fbpx
Наука и технологииТехнологии

Усмивката, скриваща болка: защо алгоритмите не могат да различават истинските емоции

Разпознаването на емоции представлява индустрия за двадесесет милиарда долара и в бъдеще със сигурност все повече ще се разраства, но ново изследване твърди, че в най-популярния метод, който тя използва, има множество грешки.

Когато се опитваме да разберем какви чувства изпитва нашия събеседник, ние използваме най-разнообразна информация. Оценяваме изражението на лицето, езика на тялото, в каква ситуация се намира този човек и много други наглед дребни признаци. Когато компютрите се опитват да разпознаят емоцията, те се фокусират на лицето. И това е сериозна грешка. Автори на ново изследване смятат, че повечето изводи, които правят технологиите за „разпознаване на емоциите” са неверни.

С разпознаване на емоциите се занимават много компании – от Microsoft и Apple до стартапи като Kairos и Affectiva. Повечето от тях използват тези технологии за продажби, но някои ги използват за подбор на кадри и защита от застрахователни измами. Още през 2003 година Администрацията за транспортна безопасност на САЩ започна да обучава своите сътрудници да разпознават потенциални терористи по изражението на лицата им. Не е учудващо, че скоро след това с тази дейност започна да се занимава и изкуствен интелект (истината е, че тази програма беше подложена на огромна критика).

Вече няколко години изследователите критикуват мнението, че изражението на лицето може лесно да издаде чувствата на човек. Група учени от Асоциацията на психологическите науки в САЩ в течение на две години се е занимавала с изучаване на хиляди научни работи за разпознаване на емоциите. Основно тях ги е интересувало как се променя израза на лицето на човек , когато той изпитва определени емоции и как това се определя от околните. Изследователите стигнали до извода, че е достатъчно сложно да се опишат емоциите само по израза на лицето.

Хората действително се усмихват, когато са радостни и се мръщят, когато им е тъжно, но взаимовръзката между емоцията и израза на лицето е доста слаба, твърди един от участниците в изследването Лиза Фелдман Барет, психолог от Североизточния университет (Northeastern University). Когато човек се радва или тъгува, той извършва много други действия, а усмивката може да е фалшива или иронична. Така например по време на изследване, фотография на усмихващо се лице била съединена с тяло на човек, намиращ се в негативна ситуация и обкръжаващите сметнали, че това лице изразява негативни емоции.

Просто казано, ние мислим със стереотипи, когато става въпрос за взаимовръзка на израза на лицето и емоцията. Технологиите също използват тези стереотипи.

От стартапа Kairos са разказали как обучават своите алгоритми да разпознават емоциите на клиента. На група от хора показват филмчета с различна емоционална окраска и по време на гледането записват и сканират лицата им. Освен това за обучението се използват изражения на лица, които хора правят специално за записа. След това един служител отбелязва данните, за да може алгоритъмът да знае каква емоция се е изразявала при една или друга гримаса.

Това е достатъчно популярен метод и в него има две сериозни слабости. Първата е в тези специално записани изражения на лицето. Ако вас ви помолят да направите учудено лице, то това изражение може да се отличава от изражението на действително учуден човек. Втората е в това, че израженията на лицата се определят от страничен човек. Той може да разпознае в гримасата „учудване”, но може и да сгреши.

Барет има няколко идеи, как може да се подобри технологията за разпознаване на усмивките. Като начало не трябва да се използва една фотография. Тя предлага да се изучава поведението на човек при различни ситуации. Особено важно е да се събира повече контекстна информация – интонация, поза, какво става наоколо, физиологични показатели (например, как реагира нервната система) и да се изясни защо човек се усмихва в определена ситуация. Важно е също да се повторят всички тези процеси и да се забележат закономерностите в поведението на хората с обща характеристика (например, пол).

И както казва тя, колкото повече данни, толкова по-добре. Но тук възниква друг сериозен проблем, а именно, че компаниите събират все повече персонални данни. Така че, отчитайки сегашното болезнено отношение на обществото към този проблем, подобряването на методите за разпознаване на емоциите няма да бъде толкова лесна задача.

Източник

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x