fbpx
На фокусСамопознаниеЧовекът

Лъжа след лъжа: как мозъкът се адаптира към нечестно поведение

Лъжата е порочен кръг. Не само защото първата малка лъжа дърпа след себе си друга, но и защото с течение на времето мозъкът на лъжеца се адаптира към лъжата и престава да формира по този повод каквито и да било емоции.

Както показват изборните кампании, колкото повече човек лъже в политиката, толкова по-лесно това става за него. Но политиката не е единствената област, пълна с лъжи. През 1996 г. Бърнард Брадстрийт, изпълнителен директор на технологичната компания Kurzweil Applied Intelligence, е осъден на затвор за измама. Първите му прегрешения са били относително безобидни: той записвал дадени продажби в тримесечните отчети, които все още не са били напълно приключени. Но след това станало още по-зле: Брадстрийт надписвал милиони долари във фалшиви данни за продажбите, което позволявало на компанията да показва стабилни приходи и, въпреки факта, че всъщност била на загуба, да изглежда привлекателна за инвеститорите. Подобна история се случи и в енергийната компания Enron, чието дело за фалит беше едно от най-гръмките по рода си в историята на САЩ.

Епизодичните съобщения за това как малките лъжи се превръщат в фундаментална нечестност, се срещат със завидно постоянство, така че екип от изследователи от Университетския колеж в Лондон (U.C.L.) и Университета Дюк в САЩ решили да проучат този феномен. Както отбелязва водещият автор в изследването, неврологът Тали Шарот:

„Независимо дали става въпрос за укриване на данъци, изневяра, допинг в спорта, манипулиране на данни или финансови измами, лъжците често си спомнят как малките лъжи с течение на времето са започнали лавинообразно да се увеличават.“

Резултатите от изследването, публикувани в Nature Neuroscience, потвърждават в лабораторни условия, че с всяко повторение за човек става все по-лесно и по-лесно да излъже. Освен това изследователите са използвали сканирания на мозъка, за да разкрият невронен механизъм, който може да помогне да се обясни защо това се случва.

„Подозирахме, че трябва да има основен биологичен принцип за работата на мозъка по време на лъжа, който води до емоционална адаптация“, обяснява Шарот.

В рамките на изследването учените поканили 80 пълнолетни доброволци да участват в експеримента. На всеки участник за три секунди били показвани големи изображения на малки стъклени буркани пълни с дребни монети (всеки буркан съдържал между £15 и £35). На участниците им било обяснено, че трябва да кажат приблизителна оценка на сумата пари, съдържаща се в буркана, на партньори (изиграни от актьори), които от своя страна имали възможност да видят много малка снимка на същия буркан за една секунда. На респондентите им било обяснено, че с помощта на своите съвети те трябва да помогнат на партньорите да преценят сумата пари в бурканите. Това позволило на изследователите да определят как участниците оценяват съдържанието на бурканите в момент, когато не са имали причина да лъжат.

След това на участниците им били поставени други задачи, някои от които ги провокирали да излъжат. Сравняването на „честните“ и „нечестните“ оценки позволило на изследователския екип да измери степента на разминаване в поведението.

В зависимост от сценария, нечестното поведение можело да бъде от полза за участника за сметка на партньора, от полза на партньора за сметка на участника, от полза и за двамата или за един от тях – участника или партньора – без това да влияе на другия. Например, в първия случай на участниците им било казано, че ще бъдат възнаградени въз основа на това колко техният партньор е надценил сумата, докато партньорът им ще получи награда за точност. Участниците също били успокоени, че партньорът не знае нищо за новите инструкции.

Учените установили, че когато в участниците се появили користни мотиви, нечестността се проявявала в най-малко 60 случая на комуникация между участници и партньори. Участниците продължили да лъжат в случаите, когато партньорът също можел да се възползва, но честотата на тези случаи оставала непроменена през целия експеримент. Когато и двете страни печелили, участниците лъжели още повече, предполагайки, че този вид нечестност е по-приемлив.

„Хората лъжат най-много, когато е добре за тях и за другия“, казва Шарот. “Когато това е от полза само за тях, но вреди на някой друг, те лъжат по-малко.”

Но с течение на времето броят на случаите на лъжи се увеличавал, само когато участникът оставал с печалба. Изглежда, че личният интерес е предпоставка за задълбочаване на нечестността.

„Това изследване е първото емпирично доказателство, че нечестното поведение се превръща в навик, когато се повтаря, дори когато всички други условия се поддържат постоянни“, обяснява другият водещ автор Нийл Гарет, когнитивен невролог от U.C.L.

В друг експеримент двадесет и пет участници изпълнявали задачата, докато били в апарат за функционална магнитно-резонансна томография, позволявайки на изследователите да измерят тяхната мозъчна дейност. Учените са се фокусирали върху области от мозъка, за които и преди това е било установено, че отговарят на емоционалните стимули (тези области са идентифицирани с помощта на голяма база данни от резултати на анализа на изображения на мозъка). Най-вече тези зони са концентрирани в амигдалата, която е отговорна за емоционалните реакции и формирането на емоции. Активността в тази област първоначално била висока, когато участниците лъжели, но с течение на времето намалявала – с всеки нов акт на нечестност.

Важно е да се отбележи, че колкото по-значително намалявала активността в тази зона, толкова повече се увеличава вероятността от още по-голяма лъжа. Това предполага, че има биологичен механизъм, който може да стои в основата на ескалацията на нечестността. Феномен, наречен адаптация, води до намаляване на реакциите на невроните към повтарящи се стимули. Например, в случай на емоционално активиране на амигдалата в отговор на неприятни снимки, това активиране намалявало при постоянното показване на тези картинки. Подобен процес може да работи и тук.

„Когато за първи път лъжем например за нивото на доходите си, се чувстваме зле от това. Но това е добре, защото подобни чувства сдържат нечестността ни,- обяснява Шарот. – Следващият път, когато излъжем, ние вече сме адаптирани към тази ситуация. Реакцията, която може да ни възпрепятства, намалява и ние сме в състояние да лъжем все повече и повече.”

От своя страна някои изследователи отбелязват, че подобни открития трябва да бъдат потвърдени от други изследвания.

„Това е интригуваща хипотеза, че отговорът на адаптираната амигдала може да е в основата на ескалацията на користната нечестност – казва неврологът Том Джонстън от Университета в Рединг, който не е участвал в проучването – но резултатите трябва да бъдат възпроизведени в експеримент с по-голяма извадка от участници с цел изследване на участието на други области на мозъка, които също играят роля във формирането и регулирането на емоционалните реакции.”

Екипът на Шарот предполага, че резултатите може да са от значение и за други видове поведение.

„Същият този механизъм може да лежи и в основата на други видове действия и реакции, например като повишено рисково или агресивно поведение – отбелязва Гарет, добавяйки, че изследването – подчертава потенциалните опасности от участието в малки актове на нечестност, които могат да се превърнат в устойчив навик с течение на времето “.

Източник

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
oldest
newest most voted
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x