Когнитивното изкривяване, което често ни кара да се чувстваме заобиколени от глупаци или идиоти

Всеки от нас е попадал в ситуация, когато му се струва, че е заобиколен само от глупаци или идиоти, и сякаш само ние сме нормални. Ние проектираме нашия начин на мислене върху другите, тоест предполагаме, че другите хора мислят и чувстват точно по същия начин, както ние самите и ако това не е така ги смятаме за някак си странни, с погрешни разбирания, ограничени и даже не съвсем нормални. Но даже и до някаква степен да са такива, проблемът не в тях, а в нас. Чисто и просто ние сме подложени на когнитивно изкривяване, наречено ефект на фалшивив консенсус, при което надценяваме убедителността и универсалността на нашите възгледи, а за да се справим с него трябва постоянно да подлагаме на критичен анализ собствените си убеждения.

Ефектът на фалшивия консенсус

Случвало ли се е някога, вие да предлагате брилянтна, според вас, идея, а останалите да не я оценяват като такава, а просто да я игнорират? Със сигурност това се е случвало на всеки и то повече от веднъж.

Или пък въпросът: пица или суши? Какво мислите, че избира мнозинството? Всеки от нас най-вероятно ще си прецени сам. В случай, че сте фен на италианската кухня, със сигурност ще си помислите, че мнозинството ще направи избор в полза на пицата.

Ефектът на фалшивия консенсус е когнитивно изкривяване, при което ние проектираме нашия начин на мислене върху другите, тоест предполагаме, че другите хора мислят и чувстват точно по същия начин, както ние самите. Затова сме сигурни, че нашите мисли, идеи, мнения, нагласи и убеждения са по-често срещани в обществото, отколкото това е в действителност. По този начин ние постоянно преувеличаваме степента, до която собственото ни мнение е общоприето. Това може да се сведе до следните прости формулировки:

„Ако аз мисля така, тогава и повечето хора мислят така“, „Има две мнения: мое и грешно“.

Каквато и да е гледната ни точка, ние сме сигурни, че тя се споделя от мнозинството (поне мнозинството от “разумните” хора ). Повечето от хората, отглеждащи кучета са сигурни, че почти всички ще изберат куче за домашен любимец, а не котка. Повечето вегетарианци надценяват броя на тези, които съзнателно отказват месо. Повечето пушачи надценяват броя на хората, които пушат. И така нататък. Това води до другата крайност: ние вярваме, че ако хората не са съгласни с нас, то те най-вероятно са някак си странни, с погрешни разбирания, ограничени и даже не съвсем нормални, донякъде по-низши и непълноценни. Това е етикетът, който лепим на почти всички от тези, които имат различно мнение и гледна точка различна от нашата. В крайна сметка, ако решим, че идеите ни са брилянтни и някой не е съгласен с това, тогава той е идиот, специално настроен срещу нас. Ето защо е толкова трудно за представителите на много творчески професии по пътя към успешна себереализация.

Защо възниква ефектът на фалшивия консенсус? Вероятно това се дължи на факта, че нашето собствено мнение за нас е най-важно. Може би повечето от нас смятат своята субективна позиция за възможно най-обективната и единствено вярната. Ние сме прекалено самоуверени. Или може би причината е, че имаме присъщо желание да се идентифицираме с обществото: „Аз съм същият като всички останали“, „Ако аз мисля така, значи всички мислят така“. Друга причина може би се крие във факта, че ние най-често се обграждаме с хора, чиито позиции и мнения са близки до нашите, и тогава на базата на тази извадка (очевидно доста малка и вероятно погрешна) да правим изводи за общите социални позиции. Както можете се да убедите, съществуват много причини за това когнитивно изкривяване.

Този ментален капан е открит за първи път в Станфордския университет през 1977 г. Психологът Лий Рос предложил на студентите да се разхождат из кампуса с билборд на местен ресторант: „Яжте в кафенето „При Джо“. Тези, които се съгласили да го направят, били попитани: „Какъв според вас е броят на студентите, които също биха се съгласили да рекламират кафенето?“ Отговор – 62%. Следващият въпрос на изследователите бил: “Защо хората може да откажат?” Отговорите били предвидими: „Ще откажат, защото са притеснителни“, „Имат комплекси“, „Нямат чувство за хумор“. Подобни въпроси били зададени и на тези, които не се съгласили да станат рекламни лица. На въпроса „Какво мислите, какъв е броят на студентите, които не биха се включили в акцията?“ Отказалите оценили този дял на 67%. Когато били помолени да обяснят защо хората не биха се съгласили, участниците дали следните отговори: „Само новопостъпилите ще се съгласят“, „Тази идея е луда“, „Само тези, които не уважават себе си, ще се съгласят“. И в двата случая студентите били далеч от истината. Но най-важното е, че участниците вярвали, че мнозинството от останалите биха направили точно същото като тях.

Всеки от нас се заблуждава, че всички останали са на същото мнение като нас. Всъщност ние обръщаме малко внимание на другите хора. Когато ни попитат как мислят другите, нямаме отговор, затова следваме пътя на най-малкото съпротивление: смятаме собственото си мнение за всеобщо. Тази наша удивителна арогантност може да доведе до катастрофални резултати. Маркетолози, продавачи, икономисти, политици, мениджъри и учители грешат. Ние надценяваме убедителността и универсалността на нашите възгледи и в резултат на това подценяваме как ще се държат другите хора.

Не е нужно да решавате вместо другите. Не забравяйте, че не всеки априори споделя вашата гледна точка. Освен това, ако човек се придържа към различна позиция, това не е идиотизъм или глупост. Може би истината е с него или може би някъде между вас.

Заблуда: Всички хора мислят и чувстват като мен.
Истина: Надценяваме убедителността и универсалността на нашите възгледи, мнения и позиции.