността на характера да се разглежда като уникална характеристика. Вместо да гледаме с раздразнение поведението на хората, с които общуваме, като на неспособност да се променят (или невъзможност да спрат да се променят), е много по-полезно да се опитваме да разпознаваме определящото качество, което можете да очаквате от тях в бъдеще. Точно както с приятел, който винаги закъснява, вие не се ядосвате, а просто му давате допълнителни 10 минути всеки път, когато правите нещо заедно, разпознаването на качеството на лична (не)стабилност у другите може да бъде ви е полезно за по-лесно ориентиране във взаимоотношенията.
Високата стабилност и променливост може да не изглеждат много благоприятни качества в ежедневието. Но и тук има добри новини: както и при много други психологически характеристики повечето хора имат средно ниво на постоянство. Притежаването на такава стабилна, но все пак отворена за промяна личностна система означава, че не само можете естествено да преживявате промените, но и близките ви и вие самите можете да поддържате някакво стабилно усещане за това „колко сте истински“. Освен това вие притежавате и определено ниво на гъвкавост, с което можете да работите, ако искате да преосмислите някои свои качества.
Много идеи и концепции в психологията са намерили своето приложение сред хората. Личностните черти са отличен пример за това: на кого не му е интересно да научи повече за това защо те са точно такива, каквито са и как най-добре да се определят и опишат тези качества? В този смисъл Аманда Дж. Райт и Джошуа Джаксън предлагат да се направи едно разумно допълнение към репертоара от добре познати знания за личността и към основните личностни характеристики да се добави концепцията за постоянството на личността.
