Дари

Учени твърдят, че „личността” на човек се съхранява в продължение на целия му живот

Испански изследователи, изучаващи възможностите на човешкия мозък са стигнали до извода, че някаква част от нашия вътрешен „аз“ се съхранява в продължение на целия ни живот, докато други компоненти , включително външния вид, нагласите, вярванията и физиологичните процеси, се променят. Резултатите са публикувани в изданието Psychophysiology.

В самата основа на нашата идентичност ядрото на самосъзнанието ни свързва в едно цяло нашето настояще и очакванията за бъдещето. Такова вродено чувство за продължаващo „аз“ от дълго време кара философите и психолозите да недоумяват.

Но ново изследване, проведено с помощта на сканиране на мозъка, предполага, че някакво ядро от „нас“ действително остава, даже когато остаряваме и се променяме физически и умствено.

„Нашите резултати показват, че един компонент остава стабилен, а други са подложени на промени с течение на времето“ – съобщава автора на новото изследване д-р Мигел Рубианес, изследовател от Катедрата по психобиология и поведенчески науки към Мадридския Университета Комплутенсе в Мадрид ( the Complutense University of Madrid – UCM).

Самостоятелността формира самата основа на идентичността и е жизнено важна за обединяването на „аз“ от нашата младост с „аз“ от бъдещето ни. Но идентичността е доста по-сложна, отколкото може да ни се стори от пръв поглед, тъй като жизненият ни опит постепенно ни променя и всички ние физиологично, даже на атомно и клетъчно ниво, се променяме през целия си живот.

В този смисъл много експерти си задават въпроса, действително ли ние можем да съхраним своята идентичност?

Но невробиологът д-р Мигел Рубианес смята, че той е доказал, че част от нашето „аз“ издържа всичките изпитания.

„ В нашето изследване ние се опитахме да отговорим на въпроса, един и същи човек ли сме през целия си живот. В съчетание с предишната литература по този въпрос, нашите резултати показват, че съществува компонент, който остава стабилен, докато в същото време друга част от нас, включително външния вид, нагласите, вярванията и физиологичните процеси, се променя с течение на времето.“- обяснява той.

Учените се съсредоточили на такъв аспект от неврологията, предполагащ, че визуалното самопознание може да показва за наличие на връзка с впечатленията за себе си. В този смисъл предположението било, че самосъзнанието съчетава миналото, настоящето и бъдещето и този ефект е по-ефикасен при спомени и разпознаване на данни, ако те са свързани с нас лично, когато виждаме познато лице на фотография.

Така или иначе, въпреки множеството доказателства, потвърждаващи съществуването на това явление, неговите механизми досега са оставали неясни. За потвърждение на тази теория, испанските учени са привлекли 20 доброволци, на които са им показвали 27 изображения, в това число с тяхното собствено лице, с лицето на близък приятел и непознат човек на различни етапи от живота.

Когато фотографиите се появявали на екрана, участникът натискал копче, за да определи кого той вижда : себе си, приятеля си или непознатия. Във втория етап от експеримента участниците са били молени да определят съответния жизнен етап на човека: детство, юношество или зрялост.

През това време с помощта на електроенцефалография (ЕЕГ) се отчитали мозъчните вълни, генерирани от мозъка, рисувайки карта на невронната активност.

Резултатите убедително свидетелствали за това, че впечатлението за нашето „аз“ се обновява в продължение на целия живот, без да губи определена стабилност и идентичност. Освен това учените открили интригуваща прилика в това как ние обработваме впечатленията от нашето минало и това на нашия близък приятел. Това предполага сложност на процесите, при които времето може да играе ключова роля във формирането на впечатленията за нашата идентичност.

Изследването показало също така, колко време отнема на мозъка да разпознае собствената ни личност като отличителна в сравнение с другите – около 250 милисекунди.

Според изследователите от UCM промените във възприятието на себе си могат да стоят в основата на различни личностни разстройства като биполярното разстройство и нарцистичната личност, и дори на такива психични заболявания като шизофренията и депресията.

„Това показва значението на фундаменталните и клиничните изследвания при изследването на ролята на личната идентичност, тъй като това обещава да се превърне в много по-важна концепция, отколкото се смяташе досега и може да играе основна роля в психологическата оценка и интервенционните процеси “ – резюмира Рубианес.

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x