fbpx

Какво стои зад мита за Силициевата долина или има ли тъмна страна Долината?

Корей Пейн е британски журналист заминал в Силициевата долина , за да стартира свой стартап и да забогатее. Струва ли си да се споменава, че нищо такова не сe е случило? Но за сметка на това той успял да събере много автентичен материал, за това какво се крие зад мита за лесните пари, новите технологии и необикновената работоспособност на работещите там. В свое интервю пред изданието Inc. , той разказва за своята книга “Живей, работи, работи, работи и умри. Пътуване в безжалостното сърце на Силициевата долина” ( Live Work Work Work Die: A Journey into the Savage Heart of Silicon Valley ) и за това от какви илюзии си струва да се избавят тези, които мечтаят за успешен бизнес в царството на стартапите.

Корей Пейн
Източник: Corey Pein
Прегарянето, лъжите на босовете и ниските заплати за имигрантите

Inc. : Вие пишете колко лошо се живее в Долината. Аз наскоро вземах интервю от служители на Google, Facebook и Uber. Те получават огромни бонуси, безплатна храна на работа и изглеждат щастливи.

Корей Пейн :  Смятате ли, че записвайки интервю, вие можете свободно да общувате с хора, които лошо се изказват за компанията си.

Интервютата бяха анонимни.

Ако говорим за топ-мениджерите и програмистите, те може и да се чувстват добре, но ако става въпрос за хората, които например работят в складовете, това е съвсем друга работа. Тези компании говорят така много за балансиран работен ден (work-life balance) и равенство, защото имат сериозен проблем с това. Те наемат току-що завършили випусници на колежи, защото това е по-евтино. Правят на имигрантите визи Н1В, а след това им плащат по-малко.

Разбира се има и доволни хора, но аз исках да покажа именно тъмната страна, за която малко хора знаят, а не да провеждам всеобхватно балансирано изследване.

На вас лесно ли ви беше да се договаряте за интервюта?

Повечето от разговорите се водеха неформално. Често аз просто отивах на конференция или среща, наблюдавах и задавах въпроси. По тази причина промених много имена в книгата. Тези хора искрено се откриваха пред мен и аз не бих искал те да попадат в неприятна ситуация. При това аз не съм измислял абсолютно нищо. Юристът на моето издателство много внимателно се зае с проверка и ме караше да предоставям доказателства за много от фактите.

Вие срещахте ли щастливи и доволни хора в Долината?

Честно казано, аз разчитах да срещна повече. Когато се срещах с хора на конференции и партита, на пръв поглед те можеха да изглеждат щастливи, но след някоя и друга чашка започваха да разказват за проблемите си. За сложностите си и стреса, за грешките на босовете, лъжата и така нататък. Междупрочем, тези хора може да са били същите, с които вие сте общували. Те имат причини да обичат и да ненавиждат своята работа. Сред тях има много, които се оплакват от прегаряне в една или друга степен.

Вие мислите ли, че това е особеност на стартап-обществото или това е по-скоро характерно за предприемачите и въобще за хората, които много работят?

В стартап-обществото това най-силно се забелязва. Хората посвещават себе си на работата и босовете ги поощряват за това. Нуждата от продуктивност сега е още по-голяма. Това се вижда от бързорастящите стартапи. Компаниите говорят много за гъвкаво работно време, но в действителност това е начин да се разбие обичайния работен график и установените правила за условията на труд. Технологичните компании осигуряват вечеря на работното място и излизане сред природата, така че хората колкото се може повече време да прекарват на работното си място.

Времето на лесните пари свърши

Как да отидеш в Силициевата долина и да постигнеш успех?

Трябва да се разбере, че времето на лесните пари свърши. Все по-малко компании провеждат IPO. Корпорациите акумулират средства. Хората, които разбират от това казват, че това е сигнал за забавяне или падане на пазара. Най-умните компании трупат пари и се готвят да влязат на пазара по време на спада. Това може да се види на примера на компании, които проведоха IPO за последните две-три години. Аз не мисля, че времето от 2013 или 2014 година, когато можеха да се спечелят лесни пари, някога ще се върне. Разбира се в Долината, както и по-рано се финансира и печели, но хранилката вече е затворена.

А вие самият как попаднахте в Долината?

След финансовата криза от 2008 година аз едвам свързвах двата края. Мислех с какво да се заема и видях, че технологичният сектор расте, че там има много пари, предприемачите привличат милиони долари и са щастливи. Реших и аз да пробвам. През 2012 година станах главен редактор на компанията Demotix. Тя беше медиен стартап, който продаваше на различни издателства фотографии на фрилансъри-фотографи . Бяхме базирани в Лондон, а основният инвеститор беше Corbis Corporation от Сиатъл, принадлежащ на Бил Гейтс. След като на мен ми се наложи да напусна заради непреодолими противоречия със собствениците, аз започнах да мисля какво да предприема. Този епизод оказа силно влияние върху мен, защото видях как силово корпорациите налагат своите правила. При това, на технологичния пазар това се позиционира като изменение на живота към по-добро.

Тогава аз четях много позитивни текстове за живота на стартапите в Долината. Струваше ми се, че да станеш милиардер не е толкова сложно. Но на практика , това съвсем не е проста работа. По времето, когато аз пишех книгата през 2015 година, на практика нищо негативно не се пишеше за функционирането на стартап-индустрията. Разбрах, че трябва да се открехне и този прозорец , за да не попадат хората в заблуда.

И какво стана след това?

Аз заминах за Сан Франциско, за да разбера по-добре какво се случва там. В този момент сам не можех да разбера своята роля. Бизнесмен ли съм или журналист, защото хем исках да работя над стартапа си, но в същото време и да разказвам своята история. Но накрая това ми помогна. Повечето хора, с които общувах, не искаха да ги споменавам никъде, но споделяха с мен като със свой човек. Аз исках сам да изживея този опит и да видя какво е това да се търсят пари и да се срещаш с инвеститори.

Хората работят повече за по-малко пари

И какъв е главният извод, който вие направихте от преживяния опит? Искате ли да го предадете на читателите?

Основното послание е в това, че има цял набор от политически и икономически идеи, които се маскират зад идеята за спасението на света. Успоредно, както можем да видим, има огромно количество от дезинформация и пропаганда в политиката. Мисля, че това не се случва случайно тогава, когато технологичните компании започнаха да доминират в света. Хората работят повече за по-малко пари. Технологичните компании разрушават идеята за това как труда се съотнася към капитала.Смятам, че хората не случайно се изселват от градовете, където такива стартапи като Airbnb променят пазара за недвижими имоти и се стремят към доминиране. Като цяло, аз не искам хората да вярват на агресивната реклама и красивите картинки. Всички тези компании са дошли не за да спасят вас или някой друг, те просто искат да печелят. В такава радикална форма те се стремят да ни върнат в „Позлатената епоха” (период в американската история, обхващаш средата на 19 – началото на 20 век, на бурно икономическо развитие и забогатяване, но и засилващо се неравноправие, като диференциацията между богати и бедни става отчетлива.- бел.ред.) .

В книгата си вие говорите, че за победа са необходими късмет и връзки, а колко човек работи не е толкова важно. Нима намирането на връзки не е труд?

Вие можете да се запознавате колкото си искате, но винаги випускниците на Стандфорд или хората, близки с големите имена в Долината, ще бъдат по-силни от вас в нетуъркинга. Това звучи очевидно, но хората слушат гласовете на успешните предприемачи и мислят, че могат да пристигнат в Долината и лесно да „вдигнат” парите. Много хора вярват, че само за сметка на упорита работа, те ще станат успешни. Но в реалността това не работи по този начин. Важно е само кого познаваш и до колко ще ти провърви.

Тоест имигрантите нямат шансове?

При тях като цяло условията са по-лоши. Средната им заплата е по-ниска, отколкото при американците и по подразбиране повече ги експлоатират. Разбира се има и изключения. Аз не казвам, че не можете да получите финансиране само защото сте имигрант. Просто това е по-сложно. Визата и другите формалности са създадени за да създават работна сила, но не и равни възможности. Една от главите в книгата ми е посветена на феномена „body shoping”. Това са компании, които плащат за визите, но предлагат условия на труд, които просто са незаконни по своите параметри. Вие можете да се съгласявате с моите изводи или не, но това е реалността и хората трябва да са готови за нея.

Хубавото време и ресторантите са за хора с доход от $100 000 и повече годишно

Вие в Сан-Франциско ли стартирахте своя стартап?

Аз стартирах моя стартап в Лондон. Моята жена пишеше дисертация и затова ние много пътешествахме. Аз четях много издания за стартапи – Hacker news, Techcrunch и много други. Готвех се за своето изследване още преди да се преместя за няколко месеца във Сан Франциско. Пристигнах и казвах, че пиша книга. Това не будеше особен интерес. Честно казано, там хората не четат много книги.

Кога разбрахте, че вашият стартап няма да политне?

Мисля, че втория път, когато го представях на инвеститорите. Беше доста сложно да попадна при тях в офиса. Освен това виждах, че идеята, която представям няма отклик. Примерно след половин година разбрах, че тя не работи, но за сметка на това получих аванс за книгата си от издателя. Така че за мен нещата се подредиха добре.

Сега работя над това, да направя от книгата сериал. Надявам се , че това ще ми позволи да разкажа за проблемите там пред още по-широка аудитория.

А има ли нещо, което ви харесва в Силициевата долина?

Хм, дайте да помисля. Никога не са ме питали за това. Мисля, че времето. На мен ми харесва слънцето, а в района на залива винаги е слънчево. И ресторантите са много хубави. Но ако печелиш по-малко от $100 000 годишно, да живееш там е сложно.

Културата на позитива, това е опит са се скрият проблемите

Какво мислите за предприемачите, които горят за своите идеи? Не е ли това нещо велико?

На мен това просто не ми е близко. Мен ме вдъхновяват хора, които правят нещо хубаво, а не това, което задължително ще им донесе много пари и стигат до успеха въпреки всичко. Долината създава образ на място, където хората стават успешни, но аз не видях такова нещо.

Мисля, че културата на позитива и разговорите за нов и по-добър свят, това е просто ваксина от това да се казва истината и да се реагира на критиката. Собствениците на корпорациите култивират тези идеи за да мълчат служителите им. В момента, в който се появи критика или някой започне да говори, че компанията не се движи в правилната посока, ще обвинят човека, че мисли негативно и намалява ефективността на другите. Културата на позитива, това е опит да се скрият проблемите.

Източник

Коментари

avatar
Inline