fbpx

Защо в едни от най-чистите езера на света ще разполагат торби с микропластмаса?

Екип от Международния институт по устойчиво развитие (IICD) планира провеждането на широкомащабно изследване за влиянието на микропластмасата върху екосистемите в своята естествена лабораторна база (IICD – ELA), разположена в безлюдните райони на северозападно Онтарио, Канада.

Пластмасата е изобретена сравнително скоро и почти веднага завоюва голяма популярност. По-голяма част от предметите, които ни обкръжават, в една или друга степен са направени с използване на пластмаса. При това утилизацията на този материал е достатъчно сложна и проблематична. Но в последно време учените бият тревога заради така наречената микропластмаса. Тя фактически представлява пластмасов прах , който практически можем да открием навсякъде на нашата планета, от планинските върхове до океанските дълбини и южния полюс. На планетата все пак са останали малко места, които не са засегнати от замърсяване. Именно те могат да ни помогнат в борбата с глобалната катастрофа.

С какво е опасна микропластмасата?

Има доста данни за това как микропластмасата може да влияе на различни животни и даже на цели екосистеми. Например, микропластмасата попаднала във водоем се поглъща от дребния планктон, с който се изхранват по-едрите риби. Натрупвайки се в органите и тъканите, микропластмасата може да предизвика гибелта на рибите и изчезването на цели видове от определени територии. И това е само един от многото примери.

Какво да се прави?

Естествено не трябва да се изпада в паника. В Kанада има цяла система от не големи изолирани езера, които сa естествена лабораторна база за различни научни изследвания на IICD. Там изследователите ще могат да проведат необходимите изпитания за да разберат как да се борят с проблема микропластмаса . Провеждането на изследвания в езера има решаващо значение, защото океанът не се поддава на контролирани експерименти. Учените не могат да изхвърлят голямо количество микропластмаса и да разберат какви процеси протичат с рибите, ракообразните и водораслите. А чистите езера, намиращи се в отдалечени райони, позволяват създаването на изолирана среда, която да позволи изучаването на поведението на микропластмасата в реални природни условия. Разбира се, могат да се проведат изследвания и в лаборатории, но данните получени там, има голяма вероятност да са далеч от реалните процеси.

„Когато ние отглеждаме животни в лабораториите, то фактически им осигуряваме „петзвезден хотел” – каква Челси Рочман, една от участничките в това изследване  и еколог в Университета на Торонто (University of Toronto). „ Те получават храната, от която се нуждаят и живеят с другите организми без заплаха от страна на хищници, а също така имат свобода на предвижване и взаимодействие с другите организми”.

Къде са разположени тези чисти езера?

58-те неголеми изолирани езера, влизащи в експерименталната лабораторна база IISD-ELA, са разположени в необитаеми местности на северозападно Онтарио. Около тях на много километри няма човешко присъствие, което предполага, че те в значителна степен са свободни от замърсители. Изследователите се надяват да използват тази област за експерименти с използването на микропластмаса. В момента те извършват обследване на девет от езерата за да определят началните условия , при които експериментите ще започнат.

„Представете си , че вие сте поставили огромна торба с микропластмаса във водата” – казва Майк Рени , също участник в проекта и биолог в Лейкхедския университет (Lakehead University). – „Тази торба ще бъде полупроницаема и закрепена на дъното на езерото, удържана от други торби пълни с пясък. Вътре лесно ще проникват микроорганизми, но микропластмасата навън няма да може да излиза. Тоест вие имате „мини-екосистема” в екосистемата на езерото.”

Главната цел на проекта се състои в това да се установи какво въздействие микропластмасата ще оказва на организмите и как тези ефекти ще се разпространяват на цялата екосистема.

„Едно от нещата, които ние искаме да разберем, има ли микропластмасата косвени ефекти. Така, например, когато добавяхме синтетичен естроген в езеро, резултатът беше, че много от дебелоглавите лещанки де превръщаха в интерсексуали, тоест мъжките индивиди се превърнаха в женски. Очевидно това е лошо за дебелоглавите лещанки, защото те не можеха да се размножават. Но това бяха лоши новини и за езерната пъстърва, която използва лещанките за храна. По тази причина, въпреки че пъстървата не реагира непосредствено на естрогена, но това замърсяване подложи на опасност и нея. Може ли микропласмасата на предизвика подобни ефекти? Това ние трябва да изясним”.

Дебелоглава лещанка
Дебелоглава лещанка
Източник: Pixabay

По този начин, разбирайки природата на разпространение и влияние на микропластмасата, ще могат да се разработят ефективни методи, които да противодействат на ефектите на този материал, който носи огромни опасности за екологията.

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x