fbpx
Природа и обществоСамопознаниеСоциология

Рейтингите на щастието: измерват нашето благополучие или ни сравнят с другите?

Трябва ли да се преразгледат методите за изследване на нивото на щастие на жителите в различните страни и какво по-точно показват те?

От наскоро публикувания Доклад за световното щастие (World Happiness Report), мащабно изследване на нивото на щастие по света, можем да видим, че най-щастливите хора живеят във Финландия и Дания (1-во и 2-ро място). По нещастни са в САЩ и Германия (23-то и 24-то място ), а за България нещата са доста по-трагични (81-во място). Но от друга страна преди да стягаме куфарите за Северна Европа, все пак сигурно ще е интересно да погледнем как експертите определят кой е щастлив и кой не е, и какви слаби места има използваната методика.

Може да ви се стори странно, но при такива проучвания основно всичко се свежда до един въпрос. Учените използват така наречената стълба на Кантрил:

„Представете си стълба със стъпала, номерирани отдолу нагоре от 0 до 10. Горната част на стълбата представлява най-добрия възможен живот за вас, а долната част на стълбата представлява най-лошия възможен живот. На кое стъпало от стълбата сте в момента?“

Преди да продължите по-нататък, може да си направите малък мислен експеримент, отговаряйки на горния въпрос: Пето? Седмо? Девето?

Правейки този малък тест малко по-внимателно, изведнъж можем да открием, че зад него стои доста по-сложна картина. В нас може да възникнат образи на хора, които видимо живеят доста по-зле от нас и ние автоматично ще покачим поне с един бал първоначалната си оценка. Ако и при вас е възникнала подобна реакция, това е показател, че вие не само сте оценили своето усещане за добър живот, а сте го сравнявали с околните, повишавайки или намалявайки очакванията си за собствения си живот.

Ново изследване в тази насока, проведено от учени от Норвегия, Швеция и САЩ, показва, че това е много често срещано явление. И тук възниква логичния въпрос – „Може би основният недостатък се крие в самата формулировка на въпроса“. Показвайки ни изображение на стълба сякаш това предполага, че някои хора са „на върха“, а други „на дъното“ и самият въпрос принуждава анкетираните да мислят по-малко за действителното си усещане за щастие и повече за своя статус.

Щастието и статусът, разбира се, са много различни неща. Едното понятие е свързано с общото благополучие, а другото – с това колко власт или богатство притежавате в сравнение с другите. Ако основният въпрос, използван за определяне на щастието на хората, всъщност не измерва цялостното благополучие, то тогава и резултатите стават доста подвеждащи.

Какво всъщност измерва World Happiness Report?

Преглеждайки докладите за щастието от предишни години, екипът от изследователи от Скандинавия и САЩ са забелязали някои „любопитни характеристики“.

Например, може да се предположи, че колкото страните стават по-богати, то и хората им стават по-щастливи. Но растежът на БВП не винаги корелира с щастието. Въпреки високия стандарт на живот в Съединените щати, американците по различни причини стават все по-нещастни. А жителите на някои европейски страни с достатъчно висок БВП, като Португалия и Италия, съобщават за по-ниска удовлетвореност от живота, отколкото жителите на страните от Латинска Америка с по-нисък БВП. Защо се случва всичко това?

Освен това се оказва, че ако покажете на хората стълбата на Кантрил и ги попитате на кое стъпало предпочитат да бъдат, повечето от тях няма да кажат „10!“ Средно повечето хора казват “8”. Това е… озадачаващо! Не забравяйте, че 10 означава „най-добрият възможен живот за вас“. Разбира се, всеки иска това, нали?

Подозирайки, че формулировката на въпроса може да е объркваща за респондентите, изследователите решили да проучат това емпирично. Те събрали произволни групи от участници и им дали различни версии на въпрос, измерващ нивото им на щастие.

Изследователите използвали оригиналната стълба на Кантрил, но също така задавали въпроса без картинка на стълбата и без описание „отдолу нагоре“. Те също така опитали варианти, в които не се споменават стълби, не се използват понятия като „долу, горе“ и дори „най-добрия възможен живот“, а вместо това се говорило само за „щастие“ или „хармония“. След това те питали участниците какво са си мислили, отговаряйки на този въпрос и накрая използвайки изкуствен интелект, анализирали отговорите.

Изследователите установили, че всяка версия на въпроса предизвиква различни асоциации. По-специално, първоначалната версия карала участниците да се съсредоточат върху властта и богатството, които не предлагат широка и цялостна оценка за удовлетворението от живота.

Учените също така установили, че премахвайки символа и описанието на стълбата, хората започвали да свързват щастието си доста по-тясно с психическото и физическото здраве, с взаимоотношенията с хората около тях и семейството. Те все още си мислели за материалното благополучие, но вместо за богатство говорили за финансова сигурност (като за най-важно се изтъквало не да си по-богат от другите, а просто да имаш достатъчно пари за добър живот).

И което е много важно, на въпроса на какво ниво на щастие биха предпочели да са, те давали ясен отговор – много по-близо до десет.

В това може би има доста смисъл. Ако за участниците 10 означавало, че са по-богати от останалите, възможно е те да са се чувствали неудобно да кажат, че това е тяхното предпочитано ниво, сякаш искат да са над всички останали. Освен това, както отбелязват изследователите, много е вероятно стълбата да налага йерархичен възглед, карайки хората да я тълкуват като несъвместима с други важни аспекти на благополучието, такива като социалните връзки и взаимност в отношенията.

Главната ирония

Изводът от това изследване не е, че световните изследвания върху щастието са безполезни, а разбирането, че компонентите на щастието са многообразни. Тези усилия могат да помогнат за информирането и развитието на подходящи стратегии от управляващите по света, които опитвайки се да разберат кои точно неща са тясно свързани с благополучието, да концентрират своите усилия в тази насока.

Но трябва да се помни, че резултатите от подобни измервания често са придружени от определени културни образи, които могат да влияят на резултатите, без това дори да бъде осъзнато. Изглежда, че това се е случило и със стълбата на Кантрил, което означава, че резултатите трябва да се приемат с известна доза съмнение.

Трябва също така да е ясно, че има голяма ирония да сравняваш собственото си щастие с това на другите, или това в собствената си страна с това на друга. Както всеки психолог ще ви каже, сравняването ни с другите, като правило, ни прави много нещастни!

Всъщност това може би може да даде някакво обяснение защо младите хора в развитите страни са толкова нещастни, за което се писа много в пресата след излизането на World Happiness Report. Например, най-щастливи се чувстват младите хора под 30 години в Литва и Израел, финландците са на 7-място, докато тези в Германия и САЩ са съответно на 47-мо и 62-ро място. Любопитно е, че младите българи по критерия щастие са на 40-то място, което е доста по-високо от цялостното ни 81-во място, но за съжаление по-ниско от най-близките ни съседи – Сърбия (3-то) и Румъния (8-мо). Въпреки че смартфоните и особено социалните медии често са обвинявани за усещането за нещастие, трябва да се запитаме какво точно в технологиите прави хората толкова неудовлетворени. Изследванията показват, че това до голяма степен се дължи на факта, че социалните медии увеличават сравненията, което е истинска отрова за психологическото благополучие.

Пагубността на социалните сравнения помага да разберем, че растежът на БВП не винаги е свързан с повишено щастие. Например, в САЩ имат висок БВП, но и изключително голямо неравенство. Затова много американци, сравнявайки се с по-богатите от тях, се чувстват доста по-нещастни.

„В развитите страни населението намалява, хората се сравняват с предишното поколение и така губят надежда за бъдещето“, обяснява Карол Греъм, професор по обществена политика в Университета на Мериленд и старши сътрудник в Gallup Изследователски институт.

Това е особено видно от големите разлики в заеманите места в развитите страни по ниво на щастие на тези, които са над 60 години и тези, които са под 30 години. Ето и няколко примера – САЩ ( 10-то и 62-ро), Канада (8-мо и 58-мо), Великобритания (20-то и 32-ро), Франция (25-то и 48-мо), Япония (36-то и 73-то). За България съответните места са 90-то и 40-то, тоест тенденцията е точно обратната и у нас възрастните хора са най-нещастни.

„Десетилетия изследвания показват, че щастието често идва не от сравняването на себе си с другите, а от свързването с тях, което може би липсва в този доклад“, казва известният психолог от Стандфорд Джамил Заки „Иронията се състои в това, че много от заглавията на публикациите , касаещи доклада са фокусирани върху това как точно държавите са се „класирали“ по отношение на щастието. А това само засилва състезателния подход , което прави още по-трудно да се чувстваме щастливи.“

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x