Научно обяснение защо децата вярват в Дядо Коледа

Това въобще не е заради това, че са доверчиви, разказва психологът от Университета в Кил Роан Капитани.

Много хора разказват на децата си за брадатия човек, облечен в червено, който живее в ледената Лапландия. На него му е поръчано да следи за нравствените ценности на децата по целия свят. Той има списък. Вече го е проверил два пъти и няма никаква възможност за подаване на молба за преразглеждане.

Ние обещаваме на децата, че на точно определената дата, когато настъпи Бъдни вечер, той ще се прокрадне в дома и ще произнесе своята присъда. По време на подготовката трябва  са се постави и да се украси елха (отсечена естествена или изкуствена). Той ще дойде и може би ще остави нещо под елхата. След това този симпатичен червенобузест дебелак трябва да повтори, освен при нас, това няколко милиарда пъти с помощта на неуморимите летящи северни  елени.

Защо децата вярват в нещо, което е толкова абсурдно? И какво ни казва тази вяра, за това как децата различават кое е реално и кое не е?

Децата са разсъдителни

Може да предположим, че децата са особено възприемчиви към фантазиите. Но това не е съвсем истина. Децата обикновено се държат достатъчно разсъдително и скептично. Да ги накараш да повярват във фантазии без значителни усилия е доста сложно.

В едно изследване, известно като „Принцеса Алиса“ изследователите казали на децата, че в стаята се намира невидимата и въображаема принцеса Алиса, която седи на съседния стол. След това децата останали сами. Много малко деца поглеждали към празния стол, а още по-малко помахали към мястото, където би трябвало да бъде Алиса. И въобще статистическите доказателства, че разказът е повлиял поведението на децата, са били много малко.

Има и друго изследване, наречено „Бонбонената вещица“. В него двама различни възрастни отишли в училище и разказали на децата за Бонбонената вещица и показали нейната фотография. На децата им било обяснено, че на Хелoуин техните бонбони ще бъдат обменени на играчки (естествено ако не ги изядат дотогава, а за детето това не е лесна задача). Родителите трябвало преди това да позвънят на Бонбонената вещица. В резултат на това много деца повярвали в съществуването и , а и вярата при някои от тях се съхранила даже до следващата година.

Основната разлика в двете изследвания се състои в това, колко усилия са положили възрастните за да убедят децата. Децата са доста чувствителни към усилията и това е с основание.

Постъпките имат по-голяма тежест от думите

Детството е уникален етап в живота, в който половото съзряване се отлага заради нарастването на мозъка и социалното обучение. Исторически се е получило така, че единственият начин да разберем за нещо, което непосредствено не сме преживяли, е да се доверим на доказателствата. Децата могат да различават фантазията от историята, да оценяват достоверността на доказателствата и предпочитат твърденията да са с научно рамкиране. Децата в много култури по света дават много по-рядко от възрастните свръхестествени обяснения за слабо вероятни събития. Всъщност децата се учат от възрастните да измислят такива обяснения.

Теорията предполага, че ритуалите могат да бъдат особено въздействащ вид доказателства. Теорията на Джо Хенрих за демонстрациите, подобряващи правдоподобността, предполага, че обучаващите се (например, децата), за да избегнат да се заблудят, трябва да обръщат внимание на правилните действия, например на възрастните, и да се опитат да определят доколко те вярват в това, което демонстрират. При това децата се базират на това, дали възрастните ще положат толкова усилия, ако техните убеждения са неискрени. Накратко казано, действията говорят по-силно от думите.

Дядо Коледа като част от Рождество Христово е отлична демонстрация, че възрастните доброволно участват в този дълъг и достатъчно скъп културен ритуал. Дядо Коледа би трябвало да съществува, в противен случай защо родителите ми правят всичко това? Хитростта, разбира се, е в това, че ние отново и отново говорим на децата, че елхата, коледните списъци, специалните вкусни неща са предназначени за Дядо Коледа, а не са в името на традицията.

Да се създаде вяра е сложно

Тъй като нашата култура е пропита от Коледа и Нова година, се смята, че всичко, което правим покрай празниците е по подразбиране. А тъй като Дядо Коледа е лъжа, което казваме на децата, ние не го взимаме на сериозно. Но така или иначе, и Рождество Христово, и Дядо Коледа могат да ни разкажат много за нас и за това как започваме да възприемаме реалността.

Дядо Коледа, Зъбната фея и Великденският заяк са доста уникални явления. Те изискват участие в социални взаимоотношения и културните ритуали много повече от другите свръхестествени персонажи (с изключение на религиозните). Децата не са толкова объркани, кое е реално и кое не, а по-скоро са чувствителни към разнообразието на подсказванията, които ние възрастните им даваме.

И когато става въпрос за Дядо Коледа, ние не само не показваме съмнения, но и участваме с много детайлни сценарии, които изглеждат твърде разходоносни, за да бъдат лъжливи. Предварителните изследвания показват, че персонажите, които най-често се асоциират с ритуалите, се смятат за най-реални.

Децата са чувствителни към нашите постъпки. Те ни гледат и с радост участват в пеенето на коледни песнички, украсяването на елхата и всички други съпътстващи ритуали. И в крайна сметка това се превръща във вяра.

Мама и татко нямаше да направят всичко това, ако те не вярваха, затова и Дядо Коледа трябва да е истински! Защо им е да ме лъжат?