Оптимизъм безкрай: какво е това токсична позитивност и как да не се хващаме в нейния капан

Кога оптимизма става разрушителна сила и защо не може да се самопрограмираме да бъдем щастливи? Позитивното мислене притежава голяма сила, но понякога то може да ни подтиква към неправилни решения и действия.

Имиджът на вечния оптимист не е нов и него го възпроизвеждат в киното, рекламите, мотивационните курсове, социалните мрежи. Той често е заразителен, но понякога общественият призив и стремеж към щастие може да носи разрушителен ефект за психическото здраве. В дългосрочна перспектива той може да доведе до депресия и постоянно чувство на тъга или раздразненост. Изкуственият оптимизъм ни кара често да си скриваме истинските чувства и ни превръща в безчувствени и скучни събеседници. Именно затова е много важно да разпознаваме индикациите кога сме попаднали под влиянието на токсичната позитивност и е време да се отървем от нея.

Какво не е наред с позитивизма?

Психологът и семеен консултант Константин Лукин обяснява, че „токсичната позитивност“ описва преувеличеното оптимистично отношение към живота, желанието винаги да откриваме само хубавото и да отричаме емоциите.

“Проблемът е в това, че когато ние игнорираме негативните мисли и чувства, те не изчезват, a точно обратното, натрупват се вътре в нас, желаейки някога да излязат навън.”

Много хора се стараят да избегнат истинските емоции, защото се страхуват от тях. Но това единствено работи срещу тях. От еволюционна гледна точка човек като вид не може да се самопрограмира за щастие.

Освен това, елиминирайки сложните преживявания, вие губите част от ценната информация, отнасяща се за вас и света, продължава Лукин. Например, когато сте изплашен/а, емоциите ви казват „Бъди нащрек, не се доверявай на обкръжаващия те свят“. Емоциите са ви дадени за да ви носят информация за това, което в конкретния момент се случва, но не ви дават препоръки, как да оценявате събитията, как да постъпите и да реагирате. Ето и конкретен пример.: вие се боите от кучета. Внезапно срещу вас изкача бягащо куче. Вие сте уплашен, но това не означава, че ей сега ще преминете от другата страна на улицата. Вие просто сте разпознали заплахата. В момента, когато човек е обработил информацията, той вече има избор. Може да се отклони настрани или да се сблъска лице в лице със своя страх.

С какво това ни заплашва

Пренебрегването на негативните емоции действа разрушаващо на организма. Изследване на австралийски учени е показало, че това ни прави по-нещастни и ни кара да страдаме заради ограниченията, които сами сме си поставили. Освен това, както е показало друго изследване, подтискането на отрицателните емоции впоследствие може да доведе до депресия.

Токсичната позитивност вреди не само на своя приносител, но и на обкръжаващите го хора. Когато човек споделя своите трудности, той не иска да чуе в отговор „Не преживявай, всичко ще бъде наред!“. Такива коментари не правят никого по-щастлив. Вие няма да помогнете на близкия си човек да се избави от страховете си и проблемите си, бомбардирайки го в месинджъра със забавни клипове или мотивиращи цитати. Всичко, което му се иска на човек в сложна ситуация, е да бъде чут, да почувства, че не е сам и че ситуацията, в която е попаднал, не е изключителна.

Психотерапевтът с многогодишен стаж Ноел МакДермът отбелязва, че ние не можем да избираме собствените си емоции. Всичко, което можем да направим, е да ги приемем. Когато се опитваме да се избавим от негативните преживявания, с тях си тръгват и приятните моменти. В резултат ние се превръщаме в сухи, безчувствени същества и унищожаваме своя вътрешен свят.

Какво да правим в такива ситуации?

Приемането на сложните и неприятни емоции ни помага да отслабим тяхното въздействие и да се освободим от тях, обяснява Лукин. Помислете си за това колко е хубаво да споделите с партньора си преживените през деня неприятности. Така вие сваляте от гърба си този товар. Понякога да започнете такъв открит разговор е по-сложно, отколкото да направите вид, че всичко около вас е наред.

Емоциите не са нито „хубави“, нито „лоши“. Лукин предлага да мислите за тях като за нещо насочващо: преживяванията ни помагат да намерим смисъла в нещата. Ако на вас ви е мъчно, че сте си загубили работата, то това означава, че тя е била важна за вас. Ако преживявате за дадена презентация, това може би означава, че на вас не ви е все едно как ви възприемат хората.

Емоциите не само ни помагат по-добре да се ориентираме в този свят, но и служат като източник на информация за обкръжаващите ни. Когато сме тъжни, нашите близки ще се опитат да ни ободрят. Когато ни е срам за нещо, хората са по-склонни бързо да ни простят.

Ако вие чувствате, че понякога в разговорите с близките си хора се превръщате в „капитан по позитивност“, то обърнете внимание на три прости съвета, които ще ви помогнат да не злоупотребявате с оптимистичните мантри:

Обръщайте внимание на реакциите на събеседника си. Ако вашите опити да накарате човека отсреща да повярва в по-доброто, се посрещат с усмивка и оживление, значи всичко е наред. Но ако сте забелязали,че разговорът не върви или вашия събеседник е смутен, то явно сте се престарали с позитивизма.

Постарайте се да разберете, какво на човека отсреща му липсва. Преди да реагирате по някакъв начин на казаното, внимателно изслушайте събеседника си.

Задавайте въпроси, които ще помогнат на близкия ви човек да се изговори. Даже обикновен въпрос като „Как се чувстваш?“ може да помогне да се свали преградата и вашия близък човек да се избави от притеснението. По този начин вие ще му дадете да разбере, че сте готов да го изслушате. Вместо да се възползвате от положителната афирмация, опитайте да изразите своята загриженост и съчувствие. Например, ако роднина страда от дадена болест, не му казвайте, че има хора, които в момента са по-зле от него, а изразете своето съчувствие и го попитайте иска ли да сподели своите преживявания.