Имаме заложен инструмент за управление на емоциите си, но трябва да се научим да го използваме
Начинът, по който хората искат да се чувстват, определя дали другите могат да повлияят на техните емоции, констатират в свое изследване психолози от Станфордския университет. В него учените доказват, че мотивациите на хората са движещ фактор за това, доколко да позволяват на другите да влияят върху чувствата им, например гняв или спокойствие.
В своето изследване психолозите от Станфорд са си поставили за цел да изяснят защо различните хора реагират по различен начин в определени ситуация. Един от основните изводи, до който те са стигнали е, че мотивация на хората играе важна роля на това как те реагират. В изследването учените установили, че хората могат да регулират начина, по който да им влияят емоциите на другите.
Учените констатирали, че когато човек иска да остане спокоен, той може да остане относително спокоен сред обкръжаващи го гневни хора. Но ако иска да се ядоса, тогава той силно се повлиява от тях. Изследователите също така открили, че хората, които са искали да се ядосат, са се почувствали още по-емоционално обвързани с чувство на гняв, когато разбирали, че другите хора са също толкова гневни, колкото и те.
„Отдавна знаем, че хората често се опитват да регулират емоциите си, когато вярват, че те са безполезни“, казва Джеймс Грос, професор по психология в Станфордския университет. „Новите ни проучвания разширяват тази представа, като показват, че хората могат да регулират начина, по който се влияят от емоциите на другите.“
Как другите хора влияят на емоциите ни?
За да проучат как хората реагират на неприятни ситуации и как реагират към другите около тях, изследователите изследвали гнева на хората към политически и обществено значими събития в серия лабораторни проучвания със 107 участници. Екипът също така е анализирал почти 19 милиона туитове в отговор на полицейската стрелба на Майкъл Браун в Фъргюсън, Мисури, през 2014 г.
В лабораторните проучвания изследователите показвали на участниците изображения, които могат да предизвикат отрицателни емоции, например на хора, които горят американското знаме и американски войници, които малтретират затворници в затвора в Абу Гариб в Ирак. След като им демонстрирали изображенията, изследователите допълнително разказвали на участниците как се чувствали останалите доброволци по време на същата демонстрация.
Учените открили, че участниците, които искали да се чувстват по-малко ядосани, били три пъти по-склонни да се повлияят от хора, изразяващи по-спокойни емоции, отколкото от гневните хора. В противоположния случай, участниците, които били настроени да се ядосат, също били три пъти по-склонни да се повлияят от други хора по-яростни от тях, а не от хората с по-спокойни емоции. Изследователите също така установили, че тези участници са се почувствали по-емоционално обвързани, когато са научили, че и други са изпитвали подобни емоции като тях.
„Степента, в която хората казват, че са мотивирани да изпитват или не определени емоции, предсказва колко ще им се повлияе, когато бъдат изложени на емоции от други членове на групата“, казва Амит Голдбърг, водещ автор на изследването и докторант по психология в Станфорд.
Емоционално влияние на социалните медии
Изследователите разгледали също така влиянието на социалните медии, където може да се види как емоциите се проявяват в реално време. Във фокуса на тяхното внимание попаднали туитовете, които се появили по повод разстрела на Майкъл Браун във Фъргюсън, Мисури, през 2014 година.
След анализиране на почти 19 милиона публикации в Twitter, изследователите открили, че участниците в социалната мрежа са били по-силно повлияни от по-крайни емоции, изразени в социалната мрежа, в сравнение с по-слабите и по-спокойни реакции. Те открили също така, че когато потребителите на Twitter отговарят на туитове, които са сходни по емоционална интензивност с техните реакции, те усилват емоциите си, за да изразят по-силно възмущение от другите в социалната мрежа.
„Социалното значение на емоциите, особено в отговор на обществено-политически събития, става все по-важно с използването на социалните медии и постоянното въздействие на чужди емоции върху хората в онлайн платформите“, казва Джамил Заки, доцент по психология и участник в проучването.
Емоциите като инструменти
„Досегашното разбиране на учените беше, че емоциите на хората до голяма степен се появяват автоматично – в несъзнателен, незабавен отговор на емоциите на други хора. Но нашето изследване е предизвикателство към тези схващания” – казва Голдбърг.
„Нашите емоции не са пасивни, нито са автоматични“, продължава Голдбърг. „Те са като инструмент. Ние имаме способността да използваме емоциите си за постигане на определени цели. Ние изразяваме определени емоции, за да убедим други хора да се присъединят към нашата колективна кауза. В социалните медии ние ги използваме, за да сигнализираме към другите хора, че ни интересуват проблемите на групата и да се уверят, че сме част от нея”.
Екипът смята, че е необходимо да се направят допълнителни изследвания, за да се разбере още по-детайлно връзката между хората и техните емоции. Една от следващите теми, които Голдбърг предполага, че трябва да бъде проучена, е дали желанието на хората да искат да видят и изпитат определени емоции около тях, лежи в основата на начина, по който те избират своя приятелски кръг и обкръжаващата ги среда.
„Изглежда, че най-добрият начин да регулирате емоциите си е да започнете с подбора на вашата среда. Ако днес не искате да се сърдите, един от начините да направите това е да избягвате ядосаните хора. Освен това изглежда, че някои хора имат вродено предпочитание да изпитват по-силни емоции от другите. Но това вече ще бъде един от въпросите, на които ще се опитаме да отговорим в следващите ни изследвания.” – завършва Голдбърг.
