С какво е опасен „токсичният позитивизъм“ и как „трагичният оптимизъм“ може да ни помогне да се справим с проблемите

В трудни времена усмивката и подтискането на негативните емоции може да ни се струва много добър начин да се справим с проблемите. Но изследвания показват, че такъв подход може да се окаже безполезен и даже да навреди на психиката. Вместо изкуствена усмивка и отрицанието на трудностите психолозите съветват да се използва друга тактика, наречена „трагичен оптимизъм“, която може да ни помогне да се справим със стреса и проблемите доста по-ефективно.

Отрицанието на трудностите може пагубно да се отрази на психическото здраве. Както показват изследвания, настойчивите напомняния, че „всичко ще е отлично“ в разгара на сложна и трудна ситуация не помага за справянето със страха и тревогата. Напротив, подтискането на негативните емоции може само да влоши самочувствието.

Този ефект психолозите го описват с понятието „токсичен позитивизъм“. По думите на аспирантката от факултета по психология към Университета на Суонзи Джесика Мид, позитивизмът и простите опити за ободряване не са лошо нещо сами по себе си, но в своите крайни прояви „токсичния позитивизъм“ може да предизвика във вашия събеседник чувство на вина, срам или отричане на истинските чувства и емоции.

Клиничният психолог и доцент в Илинойския университет в Урбана-Шампейн Робин Л. Гобин смята, че когато оптимизмът замъглява съзнанието, човек спира да вижда реалните проблеми,  а понякога и започва и да ги отрича. В резултат на това той си създава повече трудности, отколкото решава такива.

„Аз казвам на клиентите си, че искам те да гледат на света през прозрачни очила, а не през розови. Човек може незабелязано да премине чертата и да стане прекалено оптимистичен“-обяснява Гобин.

Когато оптимизмът прераства в отрицание, тоест в състояние на „токсичен позитивизъм“, това може да навреди на отношенията както в работния екип, така и в личния живот.

Токсичният позитивизъм може да се опиши като състояние, когато очакванията на човек не съответстват на съществуващите обективни данни и когато той не е готов за негативен изход.

В изследване от 2017 година, публикувано в списание Consciousness and Cognition, като признак за токсичен позитивизъм се описва ситуацията , когато човек не преразглежда своите възгледи на базата на появила се нова информация. По думите на психотерапевта Лорън Кук, нереалистичният оптимизъм подтиква човек да обезценява своите емоции и емоциите на околните.

Вместо да признае вероятността за поява на проблеми и да се подготви за тях, човек започва напълно да ги отрича. Реалистичният поглед към своя опит и паметта за преодолените трудности могат да ни станат опора и да ни подскажат какво трябва да правим в този момент.

Но как да не развиваме в себе си токсичен позитивизъм, съхранявайки оптимистичен поглед към нещата? Преди всичко трябва да се започне с изучаването на съществуващата информация. Ако вие обективно анализирате информацията, разбирайки, че всичко може да не потръгне така както вие очаквате, вие ще сте подготвен за всеки възможен вариант.

Гобин съветва да анализирате емоциите си, а не да бягате от тях. Емоцията винаги сигнализира за нещо и не бива да се игнорират тези сигнали. В този смисъл е добре да имате около себе си хора, които имат различни възгледи за нещата и да се вслушвате в тях.

Както отбелязва Емили Исфахани Смит, автор на книгата «The Power of Meaning», да се противопоставите ефикасно на „токсичната позитивност“ може да ви помогне друг подход, който психолозите наричат „трагичен оптимизъм“. Неговата същност се свежда до това, че хората могат да търсят надежда и смисъл, без да отричат съществуването на загубите, болката и страданията.

„Страданието е част от нашия живот, но въпросът е в това, как ние сме готови да се справим с него. Много хора отричат или игнорират проблемите. Трагичният оптимизъм е златната среда, при която трудностите и предизвикателствата вместо да ни смачкат, ни дават повод да преосмислим проблема“ – обяснява тя.

По думите на Смит, когато се отказваме от отричането на проблемите и по-дълбоко вникваме в ситуацията, ние си помагаме да се справим с трудностите и съхраняваме психическото си здраве. Особено това е актуално по време на пандемия или кризата, с която в момента се сблъсват милиони хора по целия свят.

Това мнение се потвърждава от изследването, проведено от Джесика Мид, която е оценявала доколко успешно са се справяли с кризата в условията на пандемия жителите на Великобритания. Както се очаквало, нейните данни показали, че нивото на благополучие в британците е намаляло по време на пандемията.

Но тя установила, че участниците в изследването, които утвърдително отговаряли на въпросите „Аз се научих да се противопоставям и да се адаптирам към това, което ми сервира живота“ и „Аз приемам това, което не мога да променя в живота си“, са се чувствали много по-добре и доста по-ефективно са се справяли с проблемите.

Освен това Мид установила, че „трагичните оптимисти“, търсят изход от сложни ситуации, благодарение на отношенията си с приятелите и семейството си. Изследователката отбелязва, че това е по-дълъг и сложен процес, отколкото игнорирането на проблемите или решението да се изключим от реалността, например с помощта на видеоигри. Но в крайна сметка именно такъв подход води до много по-ефективен и устойчив резултат.