fbpx
АкцентиИзкуствен интелектСаморазвитиеЧовекът

Какво трябва да знаем и умееем в ерата на ИИ за да си изберем професия, в която да сме конкурентноспособни на невронните мрежи

С всяка изминала година въпросите, свързани с това какви знания и умения трябва да дава образователната система и респективно каква професия да си изберем за бъдеще, стават все по-актуални. Изводът, който все повече се налага е, че ще е необходимо да се извършат такива промени в образователната система, а също така в последващите обучителни програми и курсове, които да стимулират човек да бъде възможно най-гъвкав и креативен.

След десетилетия на внедряване на индустриални роботи, съкращения в заводите и аутсорсинг, автоматизацията най-накрая стигна и до офисисите. Наскоро в Wall Street Journal излезе статия, която показва как новите „мисловни роботи“, тоест внедряването на сложни алгоритми и езиковите модели на генеративен изкуствен интелект, започват да създават нарастваща несигурност сред офисните специалисти.

В миналото автоматизацията като правило безпокоеше повече работниците, особено тези в производствения сектор. Но многобройни скорошни проучвания показват, че все по-голямото навлизане на генеративният ИИ, с неговия акцент върху езиковите задачи, означава, че част от работата, досега вършена от хора, които си изкарват прехраната си чрез използване на език (било то писане, програмиране или координиране на дейности), може да бъде поета от ИИ, който ще помага при изпълнението на някои задачи, при това по-добре и по-бързо.

Освен това, една от загадките при внедряването на изкуствения интелект се крие в това, че за разлика от предишните етапи на автоматизация, засега е трудно да се определи доколко работниците с по-високи нива на образование и умения по-често ще са по-уязвими от хората с по-ниски нива на знания и обучение. Това не означава непременно, че стойността на нискоквалифицирания труд ще нараства, а по-скоро, че уменията на по-високо ниво ще се „демократизират“, позволявайки на служителите да изпълняват по-сложни задачи и вид дейности с по-малко години скъпо струващо образование и обучение.

Въпреки че общият брой на загубените работни места благодарение на въвеждането на генеративния изкуствен интелект остава нисък в абсолютно изражение, това не се отразява на постоянно повишаващо се ниво на безпокойство сред служителите, които все повече гледат на работните си места като на потенциално изложени на риск.

Младите служители са най-загрижени: 65 процента от милениалите и 72 процента от поколението Z декларират, че във висока степен са загрижени, дали ИИ ще направи работата им излишна или дали работата им ще бъде автоматизирана. Но и по-възрастните работници също са загрижени – повече от половината от поколението Х и цели 40 процента от бейби бумерите декларират своята обезпокоеност.

Загрижеността е съвсем естествена и дори оправдана, но от друга страна трябва да признаем, че не всичко е толкова мрачно и трагично.

Както вече много специалисти в тази област, внедряването на ИИ не е плавен, линеен процес. На теория ИИ може да направи много, но за да подобрят значително производителността си компаниите трябва да преосмислят и преструктурират много от своите бизнес процеси, което в много отношения е трудна и скъпа задача. Бизнесът ще трябва да вземе трудни решения за това дали и как да внедрява системите с ИИ, като вземе предвид такива фактори като капиталови инвестиции, обременителните практики на проба-грешки, алтернативните разходи, а също така времето и финансовите средства, които ще трябва да бъдат изразходвани за преквалификация на служителите. Днешната повсеместна интернет икономика не се появи за една нощ. Бяха нужни четири десетилетия, за да се стигне дотук, където сме, и 20 години, преди да се постигне значителен ръст на производителността на труда.

Параметрите в отношенията на ИИ и работните места са двояки. Първо, последствията с течение на времето ще бъдат все по-значителни; и второ, много е несигурно какви точно ще бъдат тези ефекти. Част от прогнозите предвиждат рискове от „изместване“ и загуба на работни места, но едновременно с това други предвиждат създаване и „увеличаване“ на работни места, тоест да се прояви склонността на технологиите да помагат на хората и да ги правят по-продуктивни, вместо просто да заместват човешкия труд. (Това напомня на стария виц за това какво би се случило, ако подредим всички икономисти един до друг. Отговор: Нищо, защото те така или иначе никога няма да стигнат до определен извод.)

Как можем да се подготвим за бъдещето, отчитайки тази неопределеност? Отговорът както е лесен, така и не е. Което напомня за знаменита фраза, изречена навремето от президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер,

“Плановете са безполезни, но планирането е необходимо.”

Има се предвид, че плановете са крехки и рядко оцеляват в първоначалния си вид след среща с реалността. Същата тази идея е изразена малко по-кратко, но и доста по-красноречиво, от боксьорът Майк Тайсън:

„Всеки има план, докато не получи удар в лицето.“

Но от друга страна планирането е изключително полезно, тъй като то развива самопознанието, гъвкавостта и способността да се адаптираш към променящи се обстоятелства.

В контекста на бъдещата професионална реализация, планирането на обучението, отчитащо нарастващите условия на неопределеност, би трябвало да се насочи към инвестиране в широк набор от умения, които да дават на работниците диверсифицирано „портфолио“ от способности. Ако технологията внезапно замени ценното и високо развито умение на работника, той трябва да притежава оная когнитивната гъвкавост, увереност, опит в областта и социални компетенции, които да му позволят да се адаптира и, ако е необходимо, да преоткрие себе си.

Ядрото на портфолиото от умения трябва да се състои преди всичко от некогнитивни или меки умения (soft skills) като гъвкавост, управление на времето, работа в екип, комуникация и други. Взети заедно, тези умения са от съществено значение при обучението и позволяват на служителите да усвояват и прилагат новите си знания в реално време. Неотдавнашно проучване на IBM сред 3000 висши ръководители в 28 държави е установило, че през последните седем години клъстерът на меките умения се е издигнал до върха на списъка с „критични умения“, докато уменията в STEM (наука, технологии, инженерство, математика), а също така базовите умения за работа на компютър и използването на програмни продукти са паднали надолу в класацията. Това е важен пазарен сигнал, на който трябва да обърне сериозно внимание.

Изключително важно е да не се изпуска от поглед фоновата неопределеност, когато се проследяват най-новите разработки в областта на изкуствения интелект и заетостта. Съкращенията са факт от живота в пазарната икономика и загубата на работа сред някои висококвалифицирани работници не означава, че студентът трябва да напусне специалността си по компютърни науки, защото вече не е „безопасно“.

От известно време реалността е такава, че нищо не е „безопасно“, докато духа вятърът на „съзидателната деструкция“. Във времената на изключително бързи технологични промени и навлизането на ИИ в много сфери на живота може би най-доброто решение е да започнете да полагате повече усилия в анализа на настъпващите промени, да се интересувате какви знания и умения ще са най-търсени в бъдеще и да започнете да планирате как да останете търсени, гъвкави и креативни на пазара на труда, независимо от обстоятелствата.

Тези, които търсят по-конкретна информация за евентуалните професии от бъдещето, могат да се запознаят с нашата по-ранна публикация “100 професии от бъдещето”.

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x