fbpx
На фокусПсихологияЧовекът

Тревожност, чувствителност, вина: как се образуват „порочните кръгове“ на срамежливостта

Срамежливостта е качество, което с течение на времето започва да контролира живота на човек, принуждавайки го да избягва това, от което наистина се нуждае. Но как се формира и развива това качество, какви родителски стратегии го засилват и защо е толкова трудно за хората със социална тревожност да излязат от порочния кръг „страх (бягство) – самообвинение (срам) – негодувание (обвинение към другите)”, който се самоподдържа?

Особените деца

Около 15 до 20 процента от бебетата се раждат с по-активна вегетативна нервна система от останалите. В резултат на това те по природа са по-предпазливи и им отнема повече време, за да се приспособят към социалните ситуации. В ранна детска възраст такива деца реагират по-остро на силни звуци и на всичко ново и непознато. Психолозите понякога ги наричат деца със затормозено поведение. Освен всичко останало такива деца често имат срамежливи, по собствено признание, близки роднини.

Ако тези деца се чувстват обичани и са поставени в безопасна среда с възможност да взаимодействат с другите под твърдо и умело ръководство, те започват да стават по-смели и по-рядко избягват обкръжаващите ги хората. Безпокойството им отшумява и те започват да се справят доста добре с леката си срамежливост и тревожност. Но проблемите могат сериозно да се задълбочат, ако тревожното дете има същите като тях родители. Подобни родители често го насърчават да избягва общуването: „Знам, че се притесняваш да отидеш на рождения ден на еди-кой си, но никой не те кара насила. Ако искаш, остани си у дома с нас.“ Ето защо лечението на проблемните срамежливи деца често налага да се включва работа и с техните родители.

Детето трябва да бъде научено да се справя с чувствата си, а не да избягва тях и ситуации, които ги провокират. Ако родителите предпазват прекалено срамежливото си дете, вместо да му помогат да изпълнява социалните си функции, очаквани от дете на неговата възраст (като взаимодействие с други деца, участие в училищни дейности и други), неговата срамежливост може да се задълбочи и да се превърне в сериозен проблем.

Свръхчувствителност

Срамежливите деца обикновено са силно съпричастни към другите хора и чувствителни към техните проблеми. За такива деца е особено трудно в случай на смърт на член на семейството или развод на родителите. Прекомерната им възприемчивост на чувствата на другите може да направи болката, гнева и тъгата особено непоносими, в допълнение към собствената им огромна болка и скръб. Затова тези деца високо ценят стабилността. Честите премествания на семейството могат да бъдат сериозно изпитание за такова дете, защото то отново и отново трябва да изгражда отношения с нови приятели.

Според изследователите на този проблем да се предвиди дали детето ще стане срамежливо е почти невъзможно. С други думи, гените не са единствената основа за срамежливостта. Опитът от ранното детство също е от голямо значение. Дори при пълна липса на генетична чувствителност, децата, които растат в трудна или травматична среда (например в дом, където цари физическо или вербално насилие), могат да станат болезнено срамежливи.

Как ни влияе прекомерната критика

Склонните към социофобия родители обикновено се опитват да защитят децата си по всевъзможен начин от околния свят, което от своя страна пречи на подрастващите да се научат да се справят с чувствата си. Но срамежливите хора понякога се сблъскват и с обратния проблем – липса на защита или дори заплахи. Строгостта, желанието да бъде засрамено или постоянната критика от родители, братя, сестри или учители, пренебрегването на темперамента на детето, тормозът в училище може да съсипе живота на срамежливо дете. Последствията са най-вече тежки за особено срамежливите, които често не могат да се защитят или да потърсят помощ.

Деца, които са постоянно критикувани, тормозени, обиждани, отхвърляни и игнорирани, стават прекалено самокритични. За да избегнат критиката или грубо отношение, те правят всичко възможно да бъдат перфектни. Такива деца започват да се обвиняват за събития и ситуации, в които те всъщност въобще не са виновни; тяхното самочувствие се понижава, а срамът от себе си, напротив, се увеличава.

Изследване е показало нагледно този процес в действие. Неговите организатори помолили група студенти (някои от тях с признаци на социална тревожност) да влязат в разговор с преподавателя си. Разговорът се записвал на видео. Преподавателят предварително бил инструктиран умишлено да бъде груб ( което студентите естествено не знаели). Това можело да се изразява в прекъсване на събеседника, рязко променяне на темата и т.н. Когато по-късно на студентите било демонстрирано видеото и били помолени да дадат мнението си за „безчинствата“ на преподавателя, социално тревожните участници смятали, че той реагира по този начин, защото те го дразнят и са му омръзнали. А тези, които нямали признаци на социална тревожност, обвинявали (съвсем основателно) преподавателя.

Други изследвания показват, че след социални взаимодействия, които според студентите не са били много успешни, притеснителните и срамежливи участници обвинявали себе си за всичко и се срамували от себе си. Тази тенденция се засилва от постоянното „преживяване“ на мислите и чувствата. В спокойно емоционално състояние хората, притежаващи силно самосъзнание обикновено са доста добри в разпознаването на реакциите на другите. В негативно емоционално състояние, подобна погълнатост от собствените чувства може лесно да създаде в човек усещане за заплаха. Ако сме убедени, че хората ни оценяват негативно и ни съдят, на нас ще ни е трудно да забележим, че те също може да са срамежливи и се чувстват неловко.

Последиците от болезнена срамежливост

Срамежливостта може да стане твърде силна, честа и интензивна, да започне да се включва твърде бързо и да продължава твърде дълго. Тогава тя започва да контролира живота ни, принуждавайки ни да избягваме това, което наистина бихме искали да правим. Започваме да се притесняваме прекалено много, че ще бъдем критикувани или отхвърлени и в резултат на това преставаме да живеем нормален живот.

Най-често порочните кръгове на срамежливостта предизвикват три процеса:

– страх / бягство;

– самообвинение/срам

– обида/обвиняване на другите.

Страх / бягство

Когато попаднем в социална ситуация, която ни изглежда заплашителна, в нас се появяват предупредителни негативни мисли от рода „Определено отново няма да намеря какво да кажа и това ще бъде истинска катастрофа“. Това са мисли, които могат да бъдат оспорени или поставени под въпрос. И това е първият порочен кръг – „Приближаване (заплаха)/страх/негативни прогнози”. Но хронично срамежливият човек иска да избегне критиката по всякакъв начин. Като правило такива хора са склонни към перфекционизъм и поради това изключително рядко са доволни от социалното си поведение, дори то да е напълно адекватно (или даже образцово-показателно).

Срам / самообвинение

Ние можем да излезем от привидно заплашителната ситуация на ранен етап, което пък ще задвижи втория порочен кръг – „Избягване/срам/самообвинение“. Когато излезем от ситуацията, страхът ни отслабва, но се заменя със срама. Срамът е свързан с парасимпатиковата нервна система и е вид реакция на релаксация. „За нищо не ставам… не трябва да правя това, трябва да си тръгна оттук.“ Избягването на трудната ситуация само засилва социалната тревожност, тъй като увеличава вероятността за още по-ранно излизане от нея следващия път или даже желанието повече да не се участва в подобни ситуации.

Някои с хумор определят това състояние като „да се завиеш през глава и да си смучеш палеца“, или „близане на раните“. Това е болезненото състояние на срам, което наранява човека с мисли като „Не съм достатъчно добър“, „Никога не съм бил достатъчно добър“, „Никога няма да бъда нормален“. Подобно самообвинение не допринася за мотивацията да станем и да се върнем там, откъдето сме тръгнали. В това състояние ние не сме добри и снизходителни към себе си, не разбираме себе си и даже не се опитваме да се анализираме.

Обида / обвиняване на другите

Това състояние ни довежда до третия порочен кръг – „Негодувание/гняв/обвиняване на другите хора”. Ние изпитваме най-ужасни чувства към себе си, обвиняваме се за всичко, превъртаме отново и отново в главите си какво е трябвало да направим или кажем по различен начин, и колко по-правилно и компетентно са се държали всички останали в тази ситуация (което със сигурност е доста невярно, защото 50-60 процента от хората са срамежливи). И тогава се появяват мисли от рода:

● „Тези хора определено не се стараеха много да бъдат приятелски настроени към мен.“
● „Изглежда, че изобщо не им пука за чувствата ми.“

Мисли като тези могат временно да облекчат нашия срам, защото предизвикват гняв и ни карат да се чувстваме по-силни. Но от друга страна, ние всъщност не знаем какви са били реакциите на тези хора и започваме да се чувстваме отчуждени не само от себе си, но и от тях.

Вместо извод

Срамежливите хора са склонни да преминават през тези три порочни кръга в безкраен цикъл, като всеки път все повече и повече се изнервят. Постоянното самобичуване с течение на времето води до негативна представа за себе си, която след това е изключително трудно да се промени. Добрата новина е, че проблемната срамежливост, страхът, самообвинението и срамът, както и негативните мисли за другите хора, са относително лесно лечими. Разбирането на този поведенчески механизъм и състрадателният подход към срамежливостта могат да се превърнат в път към преодоляването и и освобождаването от болезнените емоции, които я съпровождат.

Източник: The Shyness Workbook. Take Control of Social Anxiety Using Your Compassionate Mind (Compassion Focused Therapy) – Lynne Henderson

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x