Как да затоплим Марс с 10°C: нов метод за тераформиране предлагат учени от САЩ
Температурата на повърхността на Марс е твърде ниска, за да се се поддържа там органичен живот. Нов метод за тераформиране, който е по-малко радикален от например бомбардирането с ядрени взривове, предлага разпръскване на наночастици в атмосферата, които да предизвикат изкуствено изменение на климата и по този начин да направи планетата обитаема.
Според данни, получени от изследователи от Чикагския университет, въвеждането на специални наночастици в атмосферата на Марс може да повиши температурата му с около 10 градуса по Целзий. Това може да създаде по-благоприятни условия за живот, тъй като повишаването на температурите ще доведе до топене на леда и образуване на вода в течно състояние.
Днес Марс си остава студена и негостоприемна планета със средна температура около -60 градуса по Целзий. За да променят тези условия, изследователите предлагат в атмосферата на Червената планета да се разпръскват наночастици, които могат да разсейват слънчевата светлина и да задържат топлината. Тази технология може да се окаже значително по-ефективна от използването на парникови газове за създаване на топлинен ефект.
В науката отдавна съществува идеята, че температурата на Марс може да се повиши чрез изпускане на различни субстанции в атмосферата. Проблемът с разработените досега концепции за тераформиране се състои в това, че те предполагат транспортирането на големи обеми материали от Земята до Марс. Затова екип от изследователи е насочил своите усилия да разбере дали е възможно да се нагрее Марс с помощта на материали, съществуващи вече на планетата.
Според публикацията им в списанието Science Advances марсоходите са открили, че на планетата има частици, съдържащи железен и алуминиев прах. Но проблемът е в това, че техният размер и състав не са подходящи за създаване на парников ефект и по-скоро могат да доведат до спадане на температурата на планетата. По тази причина учените са приели като своя водеща теза, че е възможно на място да се създадат различни форми или композити, подходящи за нагряването на Марс.
В крайна сметка били са разработени частици под формата на къси пръчици, наподобяващи на пайети, които се оказало, че са много подходящи за тази цел. Наночастиците са оформени така, че да улавят изтичащата от планетата топлина и да разсейват слънчевата светлина по повърхността на планетата, което значително ще засилва естествения парников ефект на Марс.
„Начинът, по който светлината взаимодейства с субвълновите обекти, е невероятен. Важно е да се отбележи, че създаването на наночастици може да доведе до оптични ефекти, които далеч да надхвърлят очакваното от тях. Смятаме, че е възможно да се разработят наночастици с по-висока ефективност и дори такива, които могат динамично да променят своите оптични свойства“, казва Едуин Кайт, един от авторите на научната работа.
Моделирането показва, че наночастиците трябва непрекъснато да се изхвърлят в марсианската атмосфера със скорост от поне 30 литра в секунда, за да се повишат температурите с 10 градуса по Целзий. Новият метод също така ще изисква милиони тонове материал за постигане на желания ефект за затопляне на планетата, но това е 5000 пъти по-малко от разработените преди това алтернативни концепции.
В работата си изследователите твърдят, че глобалното затопляне на Червената планета ще бъде забележимо само след няколко месеца след началото на използване на техния метод. Освен това те отбелязват, че изкуственото изменение на климата може да бъде спряно и обърнато назад, ако се спрат емисиите на наночастици в атмосферата.
Според учените в началото на тераформирането Марс няма да е подходящ за обитаване от хора. Този метод обаче ще бъде достатъчен, за да подготви планетата за микробен живот. Изследване, проведено от Китайската академия на науките (CAS) показва, че например устойчивият мъх Syntrichia caninervis може да живее на Марс. В комбинация с причинените от човека промени в климата, това може да бъде решителна стъпка към превръщането на Марс като място, подходящо за сложни форми на живот.
Но учените уточняват, че ще са необходими допълнителни изследвания, например, за да се установи колко бързо ще циркулират разпръскваните прахови частици в марсианската атмосфера. Освен това все още не е ясно дали те ще предизвикват кондензация на водните частици и респективно те да падат под формата на дъжд на повърхността на планетата.
Климатичните реакции са наистина изключително трудни за точно моделиране“, предупреждава Кайт. „За да се реализира нещо подобно, ще ни трябват много повече данни както от Марс, така и от Земята. Освен това ще трябва да го правим бавно и обратимо, за да гарантираме, че ефектите ще работят по начина, по който са били замислени.“
