Тераформиране: може ли да се променя климата на планетите?

Земните жители само преди шест десетилетия започнаха да усвояват космоса, но с бурното развитие на технологиите вече мислят за усвояването на съседните планети и техните естествени спътници. За бъдещата колонизация на Марс и за възможните проблеми на колонизаторите, сме писали по-рано. Освен това наскоро посветихме статия до кои космически обекти в Слънчевата система човек евентуално може и има смисъл да достигне. Но големият въпрос е дали там могат да бъдат създадени подходящи условия за живот за дългосрочно пребиваване. Именно с тези проблеми се занимава теорията за тераформирането, тоест за хипотетичната възможност за смяната на климатичните условия на други космически обекти, като спътници, астероиди и преди всичко на планетите. Предполага се, че климатът, атмосферата и екологичните условия могат да бъдат по такъв начин променени, че да са годни за комфортен живот на човека и представителите на земната флора и фауна. По този начин земните жители ще могат активно да започнат да се заселват в космоса.

Откъде идва тази идея?

Предположението за възможно тераформиране, както и много други иновационни идеи, идват от света на научната фантастика. През 1942 година американския писател-фантаст Джак Уилямсън публикува своята научно-фантастична повест „Орбитата на сблъсъка“. Главният герой там е млад инженер, който е успял да извърши тераформиране на астероид и да го направи годен за живот. Той е прокопал шахта към центъра на космическия обект и е поставил парагравитационно съоръжение, успял е да генерира кислород и вода от метални оксиди, и е поставил апарат, усилващ слабата топлина, идваща от далечна звезда.

Именно Джак Уилямсън е станал първият човек, който е формулирал концепцията за тераформирането и е дал името на този термин. Някой изследователи оспорват неговата пионерска роля, като твърдят, че такива идеи са циркулирали и преди Уилямсън, но просто не са публикувани в официални източници.

Как тази концепция би трябвало да работи?

Ако се ориентираме на сега съществуващите изобретения и технологии, и на тези, които се намират в стадий на разработване, то тераформирането трябва да се осъществява с оборудване, транспортирано от Земята. Идеалната и засега недостижима цел е да се намерят суровини за тераформиране на космическите обекти и така там по естествен път да започне формирането на жизнена среда. Друго решение е на планетите да бъдат доставени микроорганизми, които да осигурят самовъзобновяема екосреда.

За тераформирането се водят постоянни дискусии. Част от научния свят смятат, че това е перспективно направление и е нужно финансиране и създаването на научни лаборатории, в които да се изследват възможните варианти за усвояването на космическите тела. Други са уверени, че на дадения момент ние сме далеч от някакви реални технологии, които да ни помогнат в тази посока и трябва да се изчака по-голямо развитие на науката и обществото, и чак тогава да се пристъпи към разработването на този проблем.

Въпреки че тераформирането засега е само хипотетично, в този спор вече са намесени и политолозите. В частност, се формират редица въпроси, като например, кой ще управлява новите планети? Дали те ще принадлежат на страните от нашата планета или на тях ще бъде установявана собствена власт и управници? Как ще се делят възможните бъдещи територии и какви форми на управление ще бъдат установени там? Друг много важен въпрос е въобще дали си струва да се влагат огромни суми от държавните бюджети, ако съвременното население на Земята и техните непосредствени потомци едва ли ще могат да се възползват от евентуалните плодове на тези разработки?

Кои планети са годни за тераформиране?

В идеалния вариант планетата изначално трябва да е обитаема. Естествено тук става въпрос за съвсем начални форми на живот на микрорганизми. Сравнително лесно може да бъде тераформирана планета, която се различава от Земята основно по температурните режими. Тя може да бъде охладена, разпръсквайки дисперсно частици, подобно на сценария на „ядрената зима“, или пък да бъде нагрята, активирайки изхвърлянето на парникови газове в атмосферата.

Съществуват няколко критерия, необходими за тераформирането на дадена планета:

– Наличие на вода – в течно или замръзнало състояние.

– Отсъствие на радиация, като необходимо условие за живот.

– Наличие на гравитация, за да може планетата да задържа атмосфера с определен газов състав и влажност.

– Магнитно поле

– Подходяща повърхност, тъй като газовите планети естествено е невъзможно да бъдат заселени.

– Отсъствие на чести сблъсъци с астероиди, тъй като това може да унищожи всяка форма на живот.

Тераформиране на Марс

На дадения момент Марс е главния кандидат за тераформиране. По принцип някой условия за тераформиране там са изпълнени и учените започват вече да се замислят, как може да изглежда евентуалния живот на Червената планета. Живи организми там засега не са открити, но по събраната вече информация се смята, че условията на планетата дават възможност за зараждане и поддържане на живот.

На Марс се наблюдават големи разлики на температурите – от екстремално ниски до екстремално високи, но на теория с развитието на технологиите на това може да се повлияе и да се създаде сравнително комфортна жизнена среда. Например, Илон Мъск предлага при помощта на два термоядрени удара да се създадат две „миниатюрни слънца“, които да нагреят въглеродния диоксид в атмосферата и благодарение на парниковия ефект там да се поддържа комфортна топлинна среда.

Главният проблем за тераформирането на Марс е отсъствието на магнитно поле. Съгласно научна статия, публикувана в Science Advanced, при първоначалното раждане на Марс там е имало силно магнитно поле и вероятно Червената планета много е приличала на нашата Земя. Но някъде преди 3,6 милиарда години планетата се е превърнала в безжизнена пустиня. Дали това може да се промени е абсолютно неизвестно. Повечето учени предлагат да се изчакат първите полети на човек до Марс и само тогава да започнат реални дебати за неговото усвояване.

Тераформиране на Венера

Венера изглежда също срванително привлекателна планета за тераформиране. Нейната повърхност е само 5% по-малка от тази на Земята. Тя е най-близката до нас планета и за да се долети до нея са нужни само 4 месеца. За сравнение полетът до Марс ще продължи почти два пъти по-дълго. И друго, което е важно, е че Венера се намира по-близко до Слънцето и там има достатъчно топлина и светлина. Средната температура там е 467⁰С и на теория тя може да бъде понижена до комфортни нива. Например, учените предлагат около планетата да се поставят специални отразители в ролята на стена за слънчевата светлина. Те ще помогнат за понижаване на температурата и едновременно с това за намаляване на налягането.

Въпреки тази привлекателност на Венера, там съществуват редица проблеми, които от наша гледна точка, едва ли могат да бъдат решени. На Венера няма вода, което практически прави заселването там невъзможно. Това предполага, че вода трябва, или да бъде изкуствено транспортирана или да се открие способ за нейното производство на място. Освен това атмосферата на Венера е много агресивна. На планетата бушуват урагани, често избухват вулкани и валят киселинни дъждове. Както на Марс, така и на Венера отсъства магнитно поле. Теоретически ако се вложат колосални ресурси, тераформирането сигурно е възможно, но процесът ще изисква много повече сили, отколкото усвояването на Марс и затова не се смята за толкова перспективно.