Как движението против ваксините ефективно унищожава десетилетията прогрес в профилактиката на болести

В своята статия The Conversation разглежда как недоверието към елитите върви ръка за ръка с недоверието към ваксинирането и респективно към научното експертно мнение. В епоха на „постистината”, обръщането към емоциите оказва много по-ефективно въздействие върху мнението на хората, отколкото фактите и доказателствата.

Световната здравна организация (СЗО) обяви, че не смята Велокибритания за страна победила морбилите. Албания, Чешката република и Гърция също загубиха подобен статут.

Интересно съвпадение е , че тази новина прозвуча на следващия ден след като премиер-министъра на Великобритания Борис Джонсън предизвика широко възмущение, отлагайки заседанията на парламента. Но растящото разпространение на морбили следва да се разбира в по-широкия контекст на растящите популистки настроения и продължаващите политически кризи.

Дребната шарка (морбили) е силно инфекциозна болест с потенциално възможен смъртен изход, но тя може да бъде предотвратена с помощта на евтината и леко въвеждана ваксина. Ако повече от 90-95% от обществото е ваксинирано се достига до така наречения „стаден имунитет” и вероятността от избухване на епидемия рязко намалява. През 1963 година, когато ваксината от морбили току-що се е появила и е започнало нейното разпространение, от тази болест са умирали 2,6 милиона човека. Оттогава случаите на заболявания от морбили постоянно намаляват и по оценки на СЗО ваксината е спасила живота на 21 милиона човека от началото на века.

Ваксинацията и ваксините са признати като едни от най-големите постижения на науката на миналия век. В анкета, проведена сред известни историци от списанието The Atlantic, ги поставя на осмо място в списъка на ”най-великите постижения от времето на появата на колелото”. А в статия в National Geogeaphic ваксините са поставени на пето място сред „изобретенията, които са изменили света”.

За последните няколко години, впечатляващият прогрес, достигнат с помощта на ваксинирането, започна да се движи в обратна посока, особено на Запад. В Европа са регистрирани около 5000 случая на морбили през 2016 година, 24 000 през 2017 година и 84 000 през 2018 година. Съгласно най-новите данни на СЗО, в първата половина на тази година са регистрирани 90 000 случая . В САЩ също се наблюдава най-голямото разпространение на болестта от 27 години.

Нарастването на заболяванията от дребна шарка се дължи на намаляването на обхвата на ваксинирането, което се явява следствие на все по-разпространяващите се страхове за безопасността на ваксините. Корените на тези опасения можем да открием още през 18 век, когато усилията за ваксиниране от едра шарка в Бостън са срещнали ожесточена съпротива. Съвременните страхове по повод безопасността на ваксините са свързани с опроверганите твърдения за връзка между ваксината MMR (морбили, рубеола, паротит) и аутизма.

Дискредитираната теория, която се отказва да умре

Тази връзка е опровергана от учените. Андрю Уейкфийл, източникът за тази теория на заговора, е бил лишен от своите звания от Генералния медицински съвет на Великобритания за нечестни и безотговорни действия, а публикуваното му изследване е било отзовано от медицинското издание The Lancet.

По-рано тази година изследване, в което са участвали повече от 650 000 деца в Дания, достигна до извода, че няма никакви доказателства за връзка между MMR и аутизма, даже сред деца в групата на риск, например ако имат братя и сестри с аутизъм.

Но така или иначе, идеите на Уейкфийлд продължават да имат огромно влияние. Анкета сред 2600 родители, публикувано от Кралското общество за обществено здравеопазване, показа, че 21% от родителите във Великобритания смятат, че MMR предизвиква нежелателни ефекти. А почти 10% от родителите са взели решение да не ваксинират децата си, основно заради страх от странични ефекти.

През юни The Wellcome Trust публикува резултати от анкета, проведена сред 140 000 човека. Само 73% от анкетираните в Северна Европа (включително Великобритания), 59% в Западна Европа и 40% в Източна Европа са се съгласили в твърдението, че ваксинирането е безопасно. За САЩ този показател е 72%. СЗО нарече нерешителността в отношение на ваксинациите една от най-опасните заплахи за здравето на хората през 2019 година, което „заплашва да върне назад прогреса, достигнат в борбата с болестите, предотвратявани с ваксина”.

Държавната служба по здравеопазване на Великобритания отбелязва, че „ваксините са безопасни и важни”, СЗО също заявява, че „ваксините са безопасни”. Във връзка с това възниква въпроса защо много хора вярват в недоказани теории, въпреки съветите на лекарите и органите за обществено здравеопазване.

Епохата на „постистината”

В наше време интернет промени достъпа до информация и общуване. Споменатата анкета на Кралското общество за обществено здравеопазване показа също, че половината от родителите на деца във възраст до пет години във Великобритания често или понякога срещат негативни отзиви за ваксинацията в социалните форуми и на онлайн-форумите.

Растящата нерешителност в отношение на ваксините свидетелства за нарастващото недоверие към елитите и експертите. Това е същата тенденция, наблюдавана при Brexit и другите политически кризи. В навечерието на референдума през 2016 година Майкъл Гоув твърдеше, че сред хората има достатъчно експерти. Той имаше предвид икономисти, но това мнение има по-широко значение в така наречената епоха на „постистината”. В нея обръщането към емоциите се оказва много по-ефективно въздействие върху мнението на хората, отколкото фактите и доказателствата.

Изследвания показват, че в западноевропейските страни с най-високо ниво на подкрепа на популистки политически партии, такива като Гърция, Италия и Франция, са също така с най-високия процент на хора, невярващи , че ваксините са важни, безопасни и ефективни. За разлика от това, в страните с най-ниско ниво на популистки гласове, като Португалия и Белгия, има и най-ниско ниво на съмнения относно ваксините.

Връзката между популизма и съмненията във ваксините може да се види ако погледнем данните на индивидуално ниво. Резултатите от анкета на The Economist от 2014 година, показват, че избирателите, подкрепящи Британската партия на независимостта (UKIP) на Найджъл Фараж, пет пъти по-често предполагат, че MMR не e безопасна. По-нови данни, анализирани от The Gardian, показват, че една трета от избирателите на (UKIP), смятат, че ваксините са небезопасни в сравнение с 10% от избирателите-лейбъристи и 11% от избирателите-консерватори. Можем да видим подобни закономерности по цяла Европа. Привържениците на популистките партии много повече поставят под съмнение безопасността на ваксините.

Кризата на доверие

Интересно е да се отбележи, че три други страни, които изгубиха своя статут по отношение на дребната шарка, също се намират в разгара на политически кризи, предизвикани от падането на доверието към политиците.

През юни изборите в Албания бяха бойкотирани от главната опозиционна партия, която обвини министър-председателя в машинации на предните избори и в корупция. Това лято в Чехия стотици хиляди хора, излязоха на улицата, за да изразят протеста си против предполагаемото икономическо мошеничество с европейски фондове, извършено от министър-председателя, милиардер и популист, Андрей Бабиш. Гърците също силно пострадаха през 2008 година, като БВП на страната все още е 20% по-нисък от докризисния период. Лявото правителство на Алексис Ципрас наскоро бе победено от „Нова демокрация”, която по мнението на някои наблюдатели, в момента е дяснопулистка партия.

Всичко това показва, че политическите кризи и дребната шарка вървят ръка за ръка. Kакто маневрирането на Борис Джонсън не води до принизяването на целия прогрес в политиката от времето на Карл I, така и загубата на статута на държава без морбили не означава връщане в годините на тъмното Средновековие. Но така или иначе е доста тревожно да виждаш колко са ненадеждни както върховенството на закона, така и общественото здравеопазване в съвременните политически условия.