Дигиталният човек: как изглежда киберверсията на безсмъртието
С бурното развитие на технологиите, изучаващи човешкия мозък, на изкуствения интелект и други свързани с тях, все по-често се появява информация за идеи и проекти, свързани с цифровото безсмъртие на човек. Но тук се появява най-големия въпрос – човек действително ли може да бъде дигитализиран?
Безсмъртието активно се обсъжда от времето на Светия Граал. Някои даже се решиха на криогенно замразяване след смъртта, надявайки се, че ще се възкресят. Други вярват , че пътя към безсмъртието преминава през дигиталното пространство.
Теорията, че хората могат да бъдат дигитализирани и да живеят вътре в компютрите се обсъжда достатъчно отдавна. Но до неотдавна никой не беше се приближил към нея по-далече от изследванията и предположенията.
Миналата година анонимна група стартира проекта Virternity (от virtual eternity – виртуална вечност), целта, на който е да осигури дигитален живот на всеки. Свят, който няма да принадлежи на правителствата и елитите, а на хората.
Както заявиха представители на Virternity, този дигитален свят ще ни избави нас и планетата от физическите ограничения и ще стане начало на абсолютно ново ниво на съществуване. След това, без никакво предупреждение, проектът Virternity изчезна.
Дигиталният човек
Въпреки че бъдещата еволюция на човечеството се обсъжда широко и на тази тема са създадени много хипотези, вероятно никой не е подхождал към този въпрос толкова сериозно. Отначало се създаде впечатление, че основната задача на Virternity е да стартира новата дигитална криптовалута Virie, която да финансира проекта.
Интересно е, че създателите на Virternity бяха толкова загрижени за осигуряването на проекта на статут на обществена собственост, че само малцина знаят или са знаели, кои по-точно стоят зад всичко това. Очевидно, че мотивацията е била да се попречи на правителствата и на техните органи, да подчинят интересите на проекта на корпоративни и други нежелателни цели. Но анонимността също така си има своите преимущества, при условие, че компанията иска да мине в нелегалност, което явно се е случило.
Най-големият въпрос е в това, дали въобще ще може човек да бъде дигитализиран. Оттук произтича разделението на две коренно противоположни течения по тоя въпрос.
Философията против „свалянето“ на разума
Последователите на такива мислители, като Жил Делез и Анри Бергсон, смятат че има не само физическо тяло, но и висше съзнание. Такова философско мислене се базира на идеята за дуализма – разумът и тялото не са едно и също нещо. По тази причина те смятат , че да се дигитализира човек е просто невъзможно. Как да вкараме човешкия дух в компютър, почти като да вкараш дух в бутилка?
Съществува и точно обратното твърдение на някои водещи учени и неврохирурзи, които смятат, че в нас всичко е изключително физическо. Ако може да се пренесе мозъкът на човек в дигитална форма, то с останалото е лесно решимо. Но да се копира мозъкът въобще не е проста задача. В качеството на решение се предлага да се правят хиляди микротънки срезове на мозъка и да се съхранява невронната мрежа, която е в тях.
За тази цел би трябвало да се конструира машина, която да осъществява тези срезове, а след това да се намери доброволец. Това ще бъдат физически парченца мозък, съхранявани до смъртта. Фактически стартапът Nectome предлага да се направи именно това и да съхрани вашия мозък до деня, когато вие ще може да бъдете дигитализиран.
Човек или поне това, което в крайна сметка се съдържа в мозъка, ще се пренасе в компютър и по този начин той ще остане жив или възможно ще се прероди. По принцип вече са провеждани експерименти за сканиране на мозък на мишка, но поне засега те са неуспешни.
Какво можем да очакваме в бъдеще
Освен механизмите, които биха могли да запазят нашите невронни мрежи, какво бъдеще очаква човечеството, което ще постигне дигиталното безсмъртие. По мнението на Virternity, великите учени и художници ще могат да продължат своята работа в течение на векове, а на нас никога няма да ни се налага да се прощаваме с близките си.
Търсенето на планетарни ресурси рязко ще намалее до нивото необходимо само за физически живеещите хора и разбира се компютрите, поддържащи останалите. Самата планета може да се върне към по-естественото състояние. Ще се освободим от глада и болестите и ще живеем както си искаме и доколкото си искаме.
Възможно, това звучи като възхитителна цел, утопична мечта. Но е интересно, дали ако хората се окажат в такъв свят, ще се възползват от свободата си или ще продължи да се възпроизвежда цифровия ад? Да не говорим за цифровите вируси и другите възможни изкривявания на самия виртуален свят.
По принцип вече има опит за такъв проект. Това е Second Life, който представлява достатъчно успешен виртуален свят.
Възникват и други важни въпроси. Колко изчислителна мощност ще е необходима, за да се поддържа Virternity. Къде ще се разполага проекта и как можем да си гарантираме, че някой просто няма да ни изключи или няма да натисни копчето „Delete” ?
Възможно е да нямаме никога отговор на тези въпроси, във всеки случай от Virternity в този му вид, в който той съществуваше. Много е вероятно, от неговата пепел да възкръсне нов феникс или тяхното място да бъде заето от някои други. А засега ние просто трябва да чакаме, когато цифровата утопия се превърне във факт, а не бъде плод само на фантазията.
