6 психологически фактора, които ни пречат да достигаме целите, които сме си поставили
Понякога ни се струва, че е по-правилно да изоставим постигането на целите, които сме си поставили, особено ако чувстваме, че силите и желанието ни свършват. Но в такива моменти е важно да се спрем и да помислим, защо именно така се е случило. Какво не сме предвидили? С какви сложности сме се сблъскали? Да достигнем докрай обикновено ни пречи това, че не сме намерили подходящия баланс между реалистичността и амбициозността.
Неправилни времеви рамки
В края на миналия век бащите на поведенческата икономика Даниел Канеман и Амос Тверски са предложили концепцията за грешките при планирането: хората са склонни невярно да оценяват колко време им е необходимо за изпълнение на задачите. По-често прогнозите са оптимистични и не предвижат възможните рискове.
Например, вие сте решили за се заемете със спорт, за да свалите пет килограма за месец. Това е ярка илюстрация за грешките в планирането. Ако бяхте провели неголямо изследване преди да си поставите целта, то сигурно бихте разбрали, че задачата е постижима, но след това да се запази теглото на това ниво е сложно при такова бързо и рязко отслабване. В началото вие чувстваме прилив на мотивация, която ви пречи адекватно да оцените реалистичността на своята цел.
По този начин, когато се сблъскваме с реалността и виждаме, че не ни се получава да направим всичко в планирания срок, ние започваме да чувстваме тъга и апатия. В такова състояние обикновено изоставяме целта си и не се връщаме към нея още дълго време, а може би и никога.
Концентрация върху краткосрочните успехи
Дългосрочните и сложни задачи изискват внимание и концентрация. Разбира се, ние неизбежно ще се отвличаме с дребни задачи, но не трябва да се отдаваме само на тях. Старайте се да не попадате в допаминовия капан на малките победи. Съхранявайте в главата си финалната и голяма цел. За удобство може да си напишете стикер с нея и да го сложите на видимо място на работното си бюро.
Отсъствие на самосъзнание
В процеса на изпълнение на задачите е много важно адекватно да се оценява личния прогрес и доколко добре се справяте с всичко. Самоконтролът и самосъзнанието позволяват бърза адаптация към това, което трябва да се промени, за да се постигне целта.
Отсъствие на ясни стъпки
Лошо формулираните и неясни цели са първата крачка към провала. Неясните описания могат да ни се струват много поетични и приятни, но на практика от тях почти няма полза. При поставянето на цели бъдете максимално точни и конкретни. Ако задачата ви се струва прекалено голяма, разделете я. Формулирайте стъпките си и си съставете план. Да, това не е много приятно и весело, но в бъдеще ще ви позволи спокойно да достигнете целите си.
Поставяйте си амбициозни цели
Много е важно да чувствате, че вие горите със своята идея. Недостатъчно амбициозните цели много бързо омръзват, тъй като на самия вас едва ли ще ви бъде толкова интересно какъв ще е крайния резултат. Не се страхувайте да поставяте бариерата по-високо. Това мотивира и позволява да се движите напред. Разбира се, много е важно постоянно да се съхранява баланса между реалистичността и амбициозността. В противен случай се сблъскваме със следващия пункт.
Нереалистични очаквания
Тук отново се включва грешката на планирането. Ние си поставяме много амбициозни цели и възлагаме на себе си големи надежди. Но в момента, когато започнем да правим нещо реално, ние виждаме колко далеч се намираме от първоначално формулираната мечта. Твърде високата цел ни демотивира и разстройва. Постарайте се да проверите веднага своята цел на реалистичност, оценявайки възможните рискове. Това дава усещане за контрол и увереност, че вие с голяма вероятност ще стигнете докрай.
