fbpx
АкцентиОбществотоПрирода и обществоСоциология

Обикновените радости: когато удовлетворението от живота не зависи от парите

Някои от най-щастливите общности в света са бедни, живеещи най-често в отдалечени и изолирани места.

Меланезийците, живеещи в селищата Ровиана и Гизо на Соломоновите острови, са сред най-бедните хора в света. Те водят натурално стопанство, грижейки се за своето препитание и задоволявайки основните си нужди чрез риболов и земеделие. От време на време продават продукти на местния пазар, за да си купят промишлени стоки или да платят училищните такси на децата си. Трудно е да откриете там елементите на лукса на съвременния живот: смартфони, интернет, телевизия, матраци с мемори пяна. Но въпреки това достатъчно просто съществуване, меланезийците имат по-високо ниво на удовлетворение от живота от хората във Финландия и Дания, които редовно оглавяват класациите за най-щастливи хора в света.

Един от най-използваните фактори в изследванията за степента на щастие е връзката между доходите, богатството и удовлетворението от живота. Общоприетите взаимовръзки са, че колкото повече пари има човек, толкова по-доволен би трябвало да е от живота и колкото по-богата е страната, толкова по-щастливи са нейните граждани. Но както учените са установили в новите си изследвания, някои хора не се вписват в общата тенденция. Често те са представители на коренни народи, живеещи в малки, изолирани общности и като цяло са толкова доволни от живота, колкото хората в най-богатите страни. И ако разберем причината за това, ще бъде от полза за всички.

Благосъстояние и удовлетворение от живота

Тази цел е вдъхновила авторите на ново изследване, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences. Учени от автономния университет на Барселона в Испания и университета Макгил в Канада са пътували до различни кътчета на планетата, за да интервюират почти 3000 души от 19 бедни малки общности, разположени в 18 различни страни. Те са посетили такива отдалечени населени места като Толон Кумбунга в Гана, Лапрак в Непал, Ваватенина в Мадагаскар, Лонкимай в Чили и много други. Научната експедиция е била проведена като част от по-голям проект, изучаващ влиянието за промените в климата, но като съпътстваща задача изследователите са оценявали и удовлетворението от живота сред местните жители.

Средното ниво на удовлетвореност от живота сред жителите на изследваните 19 малки общности е 6,8 от 10, въпреки че повечето данни показват, че техният годишен паричен доход е под 1000 долара на човек“, съобщават изследователите.

Такива високи резултати за удовлетвореност от живота обикновено се срещат само в страни, където БВП на глава от населението надхвърля 40 000 долара годишно.

Как може да се обясни този драматичен скок към по-високи нива на щастие? Западни антрополози, които са посещавали малки общности, отбелязват, че местните жители изпитват дълбоко удовлетворение от прости дейности като слушане на музика, разходка или просто почивка. Връзките и общуването с приятели и семейство носят много радост, а хората ценят времето, прекарано сред природата. Многобройни проучвания показват, че прекарването на време на открито в естествени местообитания подобрява настроението, здравето и общото благополучие.

Обикновените радости като социалното взаимодействие и общуването с природата играят огромна роля за чувството на удовлетвореност от живота, но също така очевидно влияние оказва и това, че много от тези общности не са изложени на влиянието на глобалната икономика. В предишно проучване членове на същия екип са посетили други малки общности и са сравнявали тяхното колективно усещане за благополучие. Те са установили, че в общности, където парите играят по-голяма роля, детерминантите на щастието се изместват от насладата от практически дейности в контакт с природата към приоритизиране на социалните и икономически фактори: с други думи там, парите носят щастие, а не обикновените радости от живота.

Основното заключение, според изследователите, е, че удовлетворението от живота не изисква повишеното ниво на материално потребление, обикновено свързано с необходимостта от високи парични доходи. След като основните нужди на хората като подслон, храна и безопасност са удовлетворени, радостта от живота може да бъде открита в хората и природата около нас.

Наскоро публикувахме статията „Средата влияе на формирането на личността много повече, отколкото се предполагаше“ , в която еволюционният антрополог Дорса Амир от Boston College разказва по какво се отличават градските деца от децата в тропическите джунгли и как околната среда може да има много по-голямо влияние върху личностните качества, отколкото се смяташе досега. Тя заедно със своите колеги е установила, че формирането на определени личностни характеристики в условия далеч от съвременната цивилизация се отличава от това в нашия индустриален и урбанизиран свят, и като цяло определя друго отношение към света и живота.

Много често в такива общности се следват принципите, подобни на тези залегнали в философията убунту, разпространена сред африканските племената банту ( може да се запознаете с нея тук – „Африканската жизнена философия „убунту“ и как можем да я противопоставим на „глобалното виртуално село“ ). Убунту се фокусира върху взаимосвързаността, т.е. зависимостта с общността, която е в основата на човешкото развитие. Това което сме ние е тясно свързано с хората и средата около нас, което позволява от своя страна в дух на взаимопомощ и доброжелателност да се живее много по-лесно и удовлетворяващо, даже и при трудни условия.

5 1 vote
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x