fbpx

Учените са изучили какво е било нивото на океана преди 125 000 години.Това ли ни очаква в бъдеще?

По време на последния топъл период на планетата преди 125 000 години, нивото на Световния океан е било с десет метра по-високо, отколкото сега. По думите на авторите на ново изследване, публикувано в Nature Communications, именно това ни очаква в бъдеще, ако не променим тенденциите в глобалната промяна на климата.

Съгласно резултатите от това изследване, по време на последния междуледников период, който е продължил около 10 000 години, главният двигател за покачването на нивото на Световния океан е бил топящия се лед в Антарктида.

Така че Антарктида, която се смяташе за „спящ гигант“ по отношение покачването на нивото на океана, се оказва ключов елемент. Нейното ледено покритие може много бързо да се промени и това ще изиграе огромна роля в съдбата на хората, живеещи в крайбрежните зони по целия свят.

Нашата планета живее на цикли. Студените хилядолетия по време на ледниковите периоди се сменят с по-топли междуледникови периоди, когато полярните шапки се топят, а нивото на Световния океан се вдига.

Днес ние се намираме в междуледников период, който е започнал приблизително преди 10 000 години. Но парниковите газове, които са изхвърлени в атмосферата за последните 200 години, са провокирали анормално бърза и рязка промяна на климата, в сравнение с това, което нашата планета е преживяла преди 125 000 години. Това означава, че скоростта на вдигане на нивото на водата по време на предишния междуледников период може да послужи само като ориентир за прогнозата на долната граница на нивото на Световния океан в бъдеще.

За да получат тази оценка, екип от Националния университет на Австралия е изучил показателите по време на последния междуледников период, който се е случил в интервала преди 125 000 и 118 000 години. Тогава средната температура на планетата е била с 1°С по-висока, отколкото в настоящия момент. Примерно такова покачване на средната температура се очаква в обозримото бъдеще.

Съгласно резултатите от изследването, по време на последния топъл период нивото на Световния океан е било с десет метра по-високо, отколкото сега. Антарктида е започнала да губи от леденото си покритие почти веднага след започналото затопляне на Южния полюс. Водата от разтопените ледници е променила циркулацията в океаните, което е довело до покачване на температурите в северните полярни региони и след няколко хилядолетия – до топенето на ледовете на Гренландия.

Нивото на Световния океан се е вдигало приблизително с три метра за хилядолетие, което е доста повече от сегашното увеличение от 30 сантиметра, наблюдаващо се за последните 150 години.

Днес нивото на океана се вдига с 3,66 милиметра годишно. С тази скорост на покачване до края на века нивото може да се вдигне с 61 до 110 сантиметра (съгласно последния доклад на Междуправителствения доклад по климатичните промени към ООН – IPCC) в зависимост от скоростта на промяна на климата.

Тези оценки се базират на приливите, а от 1990 година насам и от данни от космическите спътници. Но при тях не се отчита един много важен фактор, а именно нестабилността на фронта на шелфовия лед, тъй като тя не може да се отчете за къс период. По тази причина са много важни геологическите изследвания. Когато ледът „допълзи“ до океана, той не може да бъде спрян. В определен момент частта, намираща се над водата започва да става толкова масивна, че се напуква и се чупи под собствената си тежест. Правени са няколко опита да се включи тази нестабилност в прогнозните модели, но надеждността на получените резултати е нямало как да бъдат проверени и затова относно методите се е водела постоянна дискусия сред учените. Сега при наличието на подробен сценарий за това какво се е случило предния път, резултатите от моделите, отчитащи нестабилността на фронта на шелфовия лед, приблизително съвпадат с тези, които учените са установили в новото си изследване.

Учените са провели огромна работа, изучавайки не само геологическите следи за покачването на нивото на океана в Антарктида и Гренландия, но и химичните изменения на вкаменения планктон и седиментните скали в Червено море.

Един от фактите, констатирани в изследването, е бързината, с която се е вдигнало океанското ниво. Тъй като сега наблюдаваме почти същата скорост на промяна на климата, то е възможно океана да се покачи по-бързо, отколкото се е смятало досега, тоест с такава минимална скорост, каквато се е случила преди 125 000 години.

При това, тогавашното затопляне не може да се счита за копие на това, което се случва сега. Тогава излъчването от Слънцето е било по-силно, а съдържанието на въглероден диоксид по-ниско. В предния междуледников период затоплянето е протичало постепенно, отначало в едното полукълбо, а след това в другото. А днес ние наблюдаваме едновременни изменения и в Арктика, и в Антарктида, което може би е по-лош сценарий за климата, отколкото преди 125 000 години.

Наскоро публикувахме статия от колектив от световно известни учени, които анализират критичните точки в климатичната система, които ако бъдат преминати, връщане назад няма. По тяхно мнение една от най-важните невъзвратни точки е изчезването на ледовете, както в Северното, така и в Южното полукълбо.

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline