Суперсила или не? 3 погрешни мита за емпатията
Познаването на някои погрешни схващания за емпатията и емпатите дава възможност на хората да проявяват своята истинска съпричастност.
Емпатията може да се нарече „суперсила“, но емпатите не са свръхчовеци. Именно „човечността“ е източника на силата на емпатите. Намирайки се във връзка със собствените си емоции, те лесно „четат“ състоянието на другите, за да ги разберат. Въпреки моментния дискомфорт, емпатичните хора все пак усещат и се опитват да уважават емоциите на другия човек. Така те му помагат да не се чувства съвсем сам в бедата си. Този акт често е безкористен, лечебен и трансформиращ и за двете страни. Има обаче три погрешни схващания, които могат да объркат емпатите.
Мит №1: Емпатите не се ядосват
Идеята, че емпатите не се ядосват, е съмнителна. Емпатията се свързва с дълбоки и силни емоции, както положителни, така и отрицателни. Да, много емпати обикновено са добродушни и следователно собственият им гняв ги кара да се чувстват неудобно, но все пак това е важна емоция. В някои ситуации силният гняв, който изпитва емпата, е показателен за настъпилата несправедливост. Интензивността и продължителността на гнева показват степента на насилие над дадения човек. Разпознаването, идентифицирането и признаването на гнева дава на емпатичния човек възможността да обработи тази емоция, да я разбере и да действа конструктивно върху нея. Например, за изграждане на граници. Гневът може да бъде и отбранителен, и да показва несигурност, която се нуждае от внимание.
Мит № 2: Емпатичните хора винаги са съпричастни.
Твърдението, че емпатичните хора винаги проявяват емпатия, се нуждае от допълнително проучване. В много ситуации емпатията завършва там, където близък човек, приятел или любим човек показва постоянна липса на реципрочно съчувствие.
Ето един пример. Тя и Той се срещат. През първата година от връзката им Тя чупи глезена си на две места. Той постоянно се дразни, когато Тя понякога го моли за помощ. По време на снежна буря Той отказва да дойде на гарата,за да я посрещне, защото е зает да играе с приятели. Тя куца обидено с патериците до най-близката стоянка за таксита. Вечерта, когато те празнуват две години от началото на своите отношения, Той, вървейки към ресторанта се спъва и пада. Тя му помага да се изправи на крака, но изведнъж вътрешно изпитва срам, тъй като не открива почти никакво съчувствие в себе си към партньора. В този сценарий степента на съпричастност на втория партньор към първия се влияе от постоянната липса на емпатия на първия партньор към втория.
Мит №3: Емпатичните хора не могат да бъдат лидери.
Третият мит е, че емпатичният човек е твърде „мек“, не може да се справя с конкуренцията и не може да бъде лидер. Това въобще не е вярно. Изследванията показват, че хората с висока емоционална интелигентност могат да са много силни лидери. Любопитното е, че емпатията е крайъгълният камък на емоционалната интелигентност. Човек, който се стреми да разбере другите, не е задължително да отстъпва или да занижава очакванията. Напротив, хората с висока емоционална интелигентност са склонни да разпределят компетенции, да насърчават и да поддържат доверието на другите хора. Съчувствието към някого обикновено води към откриващи се възможности.
Хората, на които им липсва емпатия, проявяват съпричастност, когато това не наранява самочувствието им. Съжалението отчуждава двама души един от друг и поставя съжалените в неизгодно положение във връзката. В овластения човек може да възникне съблазънта да спасява. Да бъдеш герой и да спасяваш положението, това обикновено се прави от личен интерес за подхранване на егото. Освен това спасението, без проява на съчувствие и покровителството всъщност могат да лишат отсрещния човек от сила и самоувереност. Емпатията е по-ефективна и е безкористна.
Например, началникът на отдела провежда среща с подчинените си, а Ани се опитва да повдигне въпроса за възможността отново да работи от вкъщи. Мениджърът, изправен в отбранителна позиция, не и позволява да говори и впоследствие пасивно-агресивно я наказва, игнорирайки нейната кандидатура за повишение. Той симпатизира на Мария, друга служителка, която винаги е съгласна с него. Той се отнася благосклонно към Мария и винаги се стреми да я открои сред останалите. А Ани, която защитава нуждите си, защото има дете с влошено здраве, е лишена от възможността да се изкаже. Тя, която е най-креативният член на екипа, започва да цензурира себе си и идеите си, за да не влезе отново в конфликт с началника си. Мария рядко постига добри резултати, но постоянно получава бонуси. Целият екип страда, защото идеите и креативността не се вписват в тесните хоризонти на лидера, а фаворизирането разрушава груповата сплотеност.
Възможна е и обратната ситуация, когато лидерът кани Ани в офиса си и изслушва нейното предложение. Той съпреживява така стеклата се ситуация и разработва план, който да позволи на Ани временно да работи от вкъщи с ясни очаквания и параметри. Компромисът има положителен ефект и за двете страни. Доверието в отношенията расте и вдъхновява за безупречно сътрудничество. Така протеклата „химия“ между тях е заразна и вдъхновява целия екип.
Понякога съчувствието или добротата се бъркат със слабост, но това е голяма грешка. Тясната връзка с вашите емоции, включително тревожни, помага на емпата да се потопи дълбоко в ситуацията и следователно да проникне в същността на проблема. Съзнателният и отговорен човек се учи от грешките си и е способен на дългосрочна промяна. Той също така показва съпричастност към другите, тъй като може бързо да разчете неприятните човешки емоции като тревожност, фрустрация, болка, гняв, срам и неудобство. Тези свойства на емоционалния интелект му позволяват да става все по-силен и да поддържа близки отношения с други хора със същите способности.
По-малко емпатичните хора често не осъзнават причините за някои от реакциите си. За да нямат контакт с неприятните емоции, те се крият зад здрав и надежден несъзнателен щит, който ги предпазва от дискомфорта на самоанализа. Такива щитове могат да бъдат отклонението, проекцията, нарцисизма и позицията на жертва. С тяхна помощ човек е ограден от неприятните емоции. Този, който не е в състояние да се справи със сложни чувства, например завистта, се стреми да саботира и унищожи човека, на когото той завижда. По същия начин някой, на когото липсва емпатия или емоционална интелигентност, смята за заплаха този, който притежава тези качества и му завижда.
Съчувстващите хора често се сблъскват с трудности. Понякога изпитват и голямо безпокойство, когато съчувствието им не е реципрочно или когато самите те станат по-малко състрадателни поради малтретиране от страна на другите. Освен това те понякога са склонни към тежко и дълбоко самокопаене. Това обаче е много по-добре, отколкото отсъствието на всякакъв самоанализ – точно както съвестният човек е по-добър и по-надежден от човека без съвест. Позитивите на емпатията винаги многократно надхвърлят негативите.
