fbpx

Вярата в справедливия свят. Когнитивно предубеждение, което ни кара да осъждаме

Защо справедливите хора често вземат несправедливи решения? Когнитивните предубеждения ни пречат да оценим обективно ситуацията и себе си. Именно заради тях собствените ни ирационални действия често ни изглеждат логични и смислени в моментите, когато ги извършваме.

Гневните и тесногръди хора живеят по-дълго и боледуват по-рядко, показват резултатите от мониторинг, проведен в Англия. „Има пряка връзка между дълголетието и гадния, безкомпромисен характер у човека“, казва един от авторите на изследването, професор Хенри Брубейкър.

Ако, четейки тази новина, сте почувствали вътрешен протест, първо, не се притеснявайте: това е просто шеговит фейк от сатиричния вестник The Daily Mash. И второ, можете да бъдете разбрани: умните и доброжелателни хора, разбира се, трябва да живеят по-добре и по-дълго. Трудът винаги трябва да дава плодове, а талантите трябва да бъдат признати и възнаградени. Американската психологическа асоциация оценява, че загубата на вяра във универсалната справедливост практически е едно от най-болезнените последици от всяка психическа травма. Но това не отменя факта, че идеята за справедливия свят е типично когнитивно изкривяване.

Къде е грешката?

В тази идея има поне три грешки. Първата се състои в нашата естествена склонност към типа на мислене, който във философията се нарича телеологичен. Опростено описано то изглежда по следния начин: първо бъркате ефекта с причината, а след това – резултата с целта. Според тази логика всичко добро или лошо, което се случва на човек, трябва да се разглежда като цел, към която той се е стремял. Излезли сте навън, за да се подхлъзнете. Звучи странно, но всъщност не е по-шантаво от твърдението „слънцето грее, за да ни даде топлина“.

Вторият елемент се състои в грешката в атрибуцията, тоест склонността да се обяснява всичко, което се случва на някой човек с неговите лични качества: той закъснява, защото е неорганизиран; разболява се, защото не се грижи за здравето си; умря, защото не искаше да живее вечно.

Но всичко това нямаше да се превърне в целокупната идея за справедлив свят, ако не беше третата съставна част – моралът. Именно той въвежда оценъчно измерение в този модел на реалността. Светът не е просто безразлична машина, в която се въртят зъбните колела на причината и следствието. Той възнаграждава доброто и наказва злото. Интересното е, че тази гледна точка не е непременно свързана с религиозността. Изследователите са идентифицирали пет основни „сили“, на които най-често приписваме способността да оценяват действията ни и да раздават награди и наказания. Ето техния списък в низходящ ред на популярност: природата, Бог, други хора, случайността и накрая, нашето собствено съзнание.

Какво е грешното във всичко това?

Още едно от първите изследвания на феномена на вярата в справедливия свят е разкрило основния му деструктивен потенциал. Психолозите Мелвин Лернър и Каролин Симънс, които за първи път описват това когнитивно предубеждение през 60-те години на миналия век, са показали на участници в експериментите видеозапис от “тренировъчен сеанс”, в който обучаемата я удрял ток (а всъщност не) за това, че не е успяла да изпълни задачата, която и била възложена. Неспособна да се намеси в случващото се, публиката започнала да търси някаква логика във всичко това. И я намерили, като решили, че момичето заслужава наказанието си. В края на краищата просто така не подлагат човек на токов удар.

Пример за същата логика е моралното осъждане на жертвите на сексуално насилие. Събрани са много научни доказателства, че хората, които вярват във всеобщата справедливост, често са склонни да прехвърлят част от вината за престъплението върху самите жертви. Има случаи, когато дори съдийски състави намират много причини (предизвикателно облекло, силно гримиране, неблагоразумно поведение) за да упрекнат жертвата в намерение да провокира изнасилвача. Изглежда абсурдно? Но според теорията за справедливия свят всичко това е логично: ако ви се е случило нещо лошо, значи сте се държали зле.

Вярата в справедлив свят засяга не само начина, по който оценяваме другите хора, но и нашата самооценка, особено в ситуации на психологически натиск. Ако попаднете в дискриминирана група и в същото време мислите, че получавате „това, което заслужавате“, това е директен път към сериозни психични проблеми. Същият модел важи и за тормоза на работното място. Колкото е по-силна вярата ви в справедливия свят, толкова по-трудно понасяте „заслуженият“ тормоз от колеги. Идеята за универсална справедливост може да бъде вредна, дори ако животът ви протича удачно. Вярата, че светът е безопасен за този, който не прави нищо лошо или неразумно, често внушава лъжливо чувство за сигурност и подтиква хората да поемат ненужни рискове.

Какъв е смисълът от това?

В книгата си „Вярата в справедливия свят. Фундаментална заблуда“ (“The Belief in a Just World. A Fundamental Delusion“) Мелвин Лърнър определя това когнитивно изкривяване като функционално. Според него това е една от онези илюзии (като романтичната любов), които до известна степен обслужват вътрешните ни нужди. Неслучайно идеята за справедливия свят проникнала в цялата ни култура. От ранното детство, от книгите и филмите, ние научаваме, че справедливостта може да бъде нарушена само в началото на една история, за да може накрая тя да възтържествува с помощта на героя, случайността, Бог или природата.

Какво ни дава идеята за универсална справедливост:

• предпазва ни от екзистенциалния страх, който възниква при мисълта, че ходът на събитията в света на практика не зависи от нашата воля;
• стимулира постигането на дългосрочни цели, особено по време на обучение;
• помага ни да понасяме ежедневните трудности и преодоляване на препятствията с надеждата за абстрактна награда в неопределеното бъдеще;
• създава усещане за контрол над ситуацията благодарение на увереността ни, че влиянието ни върху света има предвидим ефект.

И накрая, да живееш в справедлив свят е просто по-удобно.

„Във вселена, лишена от илюзии и светлина, човек би се чувствал като чужденец“, казва Албер Камю.

Как да оцелеем с вяра в справедливостта в несправедливия свят?

Като начало трябва да определите нивото на вашата вяра в справедливия свят. Колкото повече утвърдителни отговори получите, толкова тя е по-висока във вас. Ето и въпросите, на които трябва да си отговорите:

  1. Струва ми се, че светът е справедлив към мен.
  2. Струва ми се, че получавам това, което заслужавам.
  3. Мисля, че хората се отнасят с мен честно.
  4. Струва ми се, че животът ме възнаграждава и наказва според заслугите ми.
  5. Чувствам, че хората се отнасят към мен с уважението, което заслужавам.
  6. Струва ми се, че това, което е мое по право, ми се дава.
  7. Виждам, че усилията ми са признати и насърчавани.
  8. Ако нямам късмет, знам, че сам съм си виновен

Ето и няколко съвета за тези, които са получили прекалено много “да”:

• Когато трябва да оцените действията на друг човек, опитайте се психически да се поставите на неговото място. Изследванията показват, че дори при силна вяра в справедливостта на света, ние сме по-снизходителни към себе си.
• Не забравяйте, че „добро” и „лошо” са толкова условни понятия, че викторианският морал би изглеждал като злонамерена несправедливост в ерата на новата етика.
• Когато се окажете в трудна ситуация, не бързайте да се обвинявате или да търсите виновен.

Спомнете си какво казва Форест Гъмп, когато бягайки, стъпва в купчина кучешки екскременти: „Случва се да попаднеш в ла@ната“. И добавя: „Понякога“.

Защото основното в крайна сметка е да не повярваме в несправедливия свят, тъй като това е още по-силно когнитивно предубеждение.

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x