fbpx

Има ли разлика между мозъка на мъжа и жената?

Учените отговарят положително на този въпрос. Те виждат разлики както в размера на мозъка, така и в различното поведение на половете. Шведски учени смятат, че има много малко поведенчески области, където няма такива различия. А играят ли вродените различия някаква роля?

Какво казва науката за потенциалните различия между жените и мъжете?

„Всъщност бих казала, че има много малко поведенчески области, където няма такива различия. Често тези разлики са много малки“, казва Агнета Херлиц, професор по психология в Катедрата по клинична неврология в Каролинския институт в Стокхолм.

Но даже разликите да са малки, това не означава, че те нямат значение.

„Това могат да са малки разлики в основните функции, които влияят на поведението ни, но от друга страна те могат да имат голямо значение в ежедневието ни. Разлики могат да се видят по отношение на агресията, паметта, сексуалното поведение, личността, възприятията, мотивацията, самооценката и така нататък. „

Различия има на ниво група, тоест средният мъж се различава от средната жена. Но разликите вътре в самите групи са винаги много по-големи от разликите между самите групи като цяло. Мъжете средно имат по-добро пространствено мислене от жените, тоест те могат по-добре да си представят как изглеждат триизмерните обекти и какви ще бъдат те, ако ги обърнете в различни посоки – например, тази способност може да се използва, когато сглобявате нощно шкафче от IKEA. Но нивото на тази способност може да се различава много повече между две жени, отколкото средно между жените и мъжете. От друга страна много жени имат по-добро пространствено мислене от много мъже. Тоест, не може да се правят изводи за това колко добре човек сглобява мебели, отчитайки само пола.

Разликите в поведението са изследвани в много страни по света.

„Навсякъде са откривани едни и същи модели. Отклонениято, тоест степента на различията, могат да се различават в отделните страни, но тяхната природа е почти винаги е една и съща. Най-често тези различия се наблюдават през целия живот на хората, а не само в определени възрастови групи, тъй като в противен случай те по-скоро биха свързани с нашия начин на живот.“- обяснява професор Херлиц.

Изучаването на различията на мозъка между половете е важно и от медицинска гледна точка. Жените по-често страдат от болестта на Алцхаймер и депресия, докато при мъжете по-често биват диагностицирани с нарушения от аутистичния спектър, шизофрения и дислексия. Така че ако бъдат изучени по-добре разликите във функционирането на мозъка, то ще могат могат да се намерят и по-ефективни лечения на тези заболявания.

Една от най -големите разлики между мъжкия и женския мозък е свързана с размера.

„Тук разликата е огромна. Ние никога не сме откривали такива поведенчески различия “, обяснява Агнета Херлиц.

Разликата се съхранява, но става по-малко значима, когато се вземе предвид, че мъжете са средно по-високи и по-тежки от жените.

Едно от най -големите изследвания за разликите между мозъка на мъжете и жените е публикувано през 2018 г. в изданието Cerebral Cortex. В него са използвани данни от британската Biobank, включително анализи на доброволци над 40 години. Екипът е сравнявал изображенията на мозъка на 2750 жени и 2466 мъже на възраст между 44 и 77 години, направени с помощта на апарат за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Както и в предишни изследвания, учените са установили, че мозъкът на мъжете средно е по-голям по обем и площ, но кората на главния мозък, тоест неговия най -горен слой, при жените средно е по -дебела.

„Всъщност в това няма нищо ново. Но хубавото на това изследване е, че в него са участвали много хора и мозъкът им е изследван по много различни начини “, казва Агнета Херлиц.

Почти по всички показатели, които учените са изследвали, отклонението при мъжете е било по-голямо, отколкото при жените. Това означава, че между мъжете с най-голям и най-малък мозък разликата е била по-голяма, отколкото при жените. Едно от възможните обяснения може да е, че двете „Х“ хромозоми при жените предлагат някакъв вид защита срещу мутации. Ако нещо не е наред с едната, другата поема нейните отговорности.

Някои от разликите между вътрешните части на мозъка, например хипокампа (който отговаря за паметта), изчезват, ако учените отчетат, че мъжете имат по-голям общ обем на мозъка.

„Хипокампът участва в процесите, свързани с паметта. Ако не се наблюдават разлики между мъжете и жените, това означава, че при жените хипокампът се явява относително голяма част от мозъка“, обяснява Агнета Херлиц.

Тя изучава така наречената епизодична вербална памет, която при жените средно е по-добра, отколкото при мъжете.

„Става въпрос за това колко добре си спомняте случилото се вчера, колко лесно е да научите нещо и да си спомните вече наученото“, казва тя.

Всичко това е от голямо значение в ежедневието ни.

„Спомняте си с кого сте се срещали, какво сте правили, кой какво казал на срещата, държите в ума си доста различни подробности.“

Преди няколко години Агнета Херлиц и нейният колега Сергей Дегтяр са публикували в изданието Intelligencе резултатите от изследване, в което те са сравнили 168 000 оценки на 16-годишни шведи по шведски, английски, математика и технически науки с това, каква професия упражнявали те, навършвайки 32 години. Момичетата средно са имали по-високи оценки по английски и шведски, а по другите предмети – момчетата. Повечето от тях са избрали къде са продължат образованието си съгласно своите академични таланти. Но част от жените, които са имали добри оценки по математика и техническите предмети, не са били склонни да изберат съответните професии и образование в същата степен както мъжете със същите академични таланти.

Специфичните за пола различия в талантите и училищните постижения само отчасти могат да обяснят разпределението по полове в университета и професионалния живот, се казва в проучването.

„Можем да кажем, че изпускаме част от жените, които биха могли да работят в техническите индустрии“, казва Агнета Херлиц.

Играят ли някаква роля вродените различия?

„От само себе си се разбира, че разликите могат да зависят както от биологията, така и от обкръжението. Но разликата не е проблем. Проблемът е как оценяваме разликите. Защо мъжките качества се ценят по-високо, ако ги измерваме чрез заплата и влияние? Също така не трябва да преувеличаваме реалните различия. Равенството е свободата за всеки да прави каквото иска и да избира каквото иска, без да се основава на пола или да страда от чувството, че е принуден да предпочита нещо по-лошо от това, което може да получи.“- резюмира Херлиц.

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x