Да се влюбиш в изкуствен интелект: могат ли връзките с невронна мрежа да ни правят по-щастливи?
Ще могат ли чатботовете да заменят романтичните партньори в близко бъдеще? Способността да се влюбваш е една от основните разлики между човека и машината. Но наистина ли е толкова важно за влюбения срещу него да е жив човек от плът и кръв, а не чатбот или робот? Според експерти през 2025 г. се очаква масовото въвеждане на „хуманни“ агентни системи с изкуствен интелект. Това няма да са просто ботове, а вид дигитални личности, способни да действат автономно, да помнят всичко за вас и да създават илюзията за идеален партньор. Дори и да не сме лично готови за „дигитална любов“, нейната поява ще повлияе на живота ни.
Новото поколение ИИ ботове
Тъй като решаваме все повече ежедневни проблеми, използвайки смартфоните си, техният интерфейсът става все по-претоварен и неудобен. Чатботовете са предназначени да решат този проблем: те осигуряват по-бърз достъп до информация , а в бизнес аспект увеличават ангажираността.
Добър пример е стремителния възход на ChatGPT. ИИ технологиите са се развивали и преди, но едва когато ботовете се научиха да чатят и да говорят с нас, те станаха наистина популярни. Проблемът е, че често всичко се свежда само до разговорите. Ако помолите чатбот да планира вашата почивка, той може да ви даде няколко ценни съвета и полезни връзки. Но все пак вие трябва сами да отваряте уебсайтовете, да проучвате хотелите, да търсите и резервирате билети. И това разочарова мнозина.
Само ако ИИ беше нашият истински представител в интернет пространството, ако можеше да пренасрочи полет, когато е необходимо, да планира почивка въз основа на данни за нашите пътувания, да се ориентира в нашите покупки и предпочитания или дори да „преговаря“ с ИИ ботовете на нашите приятели, за да организира съвместна почивка без наше участие! Звучи като научна фантастика, но много експерти предричат появата точно на такива агентно-базирани ИИ модели. Под агенство тук се подразбират две ключови опции:
• Такива ботове с изкуствен интелект ще запомнят всичко, което може да се научи за нас — чрез нашите собствени устройства.
• Те ще могат да действат в интернет самостоятелно, без нашите команди, а понякога дори и с изпреварване.
Любов и роботи
Колкото и да е странно, зад практическата страна се крие и чисто човешко измерение. Ако един бот с изкуствен интелект може да запомни какво е било обсъждано по време на предишни взаимодействия, това създава ефекта на човешка комуникация. Започва да изглежда, че ботът наистина ви познава. Например, Алисън Стангер, експерт по международна политика и икономика в колежа Мидълбъри, смята, че моделът на изкуствен интелект Claude, създаден от Anthropic, вече може да предизвика у своите потребители чувства, които Пати Смит в своята песен Horses е нарекла „“умствена любов“ ( brainiac-amour). Ако хората реагират по този начин на ботове, на които все още им липсва истинска агенство, как те ще възприемат следващото поколение изкуствен интелект?
Вече сме свидетели на формирането на ново поколение ботове с изкуствен интелект, които се учат да имитират хората. Например, разработчиците от Luka създадоха чатбота Replika, един от първите прототипи на романтичен изкуствен интелект, а други екипи са фокусирани например върху разработването на бот терапевти.
Засега това е по-скоро като игра, но какво ще стане, ако изкуственият интелект безпроблемно се интегрира в социалните мрежи, в които вече сме безнадеждно объркани? След като започнем да общуваме със сладки, разбиращи, емоционални, емпатични и умни ИИ ботове, има голяма вероятност да няма връщане назад. Може би тази романтична революция ще се превърне в главното събитие на дигиталната ера.
Фактът, че изкуственият интелект ще навлезе на „пазара на любовта“, не е задължително да доведе до апокалипсис. Но ще промени коренно отношенията ни един с друг и самовъзприятието ни.
Изкуственият интелект като симулатор на взаимоотношения
Доскоро мнозина в ИТ индустрията смятаха съзнанието само за илюзия на високо ниво, която може да бъде възпроизведена с помощта на алгоритми на същия принцип като разпознаването на реч или генерирането на изображения. Бързият напредък на изкуствения интелект обаче ни принуди да преосмислим тези идеи. Днес има значително по-малко скептици, които отричат уникалността на човешкото съзнание.
Въпреки бързото развитие на умствените способности, изкуственият интелект демонстрира липсата на реално съзнание. Този парадокс отново превърна човешкото съзнание в уникална ценност – суперсила, която трябва да бъде дадена на чатботовете и роботите, но под наш контрол, докато самите те не придобият тази способност. И заедно със съзнанието, разбира се, идват и емоциите, включително любовта. Сега много разработчици и инвеститори от високотехнологичния сектор вярват, че влюбването в изкуствения интелект скоро ще стане нещо напълно нормално – и не виждат нищо ужасно в това. В същото време, те, може би без да го осъзнават, се надяват, че подобен обрат на технологиите към човечността ще изкупи частично предишните сериозни грехове на високите технологии.
В началото на 2000-те години много се говореше, че социалните мрежи могат да решат проблема със самотата. Смяташе се те ще укрепят личните връзки между хората. Сега стана очевидно, че всичко това се е случи, но точно наобратно. Социалните мрежи до голяма степен провокираха „епидемията от самота“ – особено сред младите хора. Нещо повече, те направиха конфликтната и агресивна комуникация почти норма. В резултат на това, такова явление като спокоен, смислен разговор за най- различни проблеми почти изчезна от публичното пространство. И сега ние се опитваме да започнем всичко отначало.
Сред поддръжниците на идеята за „хуманен изкуствен интелект“ има по-умерено крило. Неговите представители смятат, че изкуственият интелект не трябва да замества човека – по-скоро той може да се превърне в наш треньор или нещо като симулатор на взаимоотношения.
Хората нямат вродена способност да изграждат правилно своите взаимоотношения, смята невробиологът от Станфорд Дейвид Игълман. Така че защо да не усвоите основите на здравословната комуникация с помощта на изкуствен интелект, когато сте на 15 години, без да карате други хора да страдат от вашите грешки?
Но ще могат ли хората, които са усвоили уменията за комуникация с изкуствен интелект, да преминат към по-сложни взаимоотношения с реален човек? Човешките взаимоотношения включват много паралелни канали за взаимодействие – миризми, докосване, език на тялото. Малко вероятно е дори най-напредналият изкуствен интелект някога да може да ги възпроизведе напълно. Така че това е почти невъзможно да се случи в близко бъдеще, но в дългосрочен план има голяма вероятност изкуственият интелект да може да овладее тези „компетенции“.
Подводните камъни на любовта към изкуствения интелект
През последните години разработчиците и инвеститорите все по-често си спомнят стария филм на Спайк Джонз „Тя“ ( „Her” ). Да, времето лети и той вече е на 11 години . Ако не го помните или не сте го гледали: действието се развива в близкото бъдеще, където хората започват да изграждат романтични връзки с усъвършенствани гласови асистенти, излъчващи от високоговорителите на техните смартфони.
Главният герой, преминаващ през развод, се влюбва във виртуалната си асистентка Саманта и между тях се развива наистина дълбока връзка. Когато OpenAI представи своя гласов асистент Sky, с женски маниер на говорене, който поразително напомняше на Скарлет Йохансон, играеща Саманта във филма, главният изпълнителен директор на компанията Сам Алтман триумфално написа една дума в социалните мрежи: „Тя“.
Очарованието от този филм отразява тенденцията към праволинеен, тесногръд технооптимизъм,. Идеята е проста: много хора страдат от самота или от трудни, болезнени взаимоотношения, и ако дадем на всеки безопасен и удобен партньор с изкуствен интелект, проблемът е решен. А заедно с това може би е възможно да се „подобри“ самият човек. В края на краищата, добрите партньори с изкуствен интелект, давайки на хората просто човешко щастие, ще ги направят по-малко агресивни и по-хармонични личности. Логичното продължение е, че ако всеки има свой собствен виртуален личен живот , а след това и виртуално семейство, животът ще придобие нов смисъл, в който вече няма да е необходимо да се промъкваме през тръните на междуличностните драми.
Тао Ха, доцент по психология на развитието в Държавния университет на Аризона, посочва и друг важен детайл: тъй като дигиталните технологии са предназначени да задържат вниманието на потребителя, партньор с изкуствен интелект би могъл да се „научи“ да избягва раздялата с човек – и това не е непременно нещо хубаво. Много хора вече се чувстват безпомощни и безполезни, защото не могат да устоят на изкушенията на социалните медии. Но алгоритмите за ангажиране на TikTok са детска игра в сравнение с потенциала на агентния изкуствен интелект.
В края на филма „Тя“ има момент, в който изкуственият интелект изоставя главните герои, оставяйки ги сами, изгубени и самотни. Но именно в това състояние те започват да изпитват необходимостта и желанието да започнат да общуват един с друг. Може ли влюбването в изкуствен интелект и раздялата с него да е добър начин да се научим да ценим истинските хора и взаимоотношенията си с тях? Ами ако това е крайната цел на изкуствения интелект? Затворен в своя „балон“ и откъснат от реалността, изкуственият интелект ни показва, че животът може да моделира неща, които никой алгоритъм не може да пресъздаде. И може би именно затова човешката романтичната любов ни помага да изпитаме тази истинска магия.
Ако проблемите във взаимотношенията с агентите с изкуствен интелект ви интересуват, може да се запознаете и със скорошната ни друга публикация в същата насока „Приятел, партньор, терапевт: Защо припознаваме в невронните мрежи човек“.
