Екстремалните горещини тестват човешкия организъм на оцеляване. За съжаление те могат и да убиват
Горещината не притежава грубата сила на урагана, не оставя обгорена земя като при горските пожари и не причинява бързи щети като наводненията. Екстремално високите температури, особено в съчетание с висока влажност, се промъкват незабелязано, действайки като постоянен фонов шум. Основната вреда, които те причиняват, е не върху собствеността, а върху човешкия организъм и затова е разумно да се отнасяме към тях като към „невидим, тих убиец“.
Филип Крейчик е трябвало да оцелее при това бягане. През лятото на 2021 г. 37-годишният ултрамаратонец, използвайки приложение, си е определил 13-километров маршрут през регионалния парк Pleasanton Ridge в Калифорния. Сутринта на 10 юли, когато температурата надхвърляла вече 30 °C, Крейчик излязъл от колата си, оставяйки телефона си и водата вътре.
Според GPS данните от неговия смарт часовник първите осем километра от маршрута той е изминал в бързо темпо, но след това явно нещо се е объркало. Той внезапно намалил скоростта и се отклонил от пътеката. Температурата на въздуха към този момент вече била над 37 °C. Когато Крейчик не се върнал у дома за обяд, съпругата му се свързала с полицията. Тялото било открито повече от три седмици по-късно, но аутопсията не разкрила никакви следи от травматични наранявания. Полицията потвърдила, че най-вероятно на Крейчик внезапно му е прилошало заради жегата. За съжаление тази ситуация вече далеч не е уникална и изключително високите температури превръщат обикновените дейности в смъртоносни.
Хората умират, докато се разхождат под обедното слънце, на семеен поход в национален парк, на концерт на Тейлър Суифт на открито и в домове без климатик. Около 1300 души са загинали по време на тазгодишния хадж през юни, когато температурите в Мека са скочили над 49°C.
Горещината е най-смъртоносният вид екстремно време, а климатичната криза, причинена от човека, прави горещите вълни все по-изтощителни и продължителни. Добавете към това и повишената влажност – в такива условия способността на човек да оцелее достига своя предел, а тялото изчерпва своите способности си да се адаптира.
„Ние по същество превръщаме лятото в оръжие“, каза Матю Хубер, професор по климатични науки от Университета Пърдю в Индиана, САЩ.
Вътре в термичната камера
Когато Крейчик излязъл да тича в онзи съдбоносен горещ ден, сякаш всичко било в негова полза: той бил сравнително млад, опитен и в отлична физическа форма. Старите хора и децата са особено уязвими в горещините, но никой не е застрахован от неприятности, дори и най-добрите спортисти в света.
Учените все още не могат да разгадаят причините, поради които хората получават сърдечни удари. Един от методите за изследване е използването на екологични камери, тоест помещения, където можете да тествате реакцията на човек към различни температури и условия на влажност. Репортери на CNN са посетили една от тези камери в Университета на Южен Уелс, за да разберат как топлината убива хората, но в безопасна и контролирана среда.
„Ще започнем да загряваме тялото ви и ще наблюдаваме какво ще се случи“, предупредил професор Дамиан Бейли, специалист в областта на физиологията и биохимията.
Той използвал различни устройства за наблюдение на жизнените показатели, такива като сърдечния ритъм, мозъчния кръвоток и температура на кожата, докато доброволците почивали или спокойно въртели педалите на велоергометър. Стайната температура отначало била при комфортните 23°C и постепенно започнала да се повишава до 40°C. След това учените подложили участниците на условия с екстремна влажност, като я повишили от 20 до 85%.
„Това е най-страшното от всичко – влагата, към която не можете да се аклиматизирате“, обяснява Бейли „Тогава започват трудностите“.
Какво прави топлината с кожата ви?
Милиони потни жлези в цялото тяло отделят течност върху повърхността на кожата. Докато се изпарява, тя отделя топлина към околната среда и се охлажда. Но когато навън е твърде горещо и влажно, целият процес се дезорганизира. Прекомерното изпотяване може да доведе до дехидратация, а тялото не винаги бие тревога, когато има нужда от повече течности. Когато се появи чувството за жажда, може да е твърде късно: губи се течност по-бързо, отколкото може да се замени. Горещината и високата влажност могат да отменят ползите от изпотяването. Когато във въздуха има много влага, потта се изпарява много по-бавно или изобщо не се изпарява. Вместо това тя се събира и стича надолу. Лишено от основния охлаждащ механизъм, тялото бързо започва да се нагрява.
Какво прави топлината със сърцето?
За регулиране на телесната температура сърцето и кръвоносните съдове „влизат обикновено първи в действие“, обяснява д-р Катарина Джудис, лекар по спешна помощ и климатолог в Училището по обществено здраве на Харвард Чан.
При екстремни горещини сърцето трябва да работи по-усилено, за да поддържа стабилна вътрешната телесна температура. То трябва бързо да изтласква кръвта към кожата, където тя може да отделя топлина в околната среда и по тази причина често хората почервеняват в жегата. Когато се потите, загубата на течност намалява обема на циркулиращата кръв, принуждавайки сърцето да работи още по-усилено, за да поддържа кръвното налягане. В такива случай може да се почувствате сякаш „ то изскача от гърдите ви“, обяснява Бейли.
Какво прави топлината с мозъка ви?
Реакцията на тялото на охлаждане се управлява от малка област на мозъка с форма на диамант, наречена хипоталамус. Той предизвиква изпотяването и насочва кръвния поток, за да може телесната температура да се поддържа около 37°C. Но ако стане твърде горещо, всичко това започва да се обърква. При екстремни горещини притокът на кръв към мозъка намалява, дишането се учестява и кръвоносните съдове на шията и черепа се стесняват. Мозъкът е лишен от кислород и глюкоза, от които се нуждае, което потенциално засяга когнитивните способности, влошава психичното здраве и води до рискови и лоши решения.
„Ако не сте адаптирани към високите температури, мозъкът ви много бързо излиза от строя, което ви кара да вземате грешни решения и да се забърквате в проблеми“, казва д-р Поуп Моузли от Държавния университет на Аризона.
Как жегата убива
Екстремната топлина нарушава защитните сили на организма ви. Високата температура бързо се превръща от неприятно обстоятелство в смъртоносно такова, а неприятното усещане от горещия и лепкав ден се превръща в нещо зловещо. Често това състояние започва със симптоми като гадене, главоболие, мускулни спазми и дори припадъци. Всичко това са признаци на топлинен удар: тялото е дехидратирано и започва да губи способността си да се охлажда. От този момент нататък ситуацията започва бързо да се влошава.
Топлинният удар възниква, когато тялото не е в състояние да използва нормални начини за охлаждане, като изпотяване и увеличаване на притока на кръв към кожата. Това води до опасно повишаване на телесната температура.
„ След като вътрешната температура се покачи над 40°C, което може да се случи само за 10 до 20 минути, човек е на границата между живота и смъртта и това може да протече много, много бързо“, предупреждава Бейли.
Може да загубите съзнание или пространствена ориентация. Основните органи започват да отказват. Бариерите, отделящи червата от останалата част от тялото, могат да станат по-пропускливи, което позволява на смъртоносни токсини да навлязат в кръвния поток. Накрая сърцето просто може да се предаде.
Моузли нарича топлинния удар „взривоопасно състояние и възпалителен процес, засягащ няколко системи едновременно“.
Ако не се вземат мерки незабавно, смъртта може да не закъснее. Трагедията при топлинния удар е, че той не само може да убива, но може да увреди умствените способности, пречейки на човек да разпознае ужасната опасност. Ето защо толкова често чуваме в новините за смъртни случаи по време на бягане или туризъм.
„Хората тръгват на поход и не осъзнават това, а след това, преди да се усетят, получават синдром, подобен на сепсис“, казва Моузли.
Според д-р Джудис най-добрият начин за лечение от топлинен удар е да се потопите във ванна със студена вода или поне да слагате мокри кърпи върху тялото си под вентилатор. Но дори и при тези, които се възстановяват успешно, в 30% от случаите настъпват необратими мозъчни увреждания.
Катастрофално ли е бъдещето?
До известна степен тялото ни може да свикне с топлината, но това отнема време. Вярно е, че понякога температурата може да бъде твърде висока, за да се адаптира човек към нея. За да получат по-добра представа за това как топлинният стрес влияе на организма, учените измерват температурите по така наречения мокър термометър, които отчита комбинирания ефект на топлината и влажността. За тази цел термометърът се увива във влажна кърпа. Когато водата се изпари, колбата се охлажда, а когато е мокра, температурата пада. Колкото повече влага има във въздуха, толкова по-малко вода се изпарява и толкова по-слабо е охлаждането, тоест показанията на мокрия термометър са високи. Според последните проучвания максимумът, на който може да издържи здрав човек, е около 31 градуса по мокър термометър. Това може да не изглежда много, но при 100% влажност тялото на практика не може да се охлади и топлината става задушаваща и смъртоносна.
Учените от Университета Пърдю прогнозират, че милиарди хора ще се изправят пред този опасен праг с ускоряването на глобалното затопляне. Според тяхно изследване най-уязвимите региони са Западна Африка и части от Южна Азия, където има голяма гъстота на населението и много често ограничен достъп до климатизация. По-богатите страни ще страдат по-малко, но и те ще страдат. Изследването е установило , че със засилването на глобалното затопляне в някои части на САЩ, включително Средния Запад и в Европа, особено в южните и части, все по-често ще възникват ядра на анормална влажна горещина.
По всяка вероятност според бъдещите стандарти, днешните горещи лета ще изглеждат прохладни, а горещината и влажността ще продължават и през нощта, лишавайки организма от жизненоважната възможност да се възстановява. Може също така да се очаква, че периодите с екстремално високи температури ще се повтарят редовно, и все по-често.
По данни на Световната здравна организация ежегодно около 489 хиляди души умират от горещините, но реалните жертви са много повече, тъй като смъртните случаи, свързани с екстремалните горещени, не са лесни за проследяване. Те например могат да бъдат приписани на инфаркти или инсулти, без да се взема предвид фактът, че много от тях са се случили на фона на екстремно високи температури на въздуха и повишена влажност.
„Ние сериозно подценяваме числата“, каза Бхарат Венкат, ръководител на лабораторията за термичен мониторинг в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
Всяка седмица от лятото носи все повече истории като тази, случила се с ултрамаратонеца Филип Крейчик, чиято трагична внезапна смърт е можело да бъде предотвратена. Топлината не притежава грубата сила на урагана, не оставя земята обгорена от горските пожари и не причинява бързи щети като наводненията. Като цяло няма забележимо и незабавно въздействие: разрушени къщи, отмити пътища или разрушени градове. Топлината се промъква незабелязано, действайки като постоянен фонов шум. Според Венкат основната вреда, която тя причинява, не е върху собствеността, а върху човешкия организъм , така че е най-разумно към нея да се отнасяме като към „невидим, тих убиец“.
