Еволюция на страха: как коронавируса променя нашата психология
Човечеството с векове си е изработвало реакция към инфекциозните заплахи, а сега проявява твърде неочаквана реакция.
Заплахата от заразяване рядко е заемала толкова много място в нашите мисли. В последните няколко седмици почти във всеки вестник пандемията, предизвикана от коронавируса е на първите страници, радио- и телевизионните предавания разказват за последните смъртни случаи, а социалните мрежи са изпълнени със заплашителна статистика, съвети и черен хумор.
Това постоянно бомбардиране може да доведе до засилване на тревогата, което веднага се отразява на психическото здраве. Но постоянното чувство на заплаха може да окаже и по-коварно влияние върху нашата психика. Заради дълбоко вкоренените реакции на страх пред инфекциите се променя и мнението на хората. То става по-конформистко и по-малко ексцентрично. Нашите морални съждения стават по-твърди, а социалните ни възгледи върху такива въпроси, като имиграцията, сексуалната свобода и равенство, по-консервативни. Ежедневните напомняния за болестта могат да повлияят и на нашата политическа принадлежност.
Неотдавнашните съобщения за ръст на ксенофобията и расизма могат да са първите признаци за тези процеси, но ако прогнозите в научните изследвания са верни, това може да доведе до много по-дълбоки социални и психологически промени.
Поведенческата имунна система
Реакцията на епидемията, както и голяма част от човешката психология, трябва да се тълкува в контекста на предисторията. До раждането на съвременната медицина инфекциозните заболявания са били една от най-големите заплахи за човешкото оцеляване. В нашата имунна система има няколко поразителни механизма за това как да преследват патогенните агресори и как да ги унищожава. За съжаление, заради тази реакция ние сме вяли и сънливи, а това означава, че нашите предци по време на болестта не са можели да се занимават с такива важни неща, като лов, събиране на плодове и възпитанието на децата.
Да бъдеш болен от физиологична гледна точка носи твърде много разходи. Например, за ефективния имунен отговор е необходимо повишаването на температурата на тялото, което води до увеличение на използваната енергия с 13%. А ако храната е малко, то това е сериозно бреме.
„Да се разболееш и да позволиш на прекрасната си имунна система да работи, изисква действително повече разходи – казва Марк Шалер от Университета в Британска Колумбия във Ванкувър – Това прилича на медицинска застраховка. Много е хубаво, когато я имаш, но е гадно, когато трябва да я използваш“.
И затова всичко, което намалява риска от заразяване, се явява явно преимущество в процеса на оцеляване. По тази причина хората са развили редица безсъзнателни психологически реакции, които Шалер нарича „поведенческа имунна система“. Тази първа линия на защита е насочена към намаляване вероятността за контакт с потенциалните патогени.
Един от най-очевидните компоненти на поведенческата имунна система е отвращението. Предпазвайки се от предмети, които лошо миришат или от мръсни продукти, ние инстинктивно се опитваме да се предпазим от възможно заразяване. Само предположение, че сме изяли нещо развалено, може да предизвика повръщане, за да можем да се избавим от храната преди инфекцията да е проникнала в нашите клетки. Изследвания показват, че ние по-добре запомняме вещества, които са предизвикали отвращение, което ни позволява да помним (и да избягваме) ситуации, които могат да ни подложат на риск от заразяване.
Тъй като хората са социален вид обитатели на планетата, който живее в големи групи, поведенческата имунна система също е променила нашето взаимодействие един с друг за да се минимизира разпространяването на болестта. Това е довело инстинктивно да се спазва определено социално дистанциране.
Реакциятата в такава ситуация е можела да бъде доста груба, тъй като нашите предци не са разбирали конкретните причини за всяка болест и начините на нейното предаване.
„Поведенческата имунна система работи на принципа „по-добре да се презастраховам, отколкото после да съжалявам“ – казва Лене Арое от Университета в Орхус, Дания.
Това означава, че реакцията често може да е неуместна и да бъде предизвикана от информация, нямаща пряко отношение към проблема. Тази реакция променя нашите морални решения и политически възгледи по въпроси, които нямат никакво отношение към текущата заплаха.
Да се подчиниш или да отхвърлиш
По принцип е интересно да се разгледа общото отношение към културните норми в такива ситуациии и кои хора ги нарушават.
Различни експерименти са показали, че хората, чувствайки заплахата от заболяване, с по-голямо уважение се отнасят към правилата. В едно от своите изследвания Шалер отначало е карал участниците да почувстват заплаха, молейки ги да опишат свои предишни заболявания, а след това е провеждал тест, определящ склонността към подчинение. В него се оценявала реакцията на студентите към евентуални промени в изпитната система в университета. Те можели да гласуват „съгласен“ и „несъгласен“, пускайки по монетка в две прозрачни касички в зависимост от избора си. Повишената чувствителност към болестите накарало участниците да следват мнозинството, пускайки монетата там, където имало повече монети.
Отговаряйки на въпроса какви хора им харесват, анкетираните, които са били по-чувствителни към болестите, по-често отдавали своите предпочитания на „обикновени хора“ или „традиционалисти“ и по- рядко чувствали близост с „творчески“ или „артистични“ личности. Очевидно, че всякакви признаци на отворено и творческо мислене, даже като изобретения и иновации, стават по-малко ценни, когато съществува риск от заразяване. В анкетите хората по-често се съгласявали с такива твърдения, като „нарушаването на социалните норми може да доведе до опасни непредсказуеми последствия“.
Изследователи от Хонконг са изследвали реакцията на доброволци, на които са демонстрирали откъси от филма „Епидемия“, който много напомня на сегашната ситуация. Изглеждайки моментите във филма, свързани с пандемия, участниците в експеримента започнали да оценяват подчинението и послушанието по-високо, отколкото ексцентричността и протеста.
Моралната бдителност
Защо поведенческата имунна система променя нашето мислене по този начин? Шалер твърди, че многото негласни правила , такива начините за приготвянето на храна или количеството социални контакти, могат да намалят риска от инфекция.
„ В продължение на по-голямата част от човешката история много норми и ритуали изпълняват функции за намаляване на заболеваемостта – казва Шалер – Хората се придържат към тези норми и поддържат общественото здраве, а хората, които ги нарушават не само подлагат себе си на риск, но и другите“.
Тоест пред лицето на епидемията е полезно с по-голямо уважение да се отнасяме към тези условности.
По аналогичен начин може да се обясни, защо по време на епидемия ние ставаме по-бдителни. Изследвания са показали, че страхувайки се от заразяване, хората по-остро реагират, когато виждат загубата на лоялност (например, когато служител ругае своята компания) или към някой, който не уважава властта ( например, неуважение към решение на съдия). Тези конкретни инциденти, разбира се не помагат за разпространяването на болестта, но те нарушават нормите и с това дават сигнал, че могат да се нарушат и други по-важни правила, които съществуват, за да се предотвратява болестта.
Даже най-тънките намеци за болест могат да формират нашето поведение и отношение. Когато в едно изследване участниците са ги помолили просто да застанат един до друг с дезинфектант в ръце, те само от този факт започнали да демонстрират по-консервативни възгледи и по-голямо уважение към традициите и условностите.
В същото изследване напомнянето за необходимостта да се измият ръцете довело до по-категорично мнение на участниците по отношение на нетрадиционното сексуално поведение. Те били по-малко снисходителни, например към жена, която мастурбирала, държейки в ръка своето детско меченце или към двойка, която се занимавала със секс в леглото на бабата на един от участниците.
Страх към околните
Заради страха от болестта ние не само по-строго съдим за хората от своята социална група, но се отнасяме и с по-голямо подозрение към непознатите. Нацуми Севада от Университета „Макгил“ в Канада е открила, че в нас се формират по-негативни първи впечатления за другите хора, ако ние се чувстваме уязвими от инфекция. Следващите изследвания показали, че това отрицателно отношение е по-силно към хора, които традиционно са смятани за външно непривлекателни. Може би това е защото техните черти се свързват с признаците за недобро здраве.
Повишената недоверчивост и подозрителност също влияят на това, как ние възприемаме хората от другите култури. По думите на Шалер, това може би се предизвиква от страха от несъответствието. В миналото хората, не влизащи в нашата група, често не са съблюдавали конкретни норми, предназначени за защита от инфекциите. Затова ние се опасяваме, че неволно (или нарочно) те ще разпространяват болестта. Днес тези предразсъдъци могат да доведат до расови предразсъдъци и ксенофобия.
Арое е установила, че страхът от болести може да повлияе на отношението на хората към имиграцията. Тя подчертава, че това е част от подхода „по-добре да се презастраховам, отколкото след това да съжалявам“ на поведенческата имунна система.
„Това е неправилно тълкувание на нерелевантни сигнали, което възниква, когато развитият разум се среща с мултикултуризма и етническото разнообразие на нашето съвремие, които не са съществували в по-голямата част от нашата еволюционна история“ – казва тя.
Как да се справим психологически с Covid-19
Поведенческата имунна система по различен начин влияе на различните хора.
„При повечето хора тя е особено чувствителна и ги кара да реагират много силно на неща, които те интерпретират като потенциален риск от заразяване“ – казва Арое.
Съгласно проведено изследване, именно тези хора изначално се отнасят с по-голямо уважение към социалните норми и са по-недоверчиви към околните, отколкото средно взетия човек. А повишената заплаха от разболяване усилва това чувство.
Засега няма точни данни за това, дали избухването на епидемията от коронавируса променя нашето мислене, но определено влияние вероятно вече има. Йоел Инбар от Университета в Торонто твърди, че ще настъпи сравнително умерена промяна в общото мнение сред населението, а не огромен скок в социалните отношения.
Той е открил свидетелства са социални промени по време на епидемията от Ебола през 2014 година. В статистическа подборка от повече от 200 000 човека, Инбар е установил, че скритото отрицателно отношение към нетрадиционните сексуални отношения се е променило.
„Това беше естествен експеримент, по време на който хората много четяха за заплахата от разболяване и по всяка вероятност това до известна степен е променили отношението по този въпрос“.
Естествено е да си зададем въпроса, могат ли древните ни реакции да повлияят на нашите предпочитания на бъдещи избори и ще промени ли реакциите ни към някои политически мерки. Шалер предполага, че това ще изиграе известна роля, но едва ли ще бъде основен фактор.
„По-сериозните последствия, едва ли ще имат много общо с поведенческата имунна система. По-скоро те ще имат непосредствено отношение към това, доколко адекватно властите реагират на ситуацията“ – казва той.
Даже ако психологическите промени не променят резултатите от изборите, си струва да се замислим как те влияят на нашата лична реакция към коронавируса. Изразявайки конформистко мнение, оценявайки поведението на другите или опитвайки се да оценяваме различните ограничителни политики, ние трябва да се опитаме да разберем нашите мисли дали са резултат на нашето съвременно рационално мислене или са плод на нашата древна реакция, която се е развивала хилядолетия до откриването на теорията за микробите.
