Проблеми с глобалното затопляне предсказват даже обитателите на дълбините на Световния океан

До края на столетието топлината ще се добере до най-дълбоките слоеве на Световния океан. Въпреки че дълбоките части на океана се затоплят по-бавно от повърхността, глобалното затопляне може би ще засегне неговите обитатели доста сериозно. Особено това се отнася за морски животни, обитаващи дълбочини от 200 до 1000 метра. До такъв извод са стигнали австралийски учени, които са публикували резултатите от своите изследвания в научното списание Nature Climate Change.

Глобалната промяна на климата влияе на много животни, карайки ги да мигрират в посока на полюсите, за да остават в комфортните си температурни условия. Обитателите на сушата всяко десетилетие се преместват с повече от 15 километра в посока на по-големите географски ширини, тоест в посока от екваторите към полюсите, докато морските обитатели мигрират четири пъти по-бързо.

“Сега температурата на водата на повърхността на океана нараства два пъти по-бързо, отколкото в дълбоките части. В резултат на това, дълбоководните екосистеми са получили до известна степен отсрочка, но към края на века, ако не намалее сегашното изхвърляне на парникови газове в атмосферата, водата ще стане много по-топла и в дълбочина. Това ще постави под заплаха съществуването на хиляди видове морски обитатели“ – разказва един от участниците в изследването, аспирантът в Университета на Куинсланд Исаак Брито-Моралес.

В своето изследване учените са се базирали на климатичната скорост. Така се нарича скоростта, с която видовете трябва да мигрират за да могат да живеят при едни и същи условия. Те са изследвали условията на живот в четири зони – до 200 метра, от 200 до 1000 метра, от 1 до 4 километра и по-дълбоко от 4 километра. На основата на вече получени данни, учените са пресметнали този показател за периоди от 50 години, от 1955 до 2005 година и с помощта на 11 климатични модела до края на 21-век, съответно до 2050 и до 2100 година.

Екипът от Университета в Куинсланд е разработил три сценария. В първия сценарий предположението било, че емисиите на парникови газове ще започнат да намаляват от 2021 година, във втория – от 2040 година и в третия, че ще продължат да нарастват до 2100 година.

Изяснило се, че климатичната скорост в повърхностните епипелагични слоеве на океана (0-200 метра) е почти два пъти по-висока, отколкото в мезопелагичния слой (200-1000 м.), но най-големи значения тя достига в батипелагическия и абисопелагическите слоеве ( съответно 1-4 км и > от 4 км.). Авторите обясняват това с термичната еднородност на дълбоководната среда.

В бъдеще, даже и при най-оптимистичния сценарий, предполагащ бързо намаляване на емисиите, ситуацията радикално ще се промени.Ако човечеството вземе екстрени мерки, климатичната скорост в близките до повърхността слоеве на океана ще падне, но в дълбоководните части ще продължи да нараства. Съгласно прогнозите, към края на века в мезопелагичния слой (200-1000 м.), климатичната скорост може да е от 4 до 11 пъти по-висока от сегашната на повърхността. Морският живот на тези дълбочини включва голямо количество дребни риби, които служат за храна на по-големите видове, включително на риба-тон и калмарите, което може да създаде големи проблеми за риболовния отрасъл и екосистемите.

Освен това учените определили потенциалните рискови зони. Изяснило се, че в 10% от повърхностните слоеве, където се наблюдава голямо разнообразие на морски видове, ще се наблюдава застрашително висока климатична скорост. По-голяма част от тези зони са разположени в тропическите и субтропическите ширини.

„Интересно е, че климатичната скорост при различни дълбочини се променя не само по-различен начин, но се променя и в различните посоки. Това създава огромни проблеми за проектирането на охранявани територии“ – отбелязва Брито-Моралес.

По неговите думи, единственото спасение от нарастване на негативните последствия може да стане бързото и значително намаляване на вредните емисии в атмосферата.

„Разбира се, това няма да реши проблема. Заради огромните си размери и дълбочини топлината, която океана вече е погълнал, ще се смеси с дълбоките слоеве и общата температура така или иначе ще се покачи. Но това няма да е толкова катастрофално, както може да бъде, ако ние не действаме“ – резюмира ръководителят на изследването професор Антъни Ричардсън от Университета в Куинсланд.