fbpx

Бъдещето на умствения труд: 5-часов работен ден и минимум имейли?

Професорът по компютърни науки в Университета Джоржтаун ( Georgetown University) и автор на книгата „Дигитален минимализъм: Изборът да живееш фокусиран живот в шумен свят“ (Digital Minimalism: Choosing a Focused Life in a Noisy World) Кел Нюпорт призовава за революция на работните места, подобна на внедряването на фордовския конвейер в началото на миналия век.

Немският предприемач Ласе Рейнганс попадна под прожекторите на медиите след като The Wall Street Journal написа за неговата идея, внедрена в неговия стартап, където се трудят 16 човека, а именно петчасов работен ден. Рейнганс не просто е съкратил времето, което неговите служители прекарват в офиса, но и общото време, в което те работят. Те идват на работа в 8 часа и си заминават в 13 часа, като не си мислят за работа до утрото на следващия работен ден.

Границата между времето, прекарано в офиса и времето използвано за работа, има решаващо значение. В нашия век на електронната поща и смартфоните работата отнема все повече и повече време – вечер, сутрин, в почивните дни и през отпуската, превръщайки идеята за фиксирано работно време в спомен от миналото. Ние изпадаме в крайности заради смътното усещане, че това безумно комуникиране ще ни направи по-продуктивни.

Рейнганс е готов да спори, че това е погрешно. Неговият експеримент се базира на идеята, че пет часа са напълно достатъчни за изпълнение на повечето задачи.

За реализация на този подход, той кара служителите си да оставят телефоните си в чантите и блокира достъпа до социалните медии. Строги правила ограничават времето за съвещания (повечето от тях са в рамките на 15 минути и по-малко). Възможно, най-главното е че служителите си проверяват работната електронна поща само два пъти на ден. Никакви дълги кореспонденции, отвличащи вниманието на служителите, никакви проверки на входящите писма по време на обяда.

The Wall Street Journal описва подхода на Рейнгас като „радикален“. Но като човек, който мисли и пише за бъдещата работа в епохата на високите технологии, смятам радикален факта, че повече организации не провеждат подобни експерименти.

Терминът „умствен труд“ не се е използвал до появата на книгата на Питър Друкър „Преломните моменти на утрешния ден“. В нея той утвърждава, че „работата, опираща се на разума“ трябва да стане основния сектор на икономиката, и това още по времето, когато е господствало промишленото производство. Той, разбира се, е бил прав. По някои оценки почти половината от работната ръка в момента в САЩ е заета с когнитивни професии.

Но умственият труд в ранния си етап много се е различавал от нашия съвременен професионален живот. За да преминем от епохата на „човека със сивия костюм“, дългите обяди и секретарките, отговарящи на позвъняванията, към сегашната ни практика на постоянен контакт, ние трябваше да преминем през настолните компютри с достъп до интернет през 80-те и 90-те години на миналия век, когато се свързвахме с помощта на електронната поща, а след това през революцията на смартфоните, направили тази връзка всеобхватна. С други думи, този подход към умствената работа, който Рейнганс иска да развенчае, е максимум от 10-20 години.

Имайки предвид историята на технологиите и търговията, ние трябва скептично да възприемаме идеята за това, че за такъв кратък период ние по някакъв начин сме открили ефективен начин да се занимаваме с умствен труд в епохата на глобалните комуникации. В този смисъл можем да разгледаме аналогичната революция, а именно как се е развило производството на автомобили. През 1913 година Хенри Форд, както и повечето други автомобилни производители, е използвал „занаятчийския метод“, когато всяко транспортно средство се е сглобявало в определено място в заводския цех, а работниците са донасяли там някакви детайли, необходими за сглобяването. Сложните компоненти са се сглобявали от един квалифициран работник на стационарен работен плот. С други думи, автомобилите по това време са се сглобявали практически както и три десетилетия преди това, когато Карл Бенц е сглобил първия автомобил.

Занаятчийският подход на производство е бил прост и удобен – непосредствено подобряване на естествения подход на занаятчиите за производството на сложни обекти. Но след това Форд е започнал серия от смели експерименти, за да разбере начините, които биха заменили простотата и удобството с по-висока ефективност. Тези експерименти, разбира се, са били успешни. В началото на 1913 година работното време, необходимо за производството на модела Т е било 12 часа и половина. През 1914 година, след като Форд е създал линията за непрекъснат монтаж, осъществяван със специализирани инструменти, времето се е съкратило до 93 минути.

Предполагам, че умственият труд днес се намира там, където през 1913 година е било производството на автомобили. Сега ние работим просто и удобно. Тъй като ние можем да общуваме с когото си искаме чрез електронната поща и мигновените съобщения, ние позволяваме на работата да тече като неструктурирана дискусия, състояща се от съобщения, летящи напред и назад в електронния ефир. Това разширява нашите възможности на естествено сътрудничество в неголеми групи.

Това, което се опитва да реализира Ласе Рейнганс, не е толкова просто и удобно. Ако аз не мога да се свържа с вас по електронната поща по всяко време, то на мен ще ми се наложи да се отнеса към своята работа с повече внимание. Възможно е , че нещо да бъде пропуснато или клиентите да са недоволни. Но трябва да се помни, че монтажният конвейер също е бил доста по-сложен и сигурно по-малко удобен, отколкото занаятчийския метод.

С други думи, да се смята днешният подход към умствения труд е най-добрия за създаване на ценна информация с използването на човешкия разум, би било едновременно високомерно и неисторично. Това е все едно да отидем в автомобилния завод в началото на ХХ век, където за производството на всеки автомобил е бил необдходим половин ден, и смело да кажем „На нас всичко ни е ясно!“.

Ако аз съм прав и ние всички все още се намираме в ранния етап на тази нова фаза на цифровия умствен труд, то на хоризонта се виждат по-продуктивни, и се надявам, по-малко уморителни начини за изпълнение на тази работа. Никой точно не знае как ще изглежда бъдещето на умствения труд, но аз както и Рейнганс подозирам, че сред другите преобразования ще бъде отхвърлена идеята, че постоянното електронно бръщолевене е добър начин за извличане на ценности от човешкия разум.

Ето защо на мен ми харесват такива истории, като по-кратък работен ден както при Рейнганс или летните експерименти в Microsoft Japan с четиридневна работна седмица (по данни на компанията, това е увеличило производителността с 40%). Засега не е ясно, правилни ли са тези способи при управлението на технологични компании и ще могат ли тези начини да се мащабират в други бизнес-практики. Но най-важното е изследователското мислене при такива експерименти. Ако вие, както много други специалисти на умствения труд, сте изморени от безкрайната работа и от препълнените пощенски кутии, може да се надявате, че в скоро време ще се появят по-съвършени и устойчиви начини за достигане на ценни резултати. Въпросът е да се намерят достатъчно прогресивни мислители, готови да изпробват „радикално“ нови идеи за това как по-добре да се справяме с умствената си работа.

Източник

Коментари

avatar
Inline