Тъмната страна на любопитството: как невежеството води до информационно всеядство

Учени са изследвали различни видове любопитство и установили, че при общото любопитство (което може да се определи и като любознателност) се наблюдава жажда за знания и интелектуална смиреност, а при депривационното (когато си лишен от някакво благо, в случая от знания) – допълване на незнанието, склонност към фалшиви новини и интелектуална арогантност. Повишеното общо любопитство при общуване помага както в индивидуален, така и в обществен план да се преодоляват различията и да се стига до взаимоприемливо решение. Освен това изследователи доказали, че нестабилността към стрес и неопределеност пречи на хората не само в комуникацията, но и в търсенето на истината.

Ние се раждаме ненаситни за нова информация. Този глад, наречен любопитство, е универсална черта, въпреки че хората го притежават в различна степен и го проявяват в различно поведение. Любопитството се счита за добродетел, защото е тясно свързано с други качества, които ценим: креативност, интелектуална скромност и емпатия. Любознателните ученици постигат по-добри резултати в училище. Любознателните членове на групата помагат да се намери общ език. Последните научни изследвания дори свързват тази черта с по-удовлетворяващи интимни връзки и по-плътно чувство за смисъл в живота.

Любопитството обаче има и друга природа, и хората интуитивно са разбрали това много отдавна. Потенциалната му опасност има дълбоки корени в нашите митове и истории. Любопитството е оставило героинята на една известна поговорка без нос. Освен това то е накарало Ева да изяде забранения плод. Римският философ Цицерон, който определя любопитството като „нашата вродена любов към знанието“, предполага, че в „Одисея“ не сладките гласове на сирените са привлекли моряците към опасния Остров на Сирените, а по-скоро „професионалната жажда за знания“.

Идеята, че не всички видове любопитство водят до добродетелно поведение, наскоро е била потвърдена от четирима изследователи, които в хода на свое изследване са направили редица интересни открития. Екипът е включвал Дафне Шохами и Ран Хасин от Колумбийския университет, Талия Уитли от Университета в Дартмут и Джонатан Скулър от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Благодарение на финансиране от фондация Джон Темпълтън те са провели в последните няколко години изследване за ролята на любопитството в обучението, творчеството и социалните връзки.

Две страни на любопитството

Според Джонатан Скулър:

„Важно е да се подчертае, че има различни видове любопитство.“

Екипът от учени си е фокусирал вниманието върху два от тях – общото любопитство (което може да се определи и като любознателност) и депривационното (когато си лишен от нещо в случая от знание). Общото любопитство се провокира от самия интерес и гледа на липсата на знания като на възможност да се получи още повече от тях. Хората, притежаващи тази черта са мотивирани да учат в името на знанието.

Както отбеляза Скулър, общото любопитство идва от:

„радостта да осъзнаем, че не знаем всичко и че има толкова много удивителна информация, която все още може да бъде открита“.

Този вид любопитство благоговее пред тайната и приема, че не знаем и не можем да знаем всичко и по този начин е тясно свързано с интелектуалното смирение.

За разлика от общото, депривационното любопитство действа утилитарно. Вместо изследователското желание към познание, то изисква отговор, който да запълни празнина в информацията. Този тип любопитство е водено от отвращение към незнанието на нещо и мотивацията му е да потисне дискомфорта от неопределеността. Тъй като депривационното любопитство търси информация като начин да се прикрие невежеството, то е свързано с липса на интелектуално смирение. Но желанието да се намери отговор, казва Скулър, не винаги е нещо лошо:

„Смятаме, че вероятно то се явява допълнение към общото любопитство. Можете лесно да си представите как Айнщайн, завладян от желанието да разбере принципите на относителността, е изпитал чувството „Трябва да стигна до самата същност – и няма да имам покой, докато не го направя!“

Тъй като депривационното любопитство е свързано с интелектуална арогантност, то включва някои негативни форми на поведение.

„Когато ти липсва интелектуално смирение – когато чувстваш, че искаш да знаеш всичко, но осъзнаваш, че не знаеш много – възниква неприятно прекъсване на връзката.“

За да го премахнат и да сведат до минимум дискомфорта, хората са склонни да търсят отговори без разсъждения. Например,

„Виждаме ги да приемат фалшиви новини, защото не обичат да бъдат разпитвани как може дадена информация да не е истина“, обяснява Скулър.

По подобен начин депривационното любопитство може да провокира хората да генерират фалшиви спомени. С други думи, ако търсим отговор само за да не знаем, рискуваме да се вкопчим в грешната версия.

Любопитството при общуване

Когнитивният учен Талия Уитли е изследвала ролята на любопитството в отношенията. Централният въпрос на нейната работа е бил:

Дали повече и по-малко любопитните хора се държат по различен начин в своите взаимоотношения?

Ако трябва да се каже с една дума, изводът е да. Както в случая с интелектуалното смирение, готовността на човек да търпи неопределеността играе важна роля.

„Открихме, че хората, които са устойчиви на стрес и са готови да живеят в условия на неопределеност, в своето общуване са склонни да проявяват по-изразено изследователско поведение“, казва Уитли.

По нейните думи ако трябва да “картографирате” пътуването на любопитен човек по време на разговор, тази карта ще покаже, че те се предвижват все по-далеч в своите търсения, задълбочават познанията си и обхващат по-широк спектър от идеи. Подобна „изследователска“ комуникация и откритост идват не само от по-голямата стресоустойчивост, но и от общото любопитство или, по думите на Уитли, от „радостта от изследването“.

Любопитството в общуването е важна част от това, което ни свързва един с друг. И това не е изненадващо, ако се вгледате в най-близките си взаимоотношения. Ние изпитваме симпатия, когато някой ни изслушва внимателно, задава ни въпроси и като цяло показва желание да научи повече. Този вид любопитство във взаимоотношенията, дори и при несъгласие, сближава хората:

„Това взаимодействие с друг ум, истинският интерес към убежденията на другия и желанието да чуете алтернативна интерпретация или обяснение е наистина важно за всяка една връзка.“

Това, което наистина е изненадващо, е откритието на екипа, че мозъчната активност се променя, когато проявяваме любопитство в социалните взаимодействия. В едно от изследванията мозъците на участниците били сканирани, докато гледат видеоклипове, които представлявали кратки фрагменти и били пускани без контекст или звук, така че зрителите трябвало сами да „конструират“ смисъла на случващото се. След това те се обединявали с други участници, за да обсъдят и обяснят какво са видели. След като групата стигала до общо заключение, участниците отново били сканирани, докато гледали клиповете, знаейки този път интерпретациите на другите зрители. При тези, които проявявали любопитство по време на груповата дискусия, които слушали внимателно и задавали въпроси, и били готови да променят мнението си под влияние на идеите на другите, се наблюдавала промяна в мозъчната активност – тя се приближила до показателите на мозъчна активност на другите членове на групата.

Любопитството буквално помагало да се промени съзнанието на тези участници и да изравни невронната активност в групата.

Изследването на Уитли е установило, че хората, които се интересуват от гледните точки на другите, са по-склонни да създадат основа за разбирателство в своята група. За разлика от тях, тези, които са склонни да доминират в разговора, проявяват отсъствие на невронна гъвкавост и възпрепятстват колективното съгласие.

„Любопитството реално създава точки на съприкосновение между умовете и благодарение на интелектуалното смирение да можеш да кажеш:„ Мисля, че това е така, но какво мислите вие?“ И позволява на човек да промени своето мнение.“ обяснява Уитли.

Във времена на дълбока поляризация и културни разделения това откритие е важно и може да има сериозно практическо значение. В нашия свят взаимодействието между хора с различни мнения става все по-напрегнато и нетърпимо. Любопитството предлага начин за намаляване на напрежението в такива ситуации, откривайки възможността за по-внимателно слушане и по-голяма невронна гъвкавост. То помага в борбата с интелектуалната арогантност и дискомфорта от неопределеността.

Разбира се, целта не е да се накарат всички да мислят по един и същи начин. Уитли обяснява, че в една група:

„на вас са ви нужни хора, които ще гравитират към центъра и ще създават общи цели и обща основа. Но в нея имате нужда и от тези в периферията, нетипични и независими гласове, които ще допринесат за появата на нови идеи.“

Изводът на индивидуално ниво е, че желанието да изслушвате, да променяте мнението си и да обмисляте нови гледни точки може да ви помогне много за преодоляването на някои от разногласията, пред които сте изправени днес и ще бъдете изправени в бъдеще.