Невронна мрежа успя да дорисува загубена картина на Пикасо с помощта на друго негово произведение

Британски специалисти предложили използването на алгоритъм, даващ възможност за пренасяне на определен стил между различни изображения. Той трябва да помогне за възстановяването на произведения на изкуството, върху които са нарисувани други картини. Методът вече е изпробван с платна на Пабло Пикасо, автоматично нанасяйки върху рентгенограми на загубеното произведение стил от картини с подобни композиции. Описание на алгоритъма е публикувано в предпринт в ArHiv.

Често под слоевете боя на последната нарисувана картина могат да се открият скици на други картини или даже цели произведения на изкуството. За да се възстанови външния вид на загубената картина се използва рентгенография. Така например, експерти с нейна помощ открили , че минимум две картини, отнасящи си към Синия период на Пикасо, „Старият китарист” и „Приклекналата беднячка”, са нарисувани върху други картини.

Рентгенографията позволява да се оцени приблизително външния вид на такива картини, но не дава представа на използваните цветове. Изкуствоведите единствено могат да предполагат как първоначално е изглеждала тази картина, дори тя да е била изцяло нарисувана. Антъни Бурачед (Anthony Bouraсhed) от Университетския колеж в Лондон и Джордж Кан (George Cann) от групата Oxia Plus, занимаваща се с колекциониране на произведения на изкуството, създадени от изкуствен интелект, са предложили такива платна да се нарисуват в цвят с помощта на автоматично пренасяне на стила на художника от други негови произведения.

Такива алгоритми , пренасящи външния вид от едно изображение на друго се появиха достатъчно отдавна и в момента активно се разработват. За своята работа Бурашед и Кан са използвали първата от тези системи, разработена от немски специалисти през 2015 година.

Възстановяването на картини става на няколко етапа. За основа се взема черно-бяло изображение, реконструирано от рентгенограма. След това стилът се пренася с помощта на алгоритъма от друга картина на художника с подобна композиция и от същия период . Така за да се оцвети жената, нарисувана на първия слой на „Старият китарист” , учените са използвали картината на Пикасо „Живот” от 1904 година.

Предполага се , че другата използвана картина „Приклекналата беднячка” е била нарисувана върху работа на друг художник. Най-вероятно това да е картина на приятеля на Пикасо, постимпресиониста Сантяго Росиньол и на нея да е изобразен барселонския парк Лабиринт Орта. По тази причина авторите на новата картина са използвали друга картина на този художник в същия стил – „Градина с тераса на Майорка”.

Разбира се, алгоритъмът за пренасяна на стилове не може да познае точно как е изглеждал оригинала на картината, а освен това той се нуждае от известно подобряване (например използване на няколко картини за създаване и пренасяне на общ стил). Въпреки тези недостатъци , авторите на работата отбелязват, че този метод за представяне на загубени картини показва потенциала на съвременните технологии, които се използват в изкуството.