Комплексите – как се появяват, какви могат да бъдат и как можем да ги преодолем

Много често комплексите пречат на човек да следва желанията си и да постига целите си. Именно затова е много важно да разберем откъде те се появяват и как можем да ги преодолеем.

Какво представлява комплексът?

Комплекс (от латински complexio – връзка, връзка) в психологията се определят като емоционално натоварени спомени и мисли, изтласкани в нашето подсъзнание. Тези спомени оказват значително въздействие върху психиката и поведението на човек. В по-тесен, битов смисъл комплексът се разбира като „болкова точка” в човешката психика, която ако бъде докосната човек започва да се тревожи, чувства се неловко, затваря се в себе си. Например, ако в детството другите са се подигравали на момиче с щръкнали уши, много е вероятно тя да започне да се срамува от тях. След като порасне, момичето ще продължи да се чувства неудобно, ако някой задържи очите си върху тях. По тази причина можем да кажем, че тя има комплекс заради ушите си.

Терминът „комплекс“ е въведен в психоанализата от известния швейцарския психиатър Карл Густав Юнг. Той описва комплекса като „пакет от несъзнателни чувства и убеждения, които косвено могат да бъдат разкрити чрез поведението“. С други думи, ако някои житейски събития са били съпроводени със силно емоционално вълнение, то впоследствие асоциациите с това събитие ще върнат човек в същото състояние. Юнг отбеляза, че човек не може съзнателно да контролира този психичен феномен. По-късно комплексите са изследвани и от друг известен австрийски психоаналитик Алфред Адлер, който например описва комплекса за малоценност.

Откъде се появяват комплексите?

Много психоаналитици смятат, че комплексите се появяват в човек през детството и най-често са свързани с травматични преживявания. След такова събитие в човек възниква модел, тоест набор от стереотипни реакции, който сработва отново и отново в определени ситуации. Обикновено това е свързано с невъзможността творчески да се приспособим към комплексите си и използваме грешни механизми за тази цел. Например човек, който има притеснение от публично говорене пред голяма аудитория, му се налага да говори пред такава, вместо да се опита да получи признание, да бъде видян и оценен, и по този начин да преодолее срама си, той инстинктивно започва да се отдръпва от този ангажимент, да се крие, да бяга.

Карл Юнг свързва появата на комплекси с архетипите – психологическа схема, която определя посоката на нашите преживявания и емоции. Юнг пише, че човек наследява архетипите точно както инстинктите.

 „Човек се ражда безсъзнателен, но при раждането си той вече носи базовия план на своята природа“, пише психоаналитикът.

Говорейки за произхода на комплекса за малоценност, Алфред Адлер отбеляза, че човек винаги се опитва да докаже своята стойност. Той обаче трудно може да направи това в детството, тъй като родителите му са по-силни и по-опитни от детето. Именно по тази причина много често се поражда комплексът за малоценност, който човек се опитва да компенсира в зрялата си възраст. Например, такъв комплекс може да се развие при дете, което получава средни оценки в училище, а родителите му постоянно му натякват: „Защо не отлични?“ В живота като възрастен на такъв човек му се струва, че постоянно нещо не довършва , работи по-зле от останалите и няма да може да постигне висок резултат.

Комплексите, свързани с възприемането на външния вид и тялото, могат да се появят под въздействието на медиите, които създават така наречените „стандарти за красота“. Писателката Наоми Улф в книгата си „Митът за красотата“ отбелязва, че жените развиват комплекс за малоценност, когато гледат ретушираните модели на рекламни плакати. Доцентът по психология в университета Цинхуа Уинтинг Му в статията си „Социално одобрение и образ на тялото“ пише, че комплексите, дължащи се на външния вид, силно влияят на живота на хората. Там тя цитира проучване, което показва, че сред възрастните приблизително 60% от жените и 40% от мъжете имат негативно отношение към тялото си в продължение на целия си живот. В допълнение към неудовлетвореността от тялото си, участниците в изследването съобщават, че изпитват емоционален стрес от външния си вид – срам, безпокойство, дискомфорт.

Какви биват комплексите?

Психолозите разделят комплексите на две основни групи: физически и психологически. Физическите включват загриженост за собствения външен вид и стандартите за красота. Към психологическите се причисляват вътрешните конфликти, травмите, усещанията, че човек е по-лош от другите, че не заслужава нещо повече и т.н. Често тези два вида са взаимосвързани: например човек може да смята, че ако е бил по-строен, то би бил по-щастлив и успешен. Кои са най-известните комплекси?

Едипов комплекс

Този комплекс е въведен в психоанализата от Зигмунд Фройд . Той е твърдял, че детето има сексуално влечение към родителя от противоположния пол и нееднозначни чувства към родителя от същия пол. По време на пубертета, когато тийнейджър започва да избира еротичен обект за себе си извън семейството, комплексът се преодолява. Фройд вярва, че успешното разрешаване на Едиповия комплекс е ключът към психичното здраве на човека. Името на комплекса се свързва с древногръцкия мит за цар Едип, който, без да знае това, убива своя баща и се жени за майка си.

Комплекс за малоценност

С него човек се чувства дефектен по отношение на другите; вярва, че другите като цяло или в дадена конкретна област са по-добри от него. Комплексът се проявява в ниско самочувствие, постоянно и силно съмнение в себе си, сравняване с другите хора. Например, комплексът за малоценност се появява, когато човек, преглеждайки социалните мрежи, си мисли, че другите имат много по-интересен живот от неговия. Друг пример в това отношение е, когато момиче или млада жена според своите представи не е с достатъчно слаба и с атлетична фигура. Тя постоянно се сравнява с други девойки и жени, възхищава се на фигурите им, но самата тя не започва да ходи на тренировки или да се храни по-здравословно, защото смята, че няма да успее. Човек с комплекс за малоценност няма мотивация да следва целите си и да действа в собствените си интереси.

Комплекс за превъзходство

Този комплекс има и по-гръмко име – Божествен комплекс. Човек с комплекс за превъзходство е убеден, че неговите постижения надминават тези на другите. Такъв човек има завишено самочувствие, склонен е към изолация и често говори за постиженията си. Алфред Адлер твърди, че комплексът за превъзходство е защитен механизъм на психиката срещу чувството за малоценност. Човек показва, че е по-добър от другите, опитвайки се да скрие съмнението в себе си и страха, че нещо може да не му се получи. При човек с комплекс за превъзходство усещането за собствената му сила се появява само когато другите му се възхищават. Така че, когато на срещи с приятели човек разказва само за своите постижения, за похвалите от шефа, за популярността си в работата и в същото време крие своите неуспехи, това е почти сигурна проява на комплекс за превъзходство.

Комплексът на жертвата

Хората с комплекс на жертва вярват, че всички негативни ситуации се пораждат от външни обстоятелства и действията на другите хора, а не заради самите тях. Обикновено такъв човек се оплаква много от живота, възприема съжалението към себе си като проява на любов и често отстъпва пред трудностите. Много характерни за този комплекс са изрази от рода: „ Нищо добро не очаквам от този живот“, „Нищо не зависи от мен“, „Кога всичко това ще свърши?“.

Синдром на самозванеца

По този начин се определя увереността на човек, че е постигнал успехите си благодарение на обстоятелствата и късмета, а не на собствените си умения и таланти. Това понятие може да се срещне и като пример за когнитивно изкривяване. Например, човек получава повишение на работното си място, защото е повишил квалификацията си и е натрупал опит , но той смята, че е станало случайно – просто шефът е бил в добро настроение в този ден. Смята се, че приблизително 70% от хората в света са преживели синдрома на самозванеца по един или друг повод. Някои психолози свързват проявата на синдрома на самозванеца с личните качества на човек, а други – със семейни или поведенчески причини. Във втория случай това се обяснява с големите очаквания на родителите от децата им и техния страх да не отговорят на тези очаквания.

Комплексът на спасителя (месиански комплекс)

Човек с такъв комплекс смята, че той е отговорен да помага на другите хора, да ги „спасява“ от всякакви беди. При това той се стреми да помогне на другите дори в ущърб на собственото си благополучие. В някои случаи стремежът към „спасяване“ на хората е свързано с желанието за получаване на похвала, на власт, на повишаване на чувството за собствено достойнство.

Комплексът на Пепеляшка

В книгата си „Комплексът на Пепеляшка” американската писателка Колет Даулинг разказва за проявата на този комплекс при момичетата. Тя свързва появата му със страха от независимост и подсъзнателното желание на жената да прехвърли отговорността за своето благополучие в ръцете на мъж. При жените, които страдат от комплекса на Пепеляшка, в детството им е било обяснявано, че благополучен живот може бъде постигнат с търпение, смирение и упорит труд. Трябва да се отбележи, че психолозите не оперират с понятието „комплекс на Пепеляшка“.

Възможно ли е да се преодолеят комплексите

Много е важно да можете да разграничавате комплексите от нерешителността или объркването. От време на време много от нас изпитват съмнения в себе си и собствените си възможности, и това е съвсем нормално. Ние постоянно се сблъскваме с нови обстоятелства и ни се налага да правим това, което не сме правили никога преди. Човек не може да знае и да прави всичко, и неувереността му му позволява да си вземе пауза, да се ориентира и да определи какво ще прави по-нататък. Но ако чувствате, че редовно изпитвате някой от изброените по-горе симптоми и това се отразява на живота ви, пречи ви да постигнете целите си, тогава със сигурност трябва да се опитате да преодолеете комплексите си.

Ето няколко съвета, които могат да ви помогнат в тази насока, но ако чувствате, че не можете да се справите сами, то тогава може би струва да се обърнете за професионална помощ.

Не се сравнявайте с другите. Ако забележите, че непрекъснатото сърфиране в социалните медии ви кара да се чувствате непълноценни, опитайте да ограничите времето, което прекарвате в тези платформи. Помнете, че много често постовете на другите са далеч от реалността и зад „идеалния живот“ могат да се крият нечии чужди комплекси или жизнени трудности, с които всеки един от нас се сблъсква. Определете вашите собствени ценности и цели, и се съсредоточете върху тях.

Практикувайте благодарност. Изследванията показват, че благодарността намалява много от токсичните емоции: завист, разочарование, мъка, съжаление. Запитайте се в края на всеки ден или седмица за какво сте благодарни? Направете си списък. Всеки от нас има за какво да е благодарен.

Култивирайте в себе си здравословна цялостна самооценка. Научете се да свързвате вашите възможности, ограничения, умения с обективната реалност. Дайте си здравословна, цялостна обратна връзка за това какво правите, а не да вземате предвид само положителните или отрицателни оценки. Необходимо е не само да хвалите себе си, но и да работите върху грешките си.

Не се страхувайте от чуждото мнение. Приемете факта, че хората имат различни вкусове и различни мнения. Някой смята, че красотата се крие в спортната фигура, а друг вярва, че спретнатият външен вид е най-важен; някой харесват блондинки, други харесват червенокоси с лунички. Важното е какво мислите вие. Замислете се защо понятието красота или „правилно поведение” трябва да се определя от другите, а не от вас?

Не бързайте. Не бива да си поставяте непостижими цели и да се опитвате да преодолеете комплексите си по предварително определен план. При всички хора скоростта, темперамента, биологичните ритми са различни. Опитайте се да бъдете добри към себе си и да не следвате стандартите. Важно е да забележите кога ставате лош учител или зъл треньор. Мнозина започват да се пришпорват и натискат, вместо да се отнасят към себе си нежно, със съчувствие и подкрепа.

Създайте си безопасна среда. За да промените живота си, не е нужно да се борите, а да придобивате нов опит в безопасна среда с добра подкрепа. В противен случай рискувате да получите още един комплекс. Да кажем, че човек се страхува от публично говорене и решава да се пребори с този си недостатък, Отива на курсове, преодолява го. Но в резултат на това всеки път, когато се окаже в смущаваща ситуация, чувства безпокойство или възбуда от присъствието на публика, той влиза в ролята на обществен оратор, даже и в най-близкия си кръг. Задачата на здравата психика не е да счупи едно нещо и да постави друго на негово място, не да замени скромността с арогантност, а да върне човек към възможността да избира