Искате да разбирате другите: слушайте ги, защото езикът на тялото е безполезен, ако контекстът се игнорира
Искате ли да четете мислите на други хора за да разбирате какво чувстват и мислят хората около вас? Разбира се, че на всички би ни се искало! Само луд би отказал такава способност. Изследванията показват, че дори малко предимство в тази способност дава огромна власт. „Точното възприемане на хората“ има редица ползи за развитието на личните и социални умения. Тези, които притежават подобна способност, са по-щастливи, по-малко срамежливи, разбират се по-добре с хората, имат по-близки взаимоотношения, получават по-бързо повишения и имат по-добри отзиви на работа. Ако се вгледаме по-внимателно в тези, които имат умения по-добре да разбират езика на тялото и невербалната комуникация, ще видим аналогични положителни ефекти, но за съжаление много от нас притежават ограничени възможности в това отношение.
Искам и аз, става ли? Има само един проблем: повечето от нас са ужасни в това умение. Професорът от Чикагския университет Никълъс Епли е установил, че когато имате работа с непознати, вие идентифицирате правилно техните мисли и чувства само в около 20% от времето. (Точността на случайния шанс е 5%.) Така че, е по-добре да се занимавате с хора, които познавате… но и това не помага много. С близки приятели достигате 30%, а с половинката си – 35%. Ако трябваше да ви дадат оценка за това, то сигурно щяха да ви пишат двойка или може би по-вероятно – тройка. Каквото и да мислите за това, което се случва в главата на половинката ви, два от три пъти грешите.
В същото време има още едно смешно нещо: ние от своя страна смятаме, че можем перфектно да „прочетем“ другите. Помолете хората да оценят самооценката на техния партньор и те ще отговорят правилно в 44% от случаите. Но те са уверени в своите предположения в 82%. И колкото по-дълго сте заедно с даден човек, толкова повече расте вашата увереност. Точност? Не, не става по-добре. Но вие ставате все по-уверени в своята правота.
Как можем толкова силно да грешим? И в същото време да сме толкова сигурни в правотата си? Говорейки с езика на термините, виновна е егоцентричната привързаност. Ние твърде много сме фокусирани в нашата гледна точка:
„Изследване след изследване показват, че повечето хора са склонни да преувеличават степента, до която те смятат, че другите мислят, вярват и се чувстват по начина, по който смятат те.“
Твърде много сме заседнали в собствената си глава. Дори когато се опитваме да приемем гледната точка на другите, изследванията показват, че нашата точност не се подобрява. Да, намалява егоцентричното пристрастие, но това, с което го заменяме, не е по-добро. Когато задаваме въпроси, точността на нашето възприятие се увеличава, но ние не го правим достатъчно често. Обикновено правим преглед на предишните си собствени истории за това, което се върти в главите ни и заменяме едни неправилни предположения с други.
И така, кой има потенциално най-добрите способности да чете мислите и чувствата на други хора? С една дума : никой или почти никой. Очевидно някои хора са по-успешни. Проблемите с психичното здраве могат да дадат суперсили в една област, но често те се балансират от недостатъци в друга. И така всички ние се справяме доста зле, но в същото време оставаме блажено невежи за лошите си резултати.
Някои могат да си зададат и друг въпрос:
„Не са ли жените по-проницателни от мъжете?”
Да, жените са по-добри. Превъзходството на жените в четенето на невербалния език е добре документирано. Разликата е само два процента, но е много стабилна, независимо от възрастта, културната среда и методите на изследване. Но и това не е еднозначно. Преимуществото им е по-изразено при разпознаването на израженията на лицето и емоциите, но не са по-добри от мъжете в разпознаването на лъжите.
Защо жените се представят по-добре от мъжете в тази област? Както се оказва, изобщо не става въпрос за биология. Това всъщност е свързано с едно от нещата, които ни прави по-добри в четенето на мислите на другите хора: мотивацията.
Когато изследванията се задълбочат в първопричината, се оказва, че сред жените мотивацията да имат точно възприемане на хората средно е по-силна , отколкото при мъжете. Те просто се интересуват повече от това и се стараят повече. Изследване от 2008 г. на Джеф Томас и Грегъри Мейо е демонстрирало този факт. Но какво се е случило, когато изследователите са казали на момчета, че емпатията повишава интереса на жените към тях? Бинго! Мотивацията на мъжете се е увеличила, както и способността на мъжете да възприемат по-точно мислите и чувствата. Разбира се, има и обратна страна на монетата: когато мотивацията намалява, намалява и точността на възприятието. Съпрузите в нещастните бракове много по-добре определят невербалните знаци в непознати жени, отколкото при съпругите си.
За невробиолозите това не е изненадващо. Те знаят колко мързелив е нашият мозък през повечето време. Мотивацията е вид биологична панацея. Когато ни пука, ставаме по-добри във всичко, защото по подразбиране ние на нищо не обръщаме много внимание. Майкъл Естерман, професор в Бостънския университет и един от основателите на университетската лаборатория, специализирана в изучаването на вниманието и обучението, обяснява:
„Науката доказва, че когато хората са вътрешно мотивирани, което означава, че им харесва, или външно мотивирани, което означава, че получават награда, те са в състояние да поддържат постоянна активност на мозъка и да бъдат подготвени за изненади.“
Когато хората оценяват романтичните си партньори, точността на възприятието им се увеличава. И между другото, в едно изследване жени с високо ниво на тревожност са подслушвали партньорите си да разговарят с красиви жени изследователки и знаете ли какво се случило? Точно така, способността им да предсказват точно отговорите се е увеличила. Но ако няма нито загуби, нито печалби, мозъкът ни просто не работи.
От всичко това може да се извлече така наречената „Аксиома на мързеливия мозък.“
И така, първото нещо, което е важно за подобряване на възприятието ни на хората, е любопитството. Ще е още по-добре, ако си осигурите някаква външна печалба или загуба, която да ви мотивира.
Проблемът е в това, че дори и с достатъчна мотивация ние можем да подобрим уменията си само толкова, колкото е възможно. Ние просто по природа не можем добре „да четем“ хората. Мотивацията подобрява точността, но само при контакт с хора, които са достатъчно изразителни и придирчиви. Ако имате работа с някой, който има покер лице, все едно изгладено с ботокс, мотивацията няма да помогне много. И това ни води до второто важно прозрение: самата четливост е по-важна от уменията за четене. В повечето случаи можем правилно да възприемаме мислите на другите хора, не защото сме развили необходимите умения, а защото хората се държат експресивно.
Така че, когато става дума за четене на мислите и чувствата на хората, тоест ако „съдиш за книгата по корицата“ означава само да се опитваш да наблюдаваш и оценяваш хората, а този мит е почти развенчан. Но ще му дадем още един шанс, просто като приемем, че е тълкуван погрешно. Но така или иначе изглежда, че сме влезли в задънена улица. Трябва ли просто да приемем това, че редовно тълкуваме погрешно другите хора и не можем да направим нищо по въпроса? Не. За да завършиш училище с най-висок успех , можеш или да подобриш собствените си оценки, или да накараш всички останали да се справят по-зле. Ще се спрем на последното, като го наречем шегаджийски „Теоремата на Гимназиста”.
Тъй като не можем значително да подобрим уменията за четене на другите, трябва да се съсредоточим върху това как да направим другите по-четливи.
Вместо пасивно да анализираме поведението на хората, като Шерлок Холмс в известния телевизионен сериал, трябва активно да предизвикваме по-силни сигнали, за да получим по-автентични реакции. Първият и най-лесен метод е манипулирането на контекста. Кога можете да научите повече за даден човек – на чаша чай или играейки футбол с него? В първия случай ще получите повече информация (ако можете да му се доверите), но във втория случай ще научите как той взема решения и как разработва стратегии, както и дали нарушава правилата. Колкото по-голямо е разнообразието от стимули, на които го излагате, толкова повече аспекти на характера стават ясни.
Включването на други хора в процеса също е доста ефективно средство. Присъствието на трета страна може да разкрие различни аспекти от човека. И не говорете за времето. Емоционалните реакции са по-честни, а „безопасните“ теми на разговор превръщат хората в политици, които не казват нищо по същество. Когато изследователи накарали участниците на първата им среща да говорят за полово предавани болести, аборт и други теми табу, те не само научили повече за другия човек, но и получили по-голямо удоволствие от разговора.
И, както вече разбрахме, нашият мозък често е основния проблем. Склонни сме да вземаме под внимание грешните сигнали. което ни води до въпроса за езика на тялото, тъй като всички го обожават. Но науката е безмилостна: стойността на съзнателния анализ на езика на тялото е силно надценена. Ето защо никой никога не е създал „Розетския камък на езика на тялото“. Невербалните знаци са сложни, зависими от контекста и своеобразни. Никога не можем да сме сигурни кое се явява причина за това или онова. Човек може да потрепне, но не можете да сте сигурни дали това е, защото е нервен или защото му е студено. И това е важен момент: езикът на тялото е практически безполезен, ако не знаеш човешките навици. Някои хора се нервират през цялото време и това не означава нищо. Други рядко се нервират и това е много показателен сигнал. Но ако не знаете всичко това по подразбиране, тогава просто отново си измисляте свои собствени истории.
Ако трябва да сме честни, ако искате да се съсредоточите върху нещо, то пропуснете езика на тялото и се съсредоточете върху речта. Когато чуваме някого, но не го виждаме, способността ни към емпатия намалява само с 4%. Когато можем да видим някого, но не можем да го чуем, това намаление е с 54%. Обръщайте по-малко внимание на това как човекът кръстосва краката си и повече на това как гласът му се променя…
