Как да останем оптимисти в мрачни времена
Живеем в сложни времена. Пандемия, война в Европа, политическа, икономическа и енергийна криза, неспираща инфлация, тоест все условия, създаващи неопределеност и несигурност, даже за близкото бъдеще. От друга страна животът си тече и от нас се изисква да сме в добра форма, както в професионалния, така и в личния живот. Как да си помогнем? Ето няколко техники, които може би ще ви помогнат – рестартиране на възприятията, еуфорията на помощника, умствен контрастен душ, „хепизация“.
Известен е случая с ръкописа на книгата на английския философ Томас Карлайл, който случайно изгорял. По неговите думи, той не изпаднал в отчаяние, тъй като като „трениран“ песимист бил подготвен за най-лошото. От друга страна успял да го възстанови от нулата, защото като оптимист се надявал на най-доброто. Оптимизмът и песимизмът не са отражение на обективната реалност, а умствени инструменти, които помагат да я промените, ако ги използвате правилно.
Опитът на Карлайл ни учи, че идеалното съчетание е тактически песимизъм плюс стратегически оптимизъм. В краткосрочен план е добре да запазите съмнения в бъдещия резултат и готовност за провал, а в дългосрочен план – ясна цел в бъдещето и твърда вяра в положителния резултат, тъй като до голяма степен прогнозите програмират бъдещето.
Но какво можем да направим?
Фокусирайте се върху доброто.
„Да си песимист е най-лесното нещо“, отбелязва героят от романа на Иън Макюън „The Nutshell“. И е прав: негативните преживявания остават в съзнанието доста по-дълбоки следи от положителните, обяснява психологът Алисън Леджъруд. За да забележите положителните страни на живота, в буквалния смисъл трябва да положите доста повече усилия. Изградете си навик да споделяте с приятели и близки не най-лошите, а най-добрите впечатления от деня. В изследване с хора, грижещи се за роднини с болестта на Алцхаймер, участниците били помолени всяка вечер да правят кратък запис на диктофон за поне едно положително преживяване, случило им се през деня. В началото на експеримента всички изпитвали депресия от така стеклите се жизнени обстоятелства. След няколко седмици водене на аудиодневник те се почувствали значително по-добре.
Променете минуса на плюс.
Когато забележите, че нещо ви дразни или потиска, опитайте се да откриете нещо полезно в ситуацията и да се съсредоточите именно върху този аспект. В книгата си „The Upside of Stress: Why Stress Is Good for You, and How to Get Good at It“ психологът Кели Макгонигал пише за изследване, в което хора преживели травма били помолени да се концентрират за две минути върху това какъв положителен опит могат да извлекат от преживяването. Подобно кратко „презареждане“ било достатъчно, за да се сменят страхът и гневът с чувство за контрол над ситуацията.
Намерете някой, на който му е по-зле и му помогнете.
В психологията има даже такова понятие „еуфорията на помощника“. Когато помагате на някого, мозъкът ви произвежда ендорфини, възнаграждавайки ви за добрите постъпки с приятно усещане за емоционален подем.
Създайте си светло бъдеще.
Просто планирайте нещо приятно в по-отдалечена перспектива – месец или дори година напред. Резервирайте билет за концерт предварително, договорете се за интересна среща, поръчайте предварително все още неизлязъл филм, книга или електронно устройство. По този начин очакванията ви за бъдещето автоматично ще придобият положителна окраска. Германският психолог Габриела Йотинген сравнява подобно превключване от проблемното настояще към желаното бъдеще с умствен контрастен душ.
Не знаете какво да правите? Направете нещо.
Този метод е помогнал на австрийския психолог Бруно Бетелхайм да оцелее в концентрационен лагер. Той забелязал, че заради постоянния контрол и забрани затворниците бързо се пречупвали и рухвали психически. Бетелхайм намерил изход като правил всичко, което не е забранено, когато можел и искал. Ако можел да си легне, лягал си. Ако можел да си мие зъбите – почиствал ги дълго и внимателно. Според него основното е психологически да възстановите контрола си над ситуацията. Ефективността на тази техника се потвърждава от редица изследвания и от самия живот: сред водещите предприемачи и обществени личности има непропорционално голям брой оптимисти. Според психолога и Нобелов лауреат Даниел Канеман причината за това е, че те предпочитат да предприемат действия: да вземат решения, да поемат рискове, да правят нещо, не позволявайки на песимизма да ги лиши от инициатива.
Опитайте с “хепизация”.
Тази идея се заражда през 60-те години на миналия век и нейни бащи са популярния австрийски писател и драматург Волфганг Бауер и специалиста по теория на игрите Гюнтер Фалк, принадлежащи към така наречената Грацка група, събрала около себе си известни австрийски интелектуалци. „Хепизацията“ представлява изкуството да бъдеш щастлив, базирайки се на три прости правила:
1) по отношение на другите живи същества – радост и добронамереност,
2) по отношение на неодушевени обекти (включително държавата) – игра,
3) по отношение на себе си – удовлетворение.