Пластмасата започва да губи състезанието: производителите преминават все повече към нови материали

Бизнесът е все по-загрижен за екологичната ситуация и увеличаващото се количество на пластмасови отпадъци. Компаниите започнаха да търсят и внедряват все повече „безопасни“ материали, които в действителност не винаги са толкова безвредни.

Кога предприемачите започнаха да се замислят за околната среда?

Обществената дискусия, че производството трябва да причинява по-малко вреда на околната среда, започна още през 90-те и началото на 2000-те години. Причината беше преди всичко в излизането на редица научни изследвания за това как човешката дейност влияе на околната среда и широкия им обществен резонанс благодарение на интернет, например поредицата от доклади на Междуправителствения панел по изменение на климата. Тенденцията се засили с развитието на социалните мрежи, в които зелените активисти ставаха все по-видими, а информацията за екологични инциденти мигновено се разпространяваше.

По този начин започна да се формира потребителски интерес за екологична устойчивост и бойкотиране на компаниите, нанасящи видими и осезаеми вреди на околната среда. Например след петролния разлив в Мексиканския залив някои клиенти спряха да купуват гориво от BP, а когато стана известно за плановете на Shell да добива петрол в Арктика, това провокира недоволството сред потребителите. Компаниите започнаха да мислят как да намалят отпечатъка си върху околната среда и да направят производството си по-безопасно за природата. Едно от перспективните направления в тази насока е използването на екологично чисти материали.

Екологичност, която не е толкова еднозначна

Материалите, с които хората се сблъскват всеки ден, са например тези, от които са изработени дрехите им. Тъканите с естествен произход не винаги са екологични поради сложната организация на производство и натоварването върху природата, което се създава по целия цикъл на производство. Със синтетика всичко е по-ясно, но и там не винаги всичко е еднозначно.

Тези материали, чието производство изисква използването на по-малко ресурси, се считат за по-малко вредни за околната среда. Например, за да направите вълнен пуловер, първо трябва да отгледате овце (или други животни, но овцете са най-популярният вариант), да ги храните, поите и да ги пасете. Когато овцете усвояват храната си, те отделят метан, който се явява токсичен парников газ. След това трябва да острижете вълната от животните и да я обработите с химикали и известно количество вода, която също трябва да бъде обработена. Освен това част от материала ще бъде бракуван и това също ще замърси допълнително околната среда.

Друг противоположен пример е акрилът. Той се произвежда от нефт и изисква значително по-малко вода, отколкото тази нужна за животоподдържането на овцете. Този материал също издържа дълго време – средно две до три години – и изделията, изработени от него, не се нуждаят от толкова старателни грижи, колкото вълнените.

Но акрилът има и недостатъци – не е биоразградим, тоест трябва да бъде специално рециклиран. При пране акрилните артикули отделят микропластмаси, които стават част от хранителната верига и попаднат в организмите на хората и животните.

Има съществени въпроси и към други материали създадени да заменят естествените. Полиестерът, който е алтернатива на памука, отделя вредни вещества и отпадъци по време на производството, като етилен гликол, терефталова киселина и прах, които замърсяват околната среда, а при пране и микропластмасови частици. Подобно на акрила, той не е биоразградим.

При производството на изкуствена кожа се използват същите материали – полиестер и акрил, като на всеки един от етапите на производство – синтез на изкуствени влакна, тяхното боядисване, покритие и обработка на материала – са необходими вода и електричество. Освен това изкуствената кожа не може да бъде произведена без багрила и пластификатори – специални полимерни съединения, които придават на материала по-голяма гъвкавост.

Вискозата, тоест изкуствената коприна , се създава с помощта на химикали като въглероден дисулфид, разтворители и киселини, които са вредни за околната среда и човешкото здраве. Освен това по време на производствения процес се отделя амоняк.

Пластмасата – тя ли е най-вредната от всички материали?

Истината е, че след като пластмасата попадне в земята или океана, отнема изключително много време тя да се разложи – до хиляди години. В същото време се отделят метан и етилен – газове, които провокират парниковия ефект. От 50-те години на миналия век в световен мащаб са произведени повече от 8 милиарда тона пластмаса, три четвърти от които се оказаха отпадъци. Много от пластмасите не трябва да се изгарят, тъй като са токсични. Отпадъците от тях замърсяват екосистемите, включително водните, освен това пластмасовите отпадъци могат да бъдат изядени от животни или птици и това да причини тяхната смърт.

Ето защо в развитите и в повечето развиващи се страни функционират системи за рециклиране на пластмаса под една или друга форма. Най-често крайният продукт са гранулати, от които могат да се произвеждат нови продукти, но има и и производствени линии, в които се стига до готови нови изделия. Много от произвежданите понастоящем пластмаси позволяват рециклиране, но има и такива например с маркировка PVC, ABS или O, които не позволяват вторична обработка. За съжаление обемите на рециклиране все още не са толкова големи – от цялата пластмаса, произведена от 1950 г. насам, по света само 9% са били рециклирани . Като цяло все още на много места липсва подходяща инфраструктура, пластмасовите отпадъци са трудни за сортиране и като цяло към момента е икономически по-ефективно да се произвежда нов продукт, отколкото да се рециклира съществуващия.

Новите екологично чисти материали – защо са по-добри от вече познатите?

Новите технологиите позволяват да се създават материали, които причиняват по-малко вреда на природата. Такъв пример е биопластмасата, която се произвежда от растителни суровини – царевица, картофи, захарна тръстика, а не от нефт. Производството на биопластмаса изисква по-малко енергия и е биологично разлагаема. Използва се в селското стопанство, медицината и автомобилната индустрия.

Рециклираният алуминий е друго екологично решение. Рециклирането изисква 95% по-малко енергия от производството на първичен алуминий и генерира много по-ниски емисии на парникови газове, такива като въглероден диоксид и азотен окис. Рециклираният алуминий е със същата здравина, каквато има обикновения алуминий и често се използва в опаковки и строителни материали.

Друг екологичен заместител на пластмасата е бамбукът. Това е изключително бързо растящо растение – до 120 см на ден, така че няма проблеми с възобновяемостта на ресурса. Освен това бамбукът не се нуждае от торове, за да расте. Той е здрав и гъвкав, което го прави идеално решение за мебели, опаковки и строителни материали.

Друг пример са кафените гранули, които се използват в опаковъчни материали за защита на стоки по време на транспортиране, в декоративни интериорни елементи като възглавници или кашпи за цветя, за производство на биокомпозитни материали, в козметичната индустрия за ексфолианти и сапуни. Те се изработват от рециклирани отпадъци от кафе.

Как екологичният дневен ред влияе върху създаването на нови производствените методи?

Компаниите правят производството си по-екологично по различни причини, както по собствена инициатива, така и под натиска на активистите и обществото. Понякога, за да произведете продукт по екологично съобразен начин, трябва да се обърнете към материали, използвани преди векове. Например, целулоза може да се произведе не от дърво, а от индустриален коноп, което е много по-евтино и по-малко трудоемко. Навремето той се е използвал за различни цели – от тревистата част на растението се правели въжета и кълчища, а от зърната – масло и каша. Сега конопът все повече започва да се използва за производството на целулоза.

Производството на облекло също може да се промени в бъдеще. През 2022 г. френската марка Coperni направи изключително иновативна крачка към това. Тя демонстрира изработката на рокля от течно трико, което беше напръскано върху модел по време на модно ревю.. Технологията принадлежи на испанската фирма Fabrican. Течността, която беше напръскана върху модела, съдържаше памук и синтетични влакна в полимерен разтвор, който се изпари при контакт с тялото. След носене такава рокля може да се разтвори и да се използва повторно в бъдеще.