„Заплати за чуждото паркиране“: Учени са открили какво ни прави щастливи
В свое изследване екип от американски и руски психолози са установили, че тайната на щастието е да се грижиш за другите и да ги правиш щастливи. Помощта към околните ви позволява да задоволите нуждата от социални връзки и да подобрите самочувствието си. Интересното е, че за това не е необходимо обектът на грижа действително да стане по-щастлив – по-важно е самият човек, който помага, да вярва, че прави нещо добро.
Обикновено щастието се определя като усещане за вътрешно удовлетворение от живота. Често това състояние се разглежда като резултат от постигането на личните цели и задоволяване на собствените нужди. На практика обаче се оказва, че често успешните и реализиралите своите мечти хора не винаги са щастливи. Все повече изследвания показват, че източникът на щастие може да се крие другаде, например да даряваш радост на другите. До такива изводи са стигнали и психолози от Университета на Мисури в САЩ и Висшето училище по икономика в Русия. Резултатите от тяхното ново изследване са публикувани в Journal of Positive Psychology.
Екипът е провел пет експеримента, насочени да открият кои действия правят хората по-щастливи – грижата за себе си, грижата за другите или може би да се грижат за тях? За всяка част от изследването изследователите са избирали между 100 и 200 доброволци, предимно студенти.
В първия експеримент участниците трябвало да си спомнят кога са направили нещо, с което са ощастливили себе си или хората около себе си. Когато участниците били помолени да опишат как са се чувствали през това време, се оказало, че на тях повече им харесвало да направят другите щастливи, вместо да се опитват да направят себе си по-щастливи.
Във втората фаза изследователите се опитали да възпроизведат тези резултати в реално време и помолили участниците да направят нещо хубаво за себе си или за някой друг, или просто да разговарят с приятел. Тези, чиято задача е била да зарадват близък човек, съобщавали за по-голямо удовлетворение от другите две групи. Така изследователите установили, че не става въпрос само за контакт с друг човек, а именно за грижа за него – в противен случай простата комуникация би ви направила също толкова щастливи.
Третата част от изследването показала, че чувството на щастие не зависи от това колко по-добре всъщност се е почувствал човекът, когото участниците са искали да зарадват. Този път изследователите събрали обратна информация от онези, за които участниците в изследването се опитали да направят нещо хубаво. Както се оказало, удовлетворението на участниците зависело не толкова от това доколко са успели да зарадват другия човек, а от това как самите те оценявали резултата от своите действия.
„Възможно е истинските чувства и състояние на обекта да не са толкова важни, колкото собственото възприятие за обекта на вашата грижа“, пишат авторите. „Може би само мисълта, че си направил някого по-щастлив, е по-важно от истинските чувства на обекта на въздействие“.
Изследователите се интересували и от това, какво носи повече удоволетворение на хората – собствените им действия, насочени към това да направят другите щастливи, или опитите на някой друг да ги направи щастливи. Процедурата била подобна на първия експеримент, само че сега участниците трябвало да си спомнят не само как са направили нещо хубаво за друг човек, но и как някой е направил нещо хубаво за тях, например да им пуснат любимата песен, да ги поканят на вечеря, да им направят компания за разходка. Доброволците описвали тези дейности и оценявали колко приятни са били те за тях. Оказало се, че чувството да направиш някого по-щастлив било по-силно изразено от това теб да те зарадват.
В последния експеримент се оказало, че грижата за другите ви прави по-щастливи, дори когато става дума за напълно непознати хора. Изследователите влизали в контакт на улицата с абсолютно случайни хора и им предлагали малка сума пари. За тази сума на някои експериментаторите предлагали да се включат в анкета и да запазят парите за себе си, на други да заплатят за собствения си паркинг, а на трети да платят нечий чужд паркинг и ако желаят, да оставят бележка, обясняваща това действие.
Тези, които платили за чуждото паркиране и са съобщили за това на собственика на колата, изпитали най-силно изразено чувство на щастие в сравнение с останалите. При тези, които платили за непознатия без да оставят бележка, това чувство било по-слабо изразено.
„Може би оставянето на бележка е гарантирало, че непознатият ще признае доброто дело, което може би е важно за задоволяване на нуждата от чувство за близост в такива ситуации“, пишат изследователите. „Но не е изключено, че пишейки бележката, участниците да получават допълнителна възможност да зарадват непознатия, освен че са платили за паркирането. Така те са имали възможността да направят две неща, допринасящи за чувството за щастие, вместо едно.“
По всяка вероятност за човек е важно да чувства връзката си с другите и този механизъм във всичките пет проучвания спомагал за ефекта на действията, ориентирани към друг човек. С други думи, усещането за по-силна връзка с другите обяснява защо правенето на нещо за другия човек карало участниците да се чувстват по-щастливи, отколкото правенето на нещо за себе си.
Изследователите отбелязват, че за по-точни резултати би било полезно да се проучи как действа открития от тях ефект при двойки хора, когато и двамата участници имат възможност да направят нещо, за да подобрят настроението на другия. Също така интересно продължение на това изследване би било наблюдението за възможните дългосрочни последици от опитите да направите другите щастливи и какви резултати носи това поведение, превръщайки се в житейска стратегия.
