Любов, стрес и хормони: как мозъкът контролира емоциите и въздейства за психическото ни благополучие

Всеки ден човек изпитва широк спектър от различни чувства и емоции, които влияят на състоянието на организма му. Напоследък става все по-популярен терминът „психическо благополучие“, тъй като само в такова състояние човек може да взема спокойни и балансирани решения, да води пълноценен начин на живот и лесно да се справя с чувствата и стреса.

Когато се говори за грижа за човешкото здраве е много важно към него да се подходи с интегриран подход, отразяващ баланса на физическото и психическото състояние на човек. Емоциите са важен компонент на холистичното човешко здраве и затова е от особена важност да знаем какво представляват те от биомедицинска гледна точка и как те влияят на нашето самочувствие.

Какво представляват емоциите?

Този въпрос е източник на дългогодишни спорове между учени в областта на неврологията, психологията и философията. Това е довело до различни възгледи за самото понятие „емоция“. Но въпреки различния подход към тяхното изучаване, всички изследвания се свеждат до факта, че емоциите силно влияят върху здравето и поведението на човек.

Емоциите са един от най-очарователните и мистериозни продукти на функционирането на човешкия мозък. Известно е, че всяка тяхна проява е свързана с биохимични процеси в организма. В превод от латински “емоция” означава “вълнение”, “възбуда”. Това е състояние, при което човек е неспокоен, изпитва душевни преживявания. Вътрешно в организма протичат определени органични реакции, а външно се променят погледът, изражението на лицето, гласът и позицията на тялото. Например, състоянието на страх може да причини разширени зеници, тежко дишане, превключване на вниманието, двигателни реакции като замиране или бягство.

Къде „живеят“ емоциите?

Емоциите се зараждат в “най-дълбоката част” на мозъка, а именно в лимбичната система. Това е описано още през 1664 г. от Томас Уили. Но самият термин възниква доста по-късно, през 1952 г., когато американският учен Пол Маклийн открива, че мозъкът се състои от три части, всяка от които отговаря за определени функции. Рептилският мозък – за първичните инстинкти, лимбичната система – за емоциите, а неокортексът – за мисленето. „Разумният“ мозък получава много повече сигнали от лимбичната система, отколкото тя от него. Следователно човек често проявява първо емоционална реакция и едва тогава включва мисленето.

Емоциите и стомашно-чревния тракт

Мозъкът е пряко свързан с червата. Наричат ги дори „втори мозък“. Връзката между тях се осъществява от активни молекули, които чревният микробиом произвежда, тоест микроорганизми, които образуват комуникационна мрежа. Именно чрез тази мрежа се предават сигнали към различни системи на организма: ендокринна, имунна, вегетативна и нервна. Мозъкът и червата непрекъснато обменят „съобщения“.

Стомашно-чревният тракт е най-големият човешки ендокринен орган. Неговото състояние пряко засяга работата на мозъка и обратно, което води до факта, че емоционалното състояние на човек влияе върху работата на стомашно-чревния тракт. В съвременната медицина се появи дори нова посока на терапия, която е насочена към подобряване на психичното здраве на човека чрез възстановяване на чревния микробиом.

Емоциите и женските хормони

Емоциите не възникват случайно, а за появата им са отговорни хормоните, които се делят на женски и мъжки. Те са в ролята на проводници между нервната система и човешкото тяло.

Стабилният хормонален фон е ключа към доброто здраве и настроение при жените. Хормоните, които влияят върху способността за справяне със стреса и депресията, са половите хормони – естрогените. Те произвеждат “хормоните на настроението” и са отговорни за психо-емоционалното състояние на жената.

Но жените имат и друг полов хормон, който често се пренебрегва: прогестеронът. При здравите жени той влияе върху обработката на емоциите, особено върху точността на тяхното разпознаване и емоционалните спомени, както на поведенческо ниво, така и в главния мозък.

Изследвания, свързани с него, са довели до откриването на нови методи за лечение на следродилната депресия, която засяга 45-50% от жените. Този период се характеризира с повишен риск от депресия в сравнение с другите периоди, тъй като е свързан с дефицит на естроген и липса на прогестерон.

Любов и хормони

Емоциите и чувствата векове наред са били игнорирани от експерименталните науки. Но през последните десетилетия те се превърнаха в обект на обширни невробиологични изследвания.

Вече и любовта се разглежда в светлината на изработването на хормони от организма. Италиански учени са провели изследване и са стигнали до интересни изводи. Според тях “емоционалният мозък” , тоест лимбичната система е отговорен за ранния етап, така наречената романтична любов. В основата на вторият етап на любовта лежат хормоните окситоцин и вазопресин.

Друго важно изследване на тема любов е проведено от учени от Полския институт по психология. Те открили, че романтичната емоционална любов е свързана с хормонални промени. Влюбените жени имат по-високи нива на гонадотропини (хормони, отговорни за регулирането на половите жлези) и, обратно, по-ниски нива на тестостерон от жените, които не изпитват подобни чувства. Проучването също така показало, че такъв хормонален фон потенциално повишава способността на жените да раждат деца. Това означава, че състоянието на влюбеност може да увеличи вероятността от зачеване на дете в дадена двойка.

Секс, емоции и хормони

Въпросът за взаимоотношенията на противоположните полове вълнува учените от много дълго време. Но досега повечето аспекти оставаха не докрай изучени, въпреки изследванията, които се извършвани в областта на ендокринологията, невробиологията и психологията.

В този смисъл голям интерес представлява връзката между сексуалните, емоционалните и репродуктивни процеси в мозъка. Тук ключова роля играе хормонът киспептин (известен като виаграта за мозъка), който въздейства на лимбичния мозък и влияе върху настроението и сексуалната възбуда. Разработката на терапии, базирани на киспептин, могат да бъдат от особен клиничен интерес, тъй като разглеждат важната връзка между секса, емоциите и възпроизводството.

Освен това в развитието и проявата на сексуалните емоции и поведение определена роля имат тестостеронът и естрогенът – мъжките и женски полови хормони. Тестостеронът има най-голямо влияние върху сексуалното желание и възбуда, докато все още остават въпроси относно ролята на естрогена в регулирането на женското сексуално поведение.

Хормоните окситоцин и вазопресин също оказват влияние върху социалното и сексуалното поведение. Окситоцинът участва в селекцията на желаните черти в противоположния пол и способства за интимността и сближаването между хората. А вазопресинът насърчава мъжката агресия към конкурентите. Окситоцинът и вазопресинът са от съществено значение за формирането на връзките между двойките, които обединяват пола, емоциите и възпроизводството.

Връзката между емоциите и състоянието на организма е научно доказана и е изключително важно този момент да бъде отчетен в комплексната стратегия за подобряване здравето на човек. Само холистичният подход към здравето може да вдъхнови промени в начина на живот, да превърне новите знания в ежедневен навик и да направи избор в полза на психическото и физическото благополучие.