fbpx
На фокусПрирода и обществоСоциология

Оглупява ли човечеството? Какво представлява обратният ефект на Флин и какво отразява той

Учените се опитват да обяснят защо средното ниво на IQ напоследък е започнало да намалява, какви са възможните причини и действително ли това отразява изменението на реалните когнитивни възможности на хората.

Много преди да се появи миналата година филмовата сатира “Не гледай нагоре” (Don’t look up), този въпрос започнаха да си го задават учените. Но да започнем с фактите. До 1978 г. човечеството по целия свят – от Кения и Бразилия до Нидерландия и Япония – ставаше все по-умно: със скорост от плюс 0,3 IQ точки на година. Тази тенденция е известна като ефектът на Флин, на името на новозеландския психолог, който пръв е обърнал внимание на нея. До 2004 г. този растеж се е задържал почти на едно ниво, а след това средният коефициент на интелигентност е започнал да пада с такава скорост, че през следващите сто години рискуваме да загубим 10 от 13,8 точки, натрупани от 1932 г., казва изследователят на интелекта Майкъл Уудли. Много експерти са съгласни, че „обратният ефект на Флин“ е очевиден, но няма консенсус относно причините за него. Ето и най-популярните теории.

Влошаване на генофонда. За това има няколко фактора. Първо, жените с висок коефициент на интелигентност все по-често отказват да имат деца. Еволюционният психолог Сатоши Канадзава е изчислил в книгата си „Парадоксите на интелекта“ (The Intelligence Paradox), че плюс 15 IQ точки са равни на минус 25% от стремежа към майчинство. Второ, друго изследване показва, че мъжете с относително нисък коефициент на интелигентност са по-склонни да имат афери настрана, което означава, че те с по-голяма вероятност разпространят гените си. Трето, възрастта на бащинството и майчинството в развитите страни се увеличава. Това е свързано с увеличаване на генетичните рискове и намаляване на интелигентността на потомството. От друга страна е вярно, че страните с най-висока средна възраст на майките показват най-малък спад в IQ. Но освен статистически, има и неврофизиологични доказателства, които говорят за подобна тенденция, а именно промяната в скоростта на реакция на мозъка. Нивото на интелигентност корелира с този индикатор, тоест колкото по-бързо реагирате на стимул, толкова по-ефективно обработвате информацията. Когато през 1880 г. английският антрополог Франсис Галтън измерва времето за реакция на няколкостотин лондончани от всички слоеве на обществото, то този показател е бил средно 185 милисекунди. Сега, съдейки по същите тестове, той е 1,5 пъти по-висок. Майкъл Уудли смята това за ясно доказателство за отслабването на “генетичния потенциал”. Други експерти обаче се съмняват, че едно-единствено неконтролирано изследване от викторианската епоха може да се счита за надеждна основа за подобни смели заключения.

Демографско застаряване. Учените са сравнили два факта. Първо, през последните години сред участниците в тестовете за интелигентност имало значително повече хора на възраст над 60 години. Второ, основното намаляване на производителността се наблюдава при задачи за работна памет, а тя просто отслабва с възрастта. Така че може би въпросът не е в глупостта, а във факта, че живеем по-дълго и поради промените, свързани с възрастта, не винаги сме в състояние да съхраним големи количества информация в умовете си.

Свиване на мозъка. Да,колкото и странно да звучи има и такава тенденция. Средно нашите мозъци са с около 15% по-малки от хората през ледниковата епоха, а оттогава са минали само 14 хиляди години. Но процесът за намаляване на черепа и мозъка е започнал много по-рано. Твърде големият мозък отнема прекалено много енергия от тялото, обяснява антропологът Джон Хоукс. Така че еволюцията, подобно на електронната индустрия, е поела по пътя на миниатюризацията. Смята се, че свиването на мозъка е свързано с едно от най-важните ни еволюционни постижения, а именно изобретяването на разделението на труда и работата в екип. Далеч в миналото еволюцията е успяла да направи мозъка ни по-малко енергоемък и по-ефективен, преразпределяйки интелектуалния товар между повече хора. Всички са станали малко “по-глупави”, но всички заедно – много по-умни. Наскоро направихме и още една голяма стъпка в тази посока, създавайки глобалния супер-мозък – Интернет.

Влиянието на информационните технологии. Това може би е най-логичното обяснение. Интернет ни освободи от необходимостта да запомняме и да извличаме от паметта си големи количества информация. Но това прави ли ни по-глупави? Възможно е да се справяме малко по-зле със задачите, които са били актуални през миналия век, но при работа с цифрови данни едва ли предишните поколения биха имали шанс. Възможността за бързо търсене в Google на това, от което се нуждаете, е също вид интелигентност. Оттук възниква и основният въпрос.

Какво всъщност измерва IQ тестът?

Медиите ни научиха да мислим, че коефициентът на интелигентност е измерител на интелигентността и таланта. По принцип такива признати човешки гении като Микеланджело, Нютон, Бетовен, Дарвин би трябвало да имат коефициент на интелигентност над средното. Но именно тук е и уловката: никой от тези гении не е правил тест за интелигентност. Той е разработен едва в началото на 20-ти век и то с конкретна цел – да тества интелектуалното развитие на децата. През 30-те години на миналия век е доработван за атестиране на кандидати за армията и полицията (учените черпят данни за сравнение от оцелелите военни и полицейски архиви). И оттам той е мигрирал към отделите за подбор на персонал в предприятията и приемните комисии на университетите.

Въпреки другото си име , а именно тест за “обща интелигентност”, този тип тестове измерват само няколко неща: вербално разбиране, пространствено мислене, способност към обучение и работна памет. Известният психологът Ричард Нисбет може би най-точно е изразил неговата идея:

„Ако имате IQ 120, за вас е лесно да правите изчисления. Ако е 100, ви е по-трудно, но това не означава, че не можете да започнете да смятате по-добре, просто за това трябва да положите повече усилия.“

При това високият коефициент на интелигентност не е гаранция срещу прояви на глупост и ирационалност в други области. Защо?

Хубаво обяснение за това предлага известният когнитивен учен и Нобелов лауреат Даниел Канеман:

„Това, което отличава умния човек от глупавия, е не просто способността да се мисли логично, а способността да се разпознават собствените когнитивни грешки, да се преодоляват стереотипите и да се отделят предположенията от фактите.“

За да измери тази способност, канадският психолог Кийт Станович е разработил набор от алтернативни тестове за интелигентност, които измерват коефициента на рационалност. Може би те отразяват по-точно същността и функционалността на човешкия ум, отколкото способността да се изпълняват изчислителни задачи, които той все по-често делегира на машините.

4.7 3 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x