Как чрез термина „изкуствен интелект” мамят инвеститорите

Често под понятието „изкуствен интелект” се крие маркетингова уловка , нямаща нищо общо с перспективната технология. В Bloomberg анализират защо понякога даже грамотни инвеститори не могат да определят, че им предлагат фейк.

През март миналата година корпорацията McDonald’s купи стартапа Dynamic Yield за $300 милиона. Fastfood –гигантът реши да използва технологията на машинно обучение за персонализация на клиентското търсене. Във века на изкуствения интелект (ИИ) такова решение изглеждаше оправдано и даже очевидно. При това Dynamic Yield бяха широко известни със своите ИИ-разработки и даже бяха попаднали в престижния рейтинг на най-добрите стартапи. Така че можеше да се смята , че невронните ”макмрежи” щяха сериозно да се заемат с персонализацията на клиентското търсене.

Но имаше един проблем. Съдейки по публикацията на бившия директор по контента в Dynamic Yield Майк Милацо в портала Medium, стартапът е нямал никакво отношение към изкуствения интелект. По-късно авторът премахна своето, пълно със скръб, разобличаване на изкуствения интелект, но колективната памет на интернет всичко беше съхранила. Мелацо написа за това, че маркетолози, инвеститори, експерти, журналисти и програмисти са замесени в мошеничеството с ИИ-технологиите. Самото определение на изкуствения интелект, пише той, „е толкова объркано, че всяко използване на този термин на пръв поглед изглежда оправдано”. Критиката на Мелацо се базира на два момента. Първо, преднамерено водещите към заблуда маркетингови уловки, които често се използват във високотехнологичните сектори. Тук е достатъчно да си спомним историята на почти неизвестната компания Long Island Iced Tea, акциите на която литнаха с 289% след като тя се преименува в Long Blockchain, намеквайки за възможността да развива блокчейн-технологии.

Вторият проблем се състои в това, че за разлика от блокчейна, понятието за изкуствен интелект не е точно дефинирано, което позволява да се използва термина във всяка ситуация, когато става въпрос за технология, която решава трудни задачи. При това проблемът е възникнал много преди ИИ да се окаже с такава голяма популярност. За да разберем по-добре как всичко това е започнало, добре е да се върнем в самото начало на създаването на тази технология.

Развитието на изкуствения интелект се отделило в отделна самостоятелна наука през 1956 година по време на прословутия летен семинар в Дартмутския колеж. От описанието на семинара може да се направи извод, че неговите участници ще успеят за два месеца да накарат машините да разбират езика, да обобщават и да формират концепции, да решават задачи, с които до него момент може да се справи само човек и да подобрят самите себе си. Целите, огласени от организаторите, били толкова поразителни, че те и досега служат като източник на вдъхновение за съвременните учени. Трябва да признаем, че от него момент е изминало значително повече време от два месеца, а човечеството така и не се е приближило значително до решението на поставените задачи. За сметка на това, дартмутският семинар е дал значителен тласък за мащабни изследвания в тази област. Но успехите до настоящия момент, до които са стигнали учените, едвам се приближават даже до размазаното определение за изкуствен интелект, което е формулирал един от най-ярките пионери в тази област Марвин Мински. Той е определил ИИ като наука за създаване на машини, способни да изпълняват задачи, изискващи използването на интелект в случай, че се изпълняват от човек.

За пример може да се разгледа такъв подраздел в науката за ИИ, като евристическото търсене, развитието на който е започнал в началото на 60-те години на миналия век. Тогава учените от Стандфорд искали да създадат робот, който самостоятелно ще се движи, избягвайки препятствия по своя път. Изследователите нарекли своето творение Шейки, а първият алгоритъм за определяне на пътя А1. Негов наследник станал не по-малко впечатляващия алгоритъм А2, по-късно преименуван в А*.

Както се оказало, принципите на предвижване от една точка в друга и решаването на главоблъсканици много си приличат. Така че А* може да се смята за многофункционален алгоритъм, а учените са уверени, че той е един от най-мощните инструменти в арсенала на ИИ. От друга страна този алгоритъм е толкова елементарен (той решава какво да предприеме като следваща крачка, добавяйки две числа), че едва ли може да стане алтернатива на човешкия интелект.

Подобна история може да се разкаже и за други разработки в областта на ИИ, сред които са многоагентните системи (съсредоточени за построяване на взаимодействие между автономни програмни средства, такива например, които се използват при безпилотните автомобили), автоматичното планиране, а също така машинното обучение, което много грешно смятат за синоним на изкуствения интелект. Но основните постижения в изброените области засега не могат да достигнат до тезисите на Мински.

Всички тези на пръв поглед различни области ги обединява не само общата история и прекомерния оптимизъм. Както и в другите области на науката, в сферата за изучаване на ИИ има обща терминология, а това означава, че най-перспективните идеи и мощни технологии, като цяло, служат за реклама на другите подобласти на изкуствения интелект.

Освен това, под общия термин за изкуствен интелект, от време на време, се появяват крайно амбициозни начинания. Например, в началото на века се появиха състезанията DARPA Grand Challenge и DARPA Urban Challenge, дали голям тласък на развитието на безпилотните автомобили. През 2011 година суперкомпютърът IBM Watson спечели телевизионната игра Jeopardy! ( състезание за ерудити, отговарящи на въпроси от различни области, които трябва да реагират максимално бързо при отговора), печелейки срещу двама предишни шампиона. Освен това в последно време се появиха много изследвания , обединени под общата цел, да се насочи ИИ-технологията за решаване на главните проблеми на човечеството.

Изводът е , че терминът „изкуствен интелект” действително често се използва не по предназначение. В самото начало, той включва в себе си множество разнообразни технологии. Така че инвеститорите и журналистите си струва да изискват от шумно рекламиращите се, че използват изкуствен интелект , стартапи какво конкретно те правят. Съветът да не се съди за книгата по корицата, може да не ни се струва много актуален, но сега той е двойно по-важен в епохата на изкуствения интелект. И е още по-актуален, ако става въпрос за книга, написана от изкуствен интелект.