Дари

Земята е останала пригодна за живот по изключително щастлива случайност

Земята остава пригодна за живот в течение на милиарди години единствено заради фантастичен късмет. Нашата планета е имала много малко шансове да избегне климатична катастрофа, несъвместима със съществуването на биосфера. До такъв интригуващ извод е стигнал професор Тоби Тирел (Toby Tyrrell) от Университета в Саутхамптън. Резултатите от неговото изследване са публикувани в списанието Nature Communications Earth&Environment.

Танц над пропастта

Животът на Земята съществува вече повече от 3,8 милиарда години, а възможно и повече.

Какво само не се е случвало с нашата планета за този период. Тя е преживявала падането на големи астероиди, изригвания на супервулкани, сливане и разрушаване на континенти, радикални промени в състава на атмосферата. На всичкото отгоре, даже светимостта на Слънцето се е увеличила с 30%. Но въпреки всичко температурата на земното кълбо през цялото време е оставала подходяща за живот.

Разбира се, климатът на Земята се е променял в широки граници. Например, поне веднъж нашата планета се е покривала с лед до екватора.. Но и тогава, океаните не са замръзнали на голяма дълбочина, а след това за радост е станало по-топло. Експертите смятат, че земният климат има някакъв запас от устойчивост. „Вградените“ в нашата планета механизми компенсират отклоненията на температурите и осигуряват връщането на климата към равновесие.

Но имат ли „система за безопасност“ другите планети? И ако имат, къде са границите на тази устойчивост? Може ли със Земята да се случи нещо такова, след което климатът на нашата планета да не може да се възстанови? И ако да, то често ли такива катастрофи се случват с планетите, подобни на нашата?

Точни отговори на всички въпроси засега няма. Даже законите, управляващи климата на Земята, засега не са достатъчно изяснени, както би ни се искало. Но едно е сигурно, че не на всички планети им е провървяло така, както на нашата.

Повечето специалисти смятат, че на Марс някога е имало океани. Някои учени предполагат, че може би такива е имало и на Венера. Но днес тези две небесни тела нямат на повърхността си течна вода и доколкото засега е известно органичен живот. По принцип Марс е твърде студен за това, а Венера прекалено гореща.

Сто хиляди виртуални планети

Каква съдба е по-типична за планетите: щастливото стечение на обстоятелствата за Земята или нещастната участ на нейните съседи? Именно това се е опитал да изясни британския учен Тоби Тирел от Университета в Саутхамптън.

Той е моделирал сто хиляди виртуални планети, като за всяка от тях са съществували собствени закони, управляващи климата и след това е провел необходимите изчисления на суперкомпютър. Правилата за различните планети са се „създавали“ с помощта на генератор за случайни числа. Те определяли как климатът ще реагира на външни въздействия. В частност, ще има ли механизми, които да ги връщат към равновесие ( и ако да, с какъв запас от устойчивост) или точно обратното, веднъж възникнали проблемите ще започнат да нарастват лавинообразно.

Историята на всеки от тези сто хиляди светове се е превъртала стотина пъти. При всеки цикъл виртуалната планета е била подлагана на няколкократни промени на температурата. Те са имитирали външно въздействие върху климата, например падане на астероид или други „извънредни“ ситуации. Броят на такива събития и техният мащаб, също така, е бил подбиран с помощта на генератор на случайни числа. По този начин всяка от тези сто хиляди виртуални планети е преживяла стотина отделни съдби. Като цяло, по този начин са били моделирани милион истории на климата, всяка с продължителност от 3 милиарда години. Както се твърди в прес-релийза на университета това е първото подобно моделиране. Резултатите са се оказали доста фрапиращи.

Оказало се, че само 8700 от всички сто хиляди планети (тоест по-малко от 9%) са преживяли поне една от своите сто съдби, оставяйки през целия период от 3 милиарда години годни за живот. При това повечето от тях (около 4500) са имали такава щастлива съдба в по-малко от десет опита от сто. И само 700 светове ( тоест 0,7%) за запазвали подходяща температура при повече от 50 „хвърляния на зара“.

Ако се доверим на това моделиране, то на Земята и е провървяло изключително много със законите, регулиращи климата, а също така с „щадящия режим“ на катастрофите, засегнали нашата планета. Това от своя страна означава, че огромно количество, пригодни за живот екзопланети, може би ще се окажат необитаеми. Въпреки че генераторът на случайни числа едва ли е най-добрия експерт по климатология, изводите на Тирел са твърде песимистични за другите светове. От друга страна това трябва да ни убеди, че така формиралият се климат на нашата планета е уникален шанс, който ние трябва да съхраним максимално от въздействието на антропогенния (човешкия) фактор.

5 2 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x