Как мястото на раждане влияе на развитието на личността
Американските психолози в областта на човешкото развитие и автори на книгата „ Малките деца, родителите и културата“ ( “Toddlers, Parents and Culture”) Самуел Патнъм и Маша Гарщейн разказват пред изданието The Conversation как различията между различните култури пораждат особености, които придобиват определена форма и се предават от едно поколение на друго. Ценностите на обществото влияят на избора на родителите, което от своя страна се отразява на това какви се формират децата.
Още в пети век преди нашата ера гръцкият историк Тукидид е противопоставял самообладанието и стоицизма на спартанците на разкрепостеността и свободомислието на гражданите на Атина. Днес уникалното поведение и характеристиките ни се струват вкоренени в определени култури.
Италианците по време на разговор активно жестикулират. Нидерландските деца са особено добродушни и по-малко суетливи. Руснаците рядко се усмихват пред публика.
Трайното влияние на културните ценности
Въпреки че генетиката има значение, нашето поведение е достатъчно силно програмирано. В последните две десетилетия изследователите са установили, как културата може да формира нашата личност.
През 2005 година психологът Робърт МакКрей и неговите колеги са успели да установят явните различия в личностите на хората, живеещи в различните части на света. Например, пълнолетните европейци, като правило, са по-общителни и отворени за нов опит, отколкото пълнолетните азиатци. Хората от Северна Европа са по-съзнателни от връстниците си от южната част на Стария континент.
Именно затова ние се опитахме да проследим различията, възникващи още в ранното детство, тъй като възпитанието играе голяма роля и това въобще не е учудващо.
За да направим изследването за нашата книга, ние работихме с колеги от 14 различни страни. Нашата цел беше да изучим как обществените ценности влияят на възпитанието, което дават родителите на децата си. След това изучихме, как различните стилове на възпитание влияят на поведението и личността на най-малките членове на обществото.
Ние проведохме своето изследване преди всичко, изпращайки анкети на родители по целия свят, молейки ги да ни опишат дневното си разписание, надеждите, които свързват с децата си и методите на възпитание. Освен това искахме те подробно да ни опишат поведението на децата си.
Като допълнение към нашето изследване, ние използвахме изследването на нидерландския социален психолог Гирт Хофсед, който през 70-те години на миналия век е анкетирал служители на IBM по целия свят за факторите, водещи към удовлетвореност от работата.
Сравнявайки нашите резултати с неговите, ние бяхме изумени, виждайки, че резултатите ни достатъчно силно корелират. Културните ценности, които са се проявявали в предпочитанията през 70-те, можеха да бъдат открити в родителската практика и темперамента на децата 40 години по-късно.
Това е важно, защото показва, че културните ценности са относително устойчиви и влияят на това как децата се развиват с течение на времето.
Да мислим за себе си или другите?
Възможно най-известните от широкия спектър на културни ценности се явяват индивидуализма и колективизма.
В някои общества, например САЩ и Нидерландия, хората основно са мотивирани да се занимават с неща, които им носят полза. По този начин се очаква, че те ще се стремят към лично признание и повишаване на своя социален и финансов статус.
В по-колективистичните общества, такива като Южна Корея и Чили, голямо значение се предава на благополучието на по-широката група, обикновено това е семейството, но също така на колектива или страната.
Ние открихме, че това как родителите възпитават децата си, силно зависи от техните социални ценности и вероятно спомага за предаването на тези ценности от едно поколение към друго.
Например, в сравнение с родителите в индивидуалистичните култури, родителите-колективисти са много по-склонни, правейки строга забележка на своите деца, да ги карат „да се замислят“ за своето лошо поведение и за това как тези техни укорими постъпки могат да повлияят на околните. Това спомага за хармонията в групата и подготвя детето към просперитет в колективистичното общество. В същото време, ако на вас постоянно ви предлагат да помислите за това, как вашите действия влияят на другите, вие с много по-голяма вероятност ще изпитвате чувство на вина, безпокойство и срам.
Освен това ние открихме, че децата в колективистичните култури са склонни да проявяват по-високо ниво на тъга, страх и дискомфорт, отколкото децата, растящи в индивидуалистични общества.
Свободни да се стремят към щастието?
Вторият набор от ценности, които ние изучавахме бяха свързани с разкрепостеността и сдържаността.
Тези ценности са свързани с определен набор от родителски цели. В частност, родителите в общества, където преобладава разкрепостеността са склонни да подчертават важността на развитието на чувствата за собствено достойнство и независимост. Например, те очакват, че децата ще се развличат и заспиват самостоятелно. Когато едно от техните деца се държи лошо, те често му подсказват как може да поправи ситуацията и да се постарае на компенсира нанесената вреда.
Посланието, което могат да получат децата от такова взаимодействие е, че те сами контролират своето щастие и трябва да са в състояние да поправят своите собствени грешки. В същото време, когато се очаква децата да се стремят към разкрепостеност, те с по-голяма вероятност импулсивно ще се стремят към незабавно възнаграждение, тоест ще ядат бонбони преди да обядват или ще грабват играчките в магазина преди да получат разрешение.
В същото време в обществата, където се придава по-голямо значение на сдържаността, родителите по-често викат и се карат, наказвайки своите деца. Това прави децата по-послушни, но също така ги прави по-малко оптимистични и по-малко склонни към получаване на удоволствие.
Принадлежи ли бъдещето на индивидуализма?
Явно е, че родителите са заинтересувани да подготвят по-добре своите деца за живота в свят, в който те са живели и по всяка вероятност ще живеят. Но това, което работи в една култура, въобще не е задължително добре да работи в друга.
В същото време нашият свят става все по-взаимносвързан и разнообразието на подходите във възпитанието постепенно намалява. Фактически, повечето страни станаха по-индивидуалистични за последните петдесет години, което е най-забележимо в страните, отбелязали най-голям икономически ръст.
Но така или иначе, трябва да се отбележи, че в различните култури както и преди, съществува голяма разлика в стиловете и начините на възпитание и развитието на децата, което свидетелства за трайното влияние на социалните ценности.
