Ювал Ноа Харари:”За да се предотврати климатичната катастрофа е нужно да се отделят само 2% от световния БВП“
В своятa колонка в списанието Time известният израелски историк, футурист и писател (той е автор на бестселърите “Homo Sapiens: Кратка история на човечеството”, “Homo Deus: Кратка история на бъдещето” и “21 урока за 21-ви век” ) Ювал Ноа Харари публикува статията „Изненадващо ниска цена за предотвратяване на климатичното бедствие“ (The Surprisingly Low Price Tag on Preventing Climate Disaster). В нея той споделя, че според учените постигането на въглеродна неутралност ще изисква инвестиции в размер на 2-3% от световния БВП и разсъждава защо и как това може да бъде постигнато.
С изострянето на климатичната криза все повече хора преминават от отричане към отчаяние. Преди няколко години сигурно често чувахте хора да отричат промените в климата, да омаловажават заплахата или да твърдят, че е твърде рано да се тревожим. Днес мнозина казват, че вече е твърде късно: наближава апокалипсисът, който не можем да се предотврати.
Но отчаянието е също толкова опасно, колкото и отричането, а също и толкова неоправдано. Човечеството разполага с огромни ресурси и все още може да предотврати екологичен катаклизъм, ако ги управлява разумно. Но колко ще струва спирането на апокалипсиса? Ако човечеството реши да предотврати катастрофалното изменение на климата, колко голям чек ще трябва да напише то?
Разбира се, никой не знае това със сигурност. Екипът ни прекара много седмици в изучаването на различни доклади и научни статии, гмуркайки се в бездната на числата. И въпреки че моделите, залегнали в основата на изчисленията, са невероятно сложни, крайните изчисления вдъхват известен оптимизъм. Според Международната агенция по енергетика преходът към въглеродно неутрална икономика ще изисква от нас да харчим само 2% от годишния глобален БВП повече от това, което вече инвестираме в енергийната система. В неотдавнашно проучване на Reuters сред икономисти по климата, мнозинството от тях е изразило мнение, че постигането на въглеродна неутралност ще струва само 2-3% от годишния глобален БВП. Според други оценки разходите за декарбонизация на икономиката ще бъдат малко по-ниски или малко по-високи, но във всеки случай ще възлизат на не повече от 5% от годишния глобален БВП.
Тези цифри са в съответствие с оценката на Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC), който в своя знаков доклад от 2018 г. посочи, че за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, годишните инвестиции в чиста енергия ще трябва да се увеличат до около 3% от световния БВП. Тъй като човечеството вече харчи около 1% от годишния глобален БВП в тази област, ние просто трябва да отделим допълнително парче от 2% от общия пай!
Горепосочените изчисления се отнасят до разходите за трансформиране на енергийния и транспортния сектор, които безспорно играят най-важната роля в решаването на проблема. Има обаче и други източници на емисии, като например горското и селско стопанство (спомнете си, например, прословутите кравешки газове). За щастие човечеството може да намали повечето от тези емисии почти безплатно, като промени навиците си, по-специално като намали консумацията на месо и млечни продукти и като наблегне на растителните храни. Не е трудно да ядете повече зеленчуци и това ще помогне на вас (и на тропическите гори) да живеете по-дълго.
Може безкрайно да се спори за числата, като се правят определени корекции на моделите. Но трябва да погледнем на голямата картина не само от математическа гледна точка. Най-важното е, че цената за предотвратяване на апокалипсиса е малка част от световния БВП. Това определено не е 50% – или дори 15% – от годишния обем на световната икономика. Най-вероятно е под 5% и е много вероятно допълнителните 2% от световния БВП да са достатъчни, ако бъдат инвестирани правилно.
Обърнете внимание на думата „да се инвестират“. Ние не предлагаме да изгаряме купчини банкноти като жертвоприношение към духовете на земята. Говорим за инвестиране в нови технологии и инфраструктура, като усъвършенствани слънчеви акумулаторни батерии и обновяване и надграждане на мрежите за разпространение на тази енергия. Такива инвестиции ще помогнат за създаването на много нови работни места и икономически възможности, и вероятно ще се изплатят в дългосрочен план, отчасти чрез намаляване на разходите за здравеопазване и спасяване на милиони хора от болестите, причинени от замърсяването на въздуха. Ние сме в състояние да защитим най-уязвимите групи от населението от климатични бедствия, да станем по-добри предци за бъдещите поколения и да създадем просперираща икономика.
Този забележителен факт някак си избледнява на заден план в разгорещения дебат за промените в климата. Трябва да се съсредоточим върху него, не само за да дадем надежда на хората, но преди всичко, защото може да се превърне в конкретен политически план за действие. През последните години ние формулирахме целта си по отношение на един показател: повишаване на температурата до 2050 г. с не повече от 1,5°C. Сега сме готови да посочим средствата за постигането му с помощта на друга цифра: 2% от световния БВП. Необходимо е да се увеличат инвестициите в екологично чисти технологии и инфраструктура с два процентни пункта в сравнение с нивата от 2020 г.
Разбира се, за разлика от прага от 1,5°C, който многократно е научно потвърждаван, цифрата от 2% от световния БВП все още е само приблизителна оценка. Тя трябва да се приема като насока за развитието на политическия план, от който се нуждае човечеството. Тази цифра ни казва, че предотвратяването на катастрофални климатични промени е осъществим проект, въпреки че изпълнението му очевидно ще струва много пари. Тъй като световният БВП сега се оценява на около $85 трилиона, 2% от него ще бъдат около $1,7 трилиона. Това означава, че за да запазим околната среда, не е нужно да унищожаваме напълно икономиката или да изоставяме постиженията на съвременната цивилизация. Просто трябва да определим приоритетите си правилно.
Изписването на чек за 2% от годишния глобален БВП далеч не е всичко. Този ход няма да реши много екологични проблеми, като изобилието от пластмаса в океана или постоянното намаляване на биоразнообразието. И дори в хода на борбата срещу глобалното затопляне ще трябва внимателно да гарантираме, че средствата се инвестират там, където са необходими, и че новите инвестиции не водят до нови тежки последици за околната среда и обществото. Ако унищожим инфраструктурата за извличане на редките метали, необходими на индустрията за възобновяема енергия, вероятно ще загубим толкова, колкото ще спечелим. Ще трябва да променим някои свои навици и начини на мислене, от това какво ядем до това как пътуваме. Всичко това няма да е лесно. Но за това са политиците – тяхна работа е да се справят с трудностите.
Политиците са много умели в боравенето с два процента от ресурсите, прехвърляйки ги от една сфера в друга. Те правят това постоянно. Програмите на десните и левите партии често се различават само с няколко процентни пункта от БВП. Изправени пред голяма криза, политиците са в състояние бързо да насочат големи ресурси за борба с нея. Например, през 1945 г. САЩ са похарчили около 36% от своя БВП за армията за да допринесат за победата във Втората световна война.
По време на финансовата криза от 2008–2009 г. правителството на САЩ похарчи около 3,5% от БВП за спасяване на финансови институции, смятани за „твърде големи, за да изчезнат“. Може би по същия начин тропическите гори на Амазонка трябва да бъдат третирани от човечеството като „твърде големи, за да изчезнат“? Въз основа на текущите цени на земята в тропическите гори на Южна Америка и района на амазонските тропически гори, закупуването на цялата тази територия за защита на местните гори, природата и човешките общности от разрушителна икономическа дейност би струвало около 800 милиарда долара, или по-малко от 1% от световния БВП.
Само през първите девет месеца на 2020 г. правителствата по целия свят обявиха, че близо 14% от световния БВП ще бъдат предназначени за отговор на пандемията от COVID-19. Ако гражданите притискат достатъчно силно политиците, те могат да направят същото за справяне с екологичната криза. Същите стъпки са по силите на инвестиционните банки и пенсионните фондове. В пенсионните фондове в момента има около 56 трилиона долара. Но защо ти трябва пенсия, ако нямаш бъдеще?
Понастоящем нито правителствата, нито бизнесът са готови да инвестират допълнителните 2%, необходими за предотвратяване на катастрофалното изменение на климата. Къде отиват парите вместо това?
През 2020 г. държавите похарчиха 2 трилиона долара за въоръжените си сили, което е 2,4% от световния БВП. На всеки две години още 2,4% от световния БВП се изразходва за храна, която после се изхвърля като отпадък. Освен това правителствата харчат около 500 милиарда долара годишно – представете си! — за директни субсидии за изкопаеми горива! Това означава, че на всеки три години и половина властите на различни държави изписват чек за гигантската сума, равняваща се на 2% от годишния глобален БВП, и го даряват на индустрията за изкопаеми горива. И това не е всичко. Когато вземете предвид социалните и екологични разходи, които индустрията плаща, въпреки че ги причинява, цената на подобни субсидии всъщност възлиза на невероятните 7% от световния БВП всяка година.
Сега помислете за укриването на данъци. ЕС изчислява, че парите, скрити в данъчни убежища от богати хора, се равняват на 10% от световния БВП. Всяка година корпорациите крият още 1,4 трилиона долара в офшорки, което се равнява на 1,6% от световния БВП. За да се предотврати апокалипсиса, вероятно ще трябва да се въведат редица нови данъци. Но защо да не се започне със събирането на старите?
Значи пари има . Разбира се, събирането на данъци, съкращаването на военния бюджет, управлението на храните и съкращаването на субсидиите са неща, които е по-лесно да се кажат, отколкото да се направят, особено когато ще бъдат засегнати интересите на най-мощните лобита в света. Но за това не се изисква чудо. Всичко, което се изисква, са решителност и организираност.
Затова не трябва да се поддаваме на настроенията, че битката вече е загубена. Всеки път, когато някой каже: „Твърде е късно! Апокалипсисът се задава!”, отговорете: „Не, можем да го спрем само с 2% от БВП.” И когато Конференцията на ООН за изменението на климата COP27 се провежда в Египет през ноември 2022 г., трябва да кажем на събралите се лидери там, че не е достатъчно да се дават неясни обещания за 1,5°C. Искаме те да извадят писалките си и да подпишат чек за 2% от годишния глобален БВП.
