Какво знаем ние за нашите чувства и можем ли да ги прогнозираме?

Когато си представяме своите емоции в отговор на предполагаеми събития, ние не забелязваме неявните, но силни предубеждения, които формират нашето мислене и влияят на нашите постъпки. Сега при условие, че пандемията явно затихва, сигурно много от нас се замислят дали ще могат да се завърнат пълноценно към предишния си начин на живот – в пълните офиси, спортните и концертни зали, в театрите и кината. Може би някои не могат да си представят, че отново ще отидат да танцуват в препълнен клуб или ще приветстват приятелите си с прегръдки и целувки? Но можем ли ние всъщност да се досещаме за своите бъдещи емоции? Както отбелязва BBC – не съвсем. А това означава, че ние не винаги вземаме правилните решения, ръководейки се от чувствата си.

Как оценяваме миналото

Обикновено в своите предположения ние се опитваме да се ръководим от миналия си опит. И това може да проработи, ако ние не се концентрирахме само на скорошни събития. Например, следващото лято ние планираме пътешествие с влак. При това вместо да си представим десетки такива влакове, на които ние сме пътували в миналото, ние задължително ще си спомним последното ни такова пътуване. И ако то е преминало в компанията на нервни хора в маски, това в нашето съзнание ще има първостепенно значение при планирането на бъдещите ни пътешествия, даже без да знаем колко дълго ще трябва да се се спазват противовирусните мерки.

Много е сложно да се абстрахираме от последните си впечатления. Когато пациенти с хронично главоболие описват интензивността на болките си, техният разказ е изпълнен с описанието на последния им пристъп, а не на интензивността като цяло. Ако вие попитате човек, иска ли той да хапне утре на обяд италианска паста, той с голяма вероятност ще ви отговори „да“, ако в момента е гладен.

Психологът от Хавардския университет Дан Гилбърт е установил, че когато ние си спомняме различни събития, нашият мозък дава приоритет на силните, първите и най-последните от тях. Това явление е известно като „пристрастие към въздействието“.

Когато ние очакваме някакво събитие в бъдеще да ни донесе положително изживяване, ние сме склонни да се съсредоточваме на предполагаемите позитивни моменти, но ако се предполага, че то ще бъде отрицателно, негативните усещания определят нашите очаквания. Затова, ние си представяме, че посещението при зъболекар ще бъде ужасно, въпреки че всъщност най-неприятните моменти могат да продължат само няколко минути.

Този ефект ни кара да вземаме неправилни решения. Например, на нас ни се струва, че нова работа с неголямо увеличение на заплатата ще ни промени живота. Ако това ни избави от стреса заради постоянните парични затруднения, това може би ще е така. Но ако вие сте си харесвали старата работа, не изпитвайки големи проблеми с финансите и сте били в прекрасни отношения с колегите, това едва ли ще е най-добрата възможна крачка.

Ние надценяваме своите емоции

Както е показало проведено изследване, ние сме склонни да надценяваме нашите емоции в бъдещето. Студенти от САЩ били помолени да предположат, как ще се почувстват, ако футболният отбор на техния колеж спечели или загуби следващия мач. След няколко дена тях отново ги анкетирали, как всъщност са реагирали на това събитие. Изяснило се, че и в двата случая те са надценили своето щастие от победата или разочарованието от загубата. Това се е случило така, тъй като в този ден вероятно участниците са преживели още много други неща, които са можели да повлияят на настроението им в положителна или отрицателна насока.

По този начин ние можем да надценяваме радостта или мъката от по-важните събития в живота ни. Например, спечелелият джакпота в тотото няма всяка минута да празнува с шампанско, позирайки на фона на гигантски картонен чек с изписаните милиони. По същия начин човек останал инвалид в резултат на катастрофа, няма постоянно да живее в шоково състояние и да размишлява, как се е променил живота му. Те ще се приспособят към новите условия. Някои от първоначалните усещания на радост или отчаяние ще преминат с времето.

Как да вземаме правилни решения

Като цяло това наше свойство е за добро. То защитава нашата психика. Но как в такъв случай да вземаме правилните решения?

Учените препоръчват да се чуе мнението на човек с подобен опит или просто на близки хора. Това се базира на факта, че ние сме по-склонни да определяме дългосрочните последствия от чуждите решения, отколкото от своите собствени.

Например, вие сте пред дилемата дали да заживеете извън града в голяма къща, която ще ви осигури повече жизнено пространство, но едновременно с това голяма част от свободното ви време ще преминава в ежедневни дълги пътувания до работа и возене на децата до училище. Ако вие представите различните варианти на ваш близък приятел, той ще може да види нюанси със своя страничен поглед и да ви ги представи, преди да сте взели своето решение.

За да не вървите според описаните вътрешни нагласи е важно да си задавате правилните въпроси. Например, вместо въпроса „Струва ли си да сменям работата си?“, сигурно е по-добре да се попитате „ Как ще се промени живота ми , ако направя това?“.

Много от нас вече се върнаха в офисите или летят както преди със самолети. Много е вероятно отначало това да им се сторило странно, особено в първите минути. Но хората бързо свикват с новия си начин на живот. А на вторият път вече почти не си спомняме какво е били преди това.