fbpx

9 интересни научно доказани факта за човешкия мозък

Въпреки че в последно време има значителен и забележим напредък в изучаването на устройството и функционирането на мозъка, този човешки орган (ако въобще е подходящ термина орган) е слабо изучен и остава една от най-големите загадки. Това поражда голямо количество митове, например, че човек използва само 10% от него. Предлагаме ви подбор от 9 научни факта за работата на мозъка, които са потвърдени от изследвания на учени в тази област.

Факт №1 Човешкият мозък се смалява

За последните 20 хиляди години средният обем на мъжкия мозък е намалял с 150 кубически сантиметра. Това е приблизително обема на топка за тенис. Женският мозък пропорционално също толкова се е смалил. Учените засега не са стигнали до единно мнение за причините и последствията от това явление. Едни твърдят, че човек оглупява, а други точно обратното, че свивайки се невронната мрежа е станала по-ефективна. Трети свързват този еволюционен факт с процеса на „одомашняване“, базирайки се на факта че при домашните животни, като крави, свине и овце се наблюдава също свиване на мозъка в сравнение с дивите им прародители.

Факт №2 Колкото повече гънки има в мозъка, толкова човек е по-умен

Нивото на интелект не е свързан с размера на мозъка. Например, мозъкът на Алберт Айнщайн е тежал 1 230 грама. Това е по-малко от средната норма за човешкия мозък, която за млад и здрав човек е около 1,5 кг. Мозъкът на кашалота е 5 пъти по-тежък, но едва ли този морски бозайник е по-умен от нас. По данни на Калифорнийския университет в Сан Диего на нивото на разумност влияе съотношението на размера на тялото и главата, а също така количеството неврони и гънки. Ако разгладим мозъка на човек или развит бозайник, то той няма да се събере в обема на черепа и затова гънките са най-оптималния вариант за да може да се събере той там. Интересно е, че на етапа на формирането на мозъка в утробата на майката при мишките и хората, кората на мозъка е гладка. Гънките в мозъка на човешкия плод са напълно формирани на 40-та седмица от бременността, а при мишките мозъкът си остава гладък през целия живот.

Факт №3 Мозъкът трябва да се „почиства“

Мозъкът съдържа около 100 милиарда клетки, които образуват между себе си около 100 трилиона нервни връзки (синапси). Те се формират в продължение на целия човешки живот и да се прекъснат е достатъчно сложно. Затова на нас ни е толкова трудно да променим навиците си. Но хората, които постоянно се учат на нещо ново, могат по-лесно да прекъсват стари и да създават нови невронни връзки. В този процес особено място заемат здравия и пълноценен сън, и медитацията. Тогава именно мозъкът се „прочиства“ от старите невронни връзки, оставяйки място за новите.

Факт №4 Депресията е враг на мозъка

Депресията и посттравматичните стресови разстройства разрушават мозъка. Учени от Университета във Вашингтон са провели сравнителен анализ на хипокампа (участък в мозъка, отговарящ за емоциите, консолидацията на паметта, пространствената памет ) при две групи хора. В първата група са били включени хора, имащи дълга история в борбата с депресията, а във втората – такива, кото никога не са се сблъсквали с нея. Оказало се, че хипокампа на „здравите“ участници средно е бил с 15% по-голям, отколкото в другата група. Подобно изследване е проведено и в Харвард. Там са сравнявали ветерани от войната във Виетнам, които страдали от посттравматично стресово разстройство и такива, които нямали такова оплакване. В първата група хипокампа бил с 26% по-малък, отколкото във втората.

Факт №5 Прекалената употреба на алкохол намалява сивото вещество

На хипокампа ние дължим белите петна в паметта си след бурни празненства, поляти със сериозно количество алкохол. Една от функциите на този област на мозъка е да преобразува кратковременната памет в дългосрочна. По-голямото количество алкохол води до блокиране на някои части от хипокампа. Така че не е учудващо, че на сутринта при тежък махмурлук ние не можем да си спомним всички детайли от празника. Но това не е всичко. Прекалената употреба на алкохол в буквалния смисъл намалява обема на главния мозък. В частност, намалява количеството на сивото вещество. Процесът на възстановяване продължава средно 14 дена. По тази причина алкохолиците са способни да вземат решение за отказване от алкохола минимум след две седмици въздържание.

Факт №6 Стомашно-чревния тракт „управлява“ мозъка

В нашето тяло съществува, така наречената, ентерална нервна система, която е отделна нервна система и е толкова сложна, че я наричат „втори мозък“. Тя се състои от 500 милиона неврона, дълга е приблизително 9 метра и продължава от хранопровода до ануса. Точно този „втори мозък“ е отговорен за яденето на вредна храна при стрес, за рязката и необяснима промяна в настроението, както и за редица други заболявания. Ентералната нервна система е тясно свързана с нашия мозък. Стомашно-чревният тракт предава към мозъка десет пъти повече информация, отколкото получава. Последните изследвания свидетелстват, че дисбаланса в състава на чревния микробиом може да причинява или да влошава болестта на Паркинсон. Съгласно изследвания на Медицинския център Джон Хопкинс, хората, които страдат от синдрома на раздразнените черва и други подобни страдания, свързани с работата на този орган, страдат по-често от депресивни състояния и тревожни разстройства. Предполага се, че заболяванията на стомашно-чревния тракт предизвикват чести промени в настроението на човек. Така че ако човек иска да подобри своето психологическо състояние трябва да открие правилната си диета. В частност, зехтинът, ябълките, авокадо, зелени салати могат да послужат за източник на допамин, хормона на щастието. Захарта и алкохолът предизвикват бързо, но кратковременно изработване на този хормон, но след това оказват вредно влияние на стомашно-чревния тракт.

Факт №7 Водата е главната храна за мозъка

73% от вашия мозък се състои от вода. Това означава, че даже лека жажда може да предизвика главобол, слабост, главозамайване, гняв, раздразнителност. Вследствие на обезводняването се намалява притока на кръв в мозъка, на което се дължи и промяната на настроението. А при по-голема загуба на течности, даже ако количеството течност в организма намалее с 1%, последствията могат да бъдат доста по-сериозни. Обезводняването се отразява на паметта, настроението, когнитивните навици и способността ни да се концентрираме. Учените не препоръчват обезводнени да сядаме зад волана. Ефектът може да бъде като при употребата на алкохол: влошават се двигателните навици, намалява се скоростта на реакция и концентрацията на вниманието. Участници, участвали в експеримент, когато са изпитвали жажда, са реагирали по същия начин все едно са изпили две чашки концентрат.

Факт №8 Социалните мрежи уморяват мозъка

Прекаленото стоене в социалните мрежи лошо се отразява на работата на мозъка. „Лайковете“ и „дислайковете“ се отразяват на вентралната тегментална област (ВТО) в мозъка, тоест на тази област в средния мозък, която отговаря за наградите, мотивацията, в това число и за социалните взаимодействия. Преди 50 000 години такива сигнали във ВТО са се изработвали в мозъка на човек, когато са искали да го изгонят от племето. Това означавало неминуема гибел, а сега тези сигнали от ВТО ни вкарват в безполезни дискусии с непознати хора, оставящи агресивни коментари. Получава се така, че ние реагираме еднакво при виртуална и физическа опасност. В резултат на стреса подскача кръвното налягане, което може да доведе до хипертония и сърдечно-съдови заболявания.

Факт №9 Стресът спира възстановяването клетките в мозъка

Хроничното въздействие на стреса претоварва мозъка с хормони, предназначени само за кратки извънредни ситуации. В такива моменти ние използваме ресурси, които са предназначени за критични ситуации на оцеляване. В частност, сериозно се натоварва амигдалата (бадемовото тяло), която отговаря в човешкия мозък за чувството за страх и тревога. Тази област на мозъка укрепва, „уголемява се“ подобно на мускул и отслабва другите участъци на мозъка, които ни помагат да вземаме рационални решения или да мислим критично. За оцеляването всички тези „подробности“ не са нужни. Защо ви е рационално мислене, когато трябва да избягате от тигъра? Но в 21-век ние не трябва да бягаме от хищници, а провалите на изпити са именно благодарение на този механизъм. Постоянното присъствие на кортизол (хормона на стреса) в кръвта спира производството на нови клетки в мозъка.

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x