Защо едни хора искат промени, а други им се съпротивляват?

Страх, отвращение, откритост и емпатия са главните съставляващи на политическото мислене. Десетки и стотици хиляди хора излизат на улиците да участват в мащабни акции на протести, искайки промени в статуквото. Но получават като отговор насилие и обвинения, че нарушават стабилността и реда. Повече от всичко в тази ситуация поразява нейната типичност. Променят се страните, държавните системи, политическите лозунги, но винаги има хора, които са готови да рискуват своята главна биологическа ценност (здраве и живот) заради желаните промени. И винаги има сили, които се съпротивляват на промените. Защо?

В процес на такова противостояние ни се струва, че наблюдаваме не просто съперничество на поддръжници на различни политически идеологии и даже не конфликт на манталитети, а еволюционна борба на два вида мозъци. Първите искат да променят наложилото се статукво, а вторите да го законсервират. На това съответстват определен набор от политически възгледи. Но изследванията показват, че всъщност разликите са доста по-дълбоко. Либералите и консерваторите не просто споделят различни политически възгледи, но те различно преживяват едни и същи ситуации, по различен начин решават едни и същи проблеми, по различен начин реагират на едни и същи стимули. И разликите са даже на още по-дълбоко физиологично ниво. При тях по различен начин работи мозъка, а някой негови структури се различават по своите размери. От невробиологическа гледна точка, либерал и консерватор са два устойчиви модела на работата на мозъка. Ако в хода на еволюцията се е затвърждавало някакво свойство, значи неговите положителни страни са превишавали отрицателните. Но защо успоредно съществуват двата модела? Какви еволюционни преимущества дава всеки от тях. И кой от двата е по-ефективен?

Страх и бдителност

Страхът това е невробиологичния синоним на консерватизма. Консерваторите реагират по-остро на опасност. Добре или зле е това? Както се вижда от тестове за реакция, всичко зависи от ситуацията. Това че хората с консервативни убеждения по-бързо фокусират погледа си на злобни лица, може да ги спаси във враждебно обкръжение. Но освен това, те по-често реагират на изображения на лица с неутрален израз на лицето като към заплаха, което може да породи проблеми. В мозъка за реакцията към плашещи стимули отговаря сдвоената амигдала (бадемовидното тяло). При консерваторите тя е с по-висока активност и в дясната част на амигдалата, която е свързана със социалното взаимодействие, има повече сиво вещество. Възбуждането на амигдалата обикновено води след себе си затормозяване на областите на мозъка, свързани със саморефлексирането. Означава ли това, че в момент на стрес консерваторите по-трудно мислят рационално? Може би, но точни данни няма. Във всеки случай, те определено не страдат повече от хроничен стрес, отколкото либералите.

Колкото и да е странно, субективно консерваторите са по-доволни от живота. Както смятат социалните психолози Джон Йост и Хайме Напиер, тайната е в това, че тях ги задоволява съществуващия ред. Тяхната обща тревожност се обяснява със стратегията на адаптация: максимално бързо да разпознаят заплахата, за да избегнат неприятности. Либералите са стремят към по-доброто, докато консерваторите се готвят да противодействат на по-лошото.

Разделянето на свои и чужди

Двете главни променливи в политическия мозък са „групата“ и „територията“. В продължение на приблизително два милиона години еволюция, за мозъка са съществували само две „политически“ партии: „свои“ и „чужди“. Не е учудващо, че при сблъсък с „чужди“, мозъкът независимо от своите политически пристрастия, реагира като закостенял ретроград. Ако покажем на всеки човек серия от фотографии със скоростта на функциониране на амигдалата (300 кадъра в секунда), в момента на демонстрация на лице с друг цвят на кожата скенерът ще фиксира увеличена активност, аналогична на реакцията при заплаха.

Либералите и консерваторите делят света на свои и чужди. Но консерваторите го правят по-емоционално. Изследователи са открили, че при тях е увеличена лявата островна част на главния мозък, свързана с реакцията на отвращението. Непоносимостта е част от така наречената поведенческа имунна система, тоест от психологическия механизъм, който е помагал на нашите предци да избягват смъртоносни болести. Подозрителността към чуждите е наследство от времето, когато всеки непознат е бил потенциален преносител на опасни патогени. Сегашната пандемия съживи тези древни страхове.

А при либералите се оказало, че повече сиво вещество се наблюдава в предната поясна кора, която регулира гъвкавостта на мислене, обработвайки новата и противоречива информация. Тя е свързана с възприемането на чуждите емоции и формира емпатията. По всяка вероятност именно заради това при тях всеки непознат е повече олицетворение на нови възможности, отколкото сигнал за опасност.

Разликите в работата на мозъка могат да обяснят и разликата във възприемането на „своята територия“. И до този момент нашият мозък е настроен към първобитните условия за живот – в компактни групи на облагороден участък земя сред опасния свят. Сега „своята територия“ не е вече земята, на която живеем в буквалния смисъл, а обичайното културно пространство. И именно тук възниква дилемата дали да останем на своята територия или да рискуваме, и да видим какво има зад съседния хълм. Либералите по всяка вероятност са потомците на тези, които действително са поели риска и са видели какво има там. Може би това вторично се проявява във времето на глобализма още по-силно, когато младото поколение има доста по-широко културно пространство, което се различава от традиционното. Коя реакция е по-ефективна? Едва ли може да се даде категоричен отговор, но във всеки случай в 21-век, във времето на ускоряващите се промени във всяка една област на живота, стремежът към адаптация към постоянно променящите се условия е доста по-далновидно и носещо явни преимущества поведение.

Готовност да си променят своите възгледи

Лошата новина за либералите и консерваторите е, че и едните, и другите не са склонни да променят политическите си възгледи. Невробиолози са открили, че мозъкът по различен начин реагира на политически и неполитически въпроси. Хората могат да се съгласят, че Айнщайн не е чак толкова велик физик и че сънят не е толкова важен за пълноценната почивка. Но когато започне да става въпрос за политика, всякакви аргументи стават безсилни. Причината се корени в това, че информацията за войната, имиграцията, абортите, еднополовите бракове, смъртната присъда, или тероризма се обработва еволюционно от още по-древни подкорови структури на мозъка. И това е както при либералите, така и при консерваторите. За съжаление от това не може да ни спаси даже високото ниво на образование.

Социалният психолог Джонатан Хайдт в своята книга „Праведният ум“ (The Righteous Mind: Why good people are diveded by politics and religion) пише, че в спора за политика даже най-образованите хора могат да заприличат на религиозни фанатици. Разликата е единствено в това, че слабообразованият човек просто отхвърля аргументите, които не му харесват. А интелектуалецът изразходва всичките си сили да обоснове своите убеждения. Хиперчуствителността към политическите въпроси се дължи на нашето еволюционно минало. Всяка идеология е набор от митове, които ни карат да чувстваме нашата принадлежност към групата, а значи ни дава чувството за безопасност. Но защитата на своята картина за света не е само източник на положителни емоции. Опитите да се разрушат нашите митове е риск да останем насаме с непредсказуем свят. В такава ситуация както либералите, така и консерваторите, заемат отбранителна позиция. Но заради повишената активност на амигдалата консерваторите могат да реагират по-импулсивно.

Насилие и емпатия

Склонността към насилие не зависи от принадлежността към консервативния или либералния лагер. Ако оставим настрана клиничните случаи на садизъм, нивото на насилие не се определя от политическите убеждения, а от по-дълбоки психологически и физиологични фактори. Например по скалата за „твърдост“ и „мекота“, разработена от Ханс Айзенк, крайно левите и крайно десните са еднакво близки до полюса на насилие. Но не като поддръжниците или не на промените, а като хора с радикални психологически настройки.

Главната спирачка за насилието е емпатията. Много изследвания показват, че при либералите тя е развита по-добре. Но тук има един важен нюанс. Либералите с готовност проявяват съчувствие към малцинствата и дискриминираните групи, а консерваторите са склонни да проявяват емпатия към „своите“. Причината за това по-скоро се корени в по-голямата им привързаност към своята група, а не в недостатъка на емпатия. Това през 60-те години на миналия век е демонстрирал Мартин Лутер Кинг, когато е привлякал на страната на правозащитното движение за правата на афроамериканците „мълчаливото мнозинство“, показвайки с мирните протести, че сред афроамериканците има много добропорядъчни граждани, с които напълно може да се отъждествява даже умерения бял консерватор.

Побеждават либералите, от това печелят и консерваторите

Очевидни победители в това състезание няма. Историкът Стивън Протеро пише, че либералите печелят, даже когато губят. Това е така по две причини.

Първата са я установили шведски социолози . Ще може ли идеята да премине в реални промени, зависи от това, доколко в нея са балансирани риска и справедливостта. Справедливостта и потенциалната вреда са концепции, които невробиологически са близки както до либералите, така и до консерваторите, Всеки опит да се реализира дадена либерална идея, даже ако тя претърпи неуспех, приближава момента, когато тя започва да се струва на консерваторите достатъчно разумна и не толкова опасна. Това се отнася и за смъртната присъда, и за изкореняването на расовата нетърпимост, и за политическите свободи. В края на краищата, „традиционните ценности“, които сега се защитават консерваторите от либералите, някога са били либерални идеи.

Втората причина е фундаментална. Консерватизмът е ефективен, като инструмент за адаптация към съществуващите условия. Но човек се е развил като вид не само по пътя на приспособяването , а и благодарение на това, че е променял обкръжаващата го среда, както на него му харесва. В крайна сметка консерваторите и либералите по свой начин спомагат за еволюцията.

Да бъдеш либерал или консерватор, тоест да искаш промени или стабилност, това не е онова, което работи при всякакви условия. Средата въздейства на мозъка и го променя, в това число и анатомично. Например тренинги по състрадание са способни да влияят на предната поясна кора, тоест тази зона, която е свързана с емпатията и разбирането на чуждите емоции. Консервативният мозък може да стане по-либерален и този, който до този момент всичко го е устройвало, изведнъж да поиска промени. А това означава, че хората са способни да разберат възгледите, които са им се стрували чужди, особено когато техните „свои“ лидери под политическите различия се опитват да прикрият своите отклонения от моралните и общочовешките ценности.